В зимната икономическа прогноза на Еврокомисията от 2021 г. се предвижда икономиката на еврозоната да нарасне с 3,8 % през 2021 г. и със същия процент през 2022 г. В прогнозата се предвижда икономиката на ЕС да нарасне с 3,7 % през 2021 г. и с 3,9 % през 2022 г.
Очаква се икономиките на еврозоната и на ЕС да достигнат равнището си на производство отпреди кризата по-рано от очакваното в есенната икономическа прогноза от 2020 г., главно поради прогнозите за по-силна от очакваното динамика на растежа през втората половина на 2021 г. и през 2022 г.
След наблюдавания силен растеж през третото тримесечие на 2020 г., през четвъртото тримесечие икономическата активност отново се сви в резултат от подновените противоепидемични мерки в отговор на втората вълна на пандемията. Тъй като тези мерки все още са в сила, се очаква през първото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС и на еврозоната да се свие. Очаква се икономическият растеж да се възобнови през пролетта и да набере скорост през лятото паралелно с напредъка на програмите за ваксинация и постепенното облекчаване на противоепидемичните мерки. Подобрените перспективи за световната икономика се очаква също да подкрепят възстановяването.
Икономическото въздействие на пандемията остава неравномерно в отделните държави членки и се прогнозира, че и темповете на възстановяване също ще се различават значително.
В прогнозата се предвижда инфлацията в еврозоната да нарасне от 0,3 % през 2020 г. на 1,4 % през 2021 г., преди слабо да намалее до 1,3 % през 2022 г. През 2021 г. поскъпването временно ще бъде засилено от някои положителни базови ефекти, свързани с инфлацията в областта на енергетиката, с данъчните корекции — особено в Германия — както и с ефекта на отложеното търсене в съчетание с някои оставащи ограничения в предлагането. През 2022 г., с коригирането на предлагането и отслабването на базовите ефекти, се очаква инфлацията отново да намалее.
Рисковете, свързани с прогнозата, са по-балансирани от есента насам, въпреки че остават големи. Те са свързани главно с развитието на пандемията и с успеха на кампаниите за ваксинация.
Положителните рискове са свързани с възможността процесът на ваксинация да доведе до по-бързо от очакваното облекчаване на противоепидемичните мерки и следователно до по-ранно и по-силно възстановяване. В допълнение, NextGenerationEU — инструментът на ЕС за възстановяване, чийто основен елемент е Механизмът за възстановяване и устойчивост, би могъл да стимулира по-голям растеж от прогнозирания, тъй като предвиденото финансиране в по-голямата си част все още не е включено в тази прогноза.
Що се отнася до отрицателните рискове, пандемията може да се окаже по-устойчива или по-тежка в краткосрочен план в сравнение с допускането в прогнозата или изпълнението на програмите за ваксинация може да се забави. Това може да доведе до забавяне в облекчаването на противоепидемичните мерки, което от своя страна би се отразило на развитието във времето и на силата на очакваното възстановяване. Има риск също така кризата да остави по-сериозни белези върху икономическата и социалната структура на ЕС, по-специално ако тя продължи да води до многобройни фалити и загуба на работни места. Това би засегнало и финансовия сектор, би увеличило дълготрайната безработица и би влошило неравенствата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
