В България почти липсва дискусия как да бъдат постигнати целите на новата земеделска стратегия на Европейския съюз. Темите на стратегията засягат не само производителите, но и потребителите, а различни организации вече са започнали да изказват мнения, че тя би могла да доведе до намаляване на добивите и увеличение на вноса на храни в ЕС.
Това коментира Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие", .
„Макар да е политически документ и да не е правно обвързващ, има нужда да се прецени как да се гонят целите с подход на европейско ниво. Всички от бизнеса приветстват стратегията, но начинът, по който ще се осъществят целите й, е още неясен“, коментира тя.
По думите ѝ, в България все още „дори не сме обсъждали в цялост какво би означавало тя за страната“.„Нямаме дискусия, макар че много косвено го правим в рамките на тематичната работна група по изготвяне на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони", информира Боянова.
Основната цел на страгегията "Farm to Fork" (От фермата до трапезата) e да се намали наполовина употребата на пестициди до 2030 г., да се ограничaт драстично изкуствените торове и да се гарантира, че 25% от земеделската продукция в ЕС е биологично чиста.
„Стратегията беше предложена почти в края на реформата, която се прави в Общата селскостопанска политика. Ако политическият документ трябва да стане реалност чрез общата политика, то една част от парите по стратегическите планове на държавите трябва да бъдат насочени към стъпки, които постигат целите на стратегията“, посочи Боянова.
Тя напомни, че в България в момента изготвя стратегически план, който трябва да бъде представен в Брюксел до края на 2021 г. В него трябва да се включат предвидените директни плащания и интервенции по плана за развитие на селските райони.
Светлана Боянова е на мнение, че за липсата на дебат е виновна и политическата ситуация в страната. „В рамките на едно служебно правителство е трудно да се гонят стратегически цели, но частните производители не могат да водят постигането на целите на стратегията сами“, каза председателят на Института за агростратегии и иновации.
Боянова обясни, че Европейската комисия няма да прави оценка на въздействието на целия документ, а на всеки един нормативен акт, с който ще се постигат целите на документа.
След призив на Европейския парламент и различни организации комисията е започнала запитване до гражданите на ЕС.
„Една част от основата за въвеждане на стратегията е законодателство, а друга - незаконодателни инициативи като Кодекса за отговорно стопанство. Бизнесът е запознат със законовите промени, но не и с другата част, тъй като няма дискусия на ниво държава“, поясни Боянова.
Тя подчерта, че темата трябва да е достъпна не само до агрохранителния бранш, но и до потребителите, защото стратегията се отнася до разхищение на храна, опаковки, етикети, които „засягат всички нас“.
Агроекспертът съветва да се предложат конкретни технологични решения на производителите, както и финансова помощ, за постигане на целите за ограничаване на пестицидите, торовете и антибиотиците.
„Могат да се използват инструментите по въвеждането на еко-схеми, но те първо са доброволни, а и "държавата трябва да ги измисли". В момента в работната група се обсъждат схеми за биологично земеделие, опазване на почвата и ландшафта, поддържане на пасищата“, разкри Боянова.
Председателят на Института за агростратегии и иновации обясни, че по тези мерки ще се кандидатства само по преценка на земеделците, но те ще бъдат задължени да спазват завишени изисквания за опазване на околната среда, за да получат плащанията.
"Очевидно има нужда от промяна в агрохранителната система, за да се опазва повече околната среда. Преходът, който се очертава – зелен и цифров, е с много въпроси пред земеделските стопани. Кой ще плати за този преход не е ясно", каза земеделският експерт и предупреди, че при спад на доходите никой няма да кандидатства за еко-схеми, пише investor.bg.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
