Едва половината от площите в България са засети с пшеница родна селекция, като по-голяма част от купените семена са засети в Южна България, съобщи пред журналисти директорът на добруджански земеделски институт край Генерал Тошево проф. Иван Киряков. Той прогнозира, че следващата година площите засети с родна селекция дори могат да паднат до 30 на сто, като обясни, че всичко това е за сметка на вносните селекции. Ситуацията професорът обяснява с коннюнктурата на пазара, като сподели, че разликата в цената на килограм семена фуражна пшеница и килограм качествена с добро съдържание на протеин е само 5 стотинки, но пък за сметка на това разликата в добива от декар е 150 кг.
„Зърнопроизводителите предпочитат семена чужда селекция, заради по-високия добив. Ако обаче в България се върнат суховеите и пролетните засушавания, това вече носи риск за производителите, които са заложили на чуждата селекция. От практиката ни впечатление прави, че повечето семена са изкупени в Южна България, където стопаните се напариха от чуждата селекция. Защо българското жито от портовете във Варна и Констанца не се изнася за Европа? Защото Европа търси качествена пшеница - с 12-13 на сто съдържание на протеин, а фуражната пшеница не се купува", добави още проф. Киряков.
Независимо от пазарната конюнктура той отчете сравнително добра година за Добруджански земеделски институт, който е реализирал приходи в размер на 4,7 млн. лв. или 90 на сто изпълнение на заложените приходи за миналата година. През 2014 г. в ДЗИ са постъпили 5,5 млн. лв. Ръководителят на научния институт сподели, че през миналатна година са регистрирали и сертифицирали един нов сорт пшеница Б група – Кристалина, един нов сорт тритикале – Благовест, ечемик – Пагане и 3 сорта фасул, които позволяват директна жътва.
Той коментира и селекцията на слънчоглед, като сподели, че у нас търсенето на сортове от маслодайната култура, произведени от ДЗИ не е голямо, но пък сортовете слънчоглед са търсени навън, като от института отчитат завишено търсене от Румъния, Украйна, Турция, Беларус, Казахстан. Северната ни съседка, например, е заложила на пет хибрида слънчоглед на ДЗИ, Русия, Естония, Молдова и Украйна – по един, а Турция отглежда над 15 вида житни култури със семена на ДЗИ, посочи проф. Киряков. Той коментира, че за разлика от родните земеделци, турските зърнопроизводители имат завишен интерес към селекцията на ДЗИ. Професорът добави още, че у нас няма интерес към тритикалето като култура, а то било чудесна добавка за направата на диетичен хляб. Съдържанието на лизин в тритикалето е чудесна добавка – към брашнвото се добавят 20-30 на сто тритикале за получаването на диетичен хляб, каза проф. Киряков. Според него, състоянието на посевите с пшеница в страната е много добро заради падналата снежна покривка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
