Озаптихме инфлацията, но може да изтървем дефицита за еврото
Най-важната задача на новия парламент е да върже Бюджет 2025. Ще стигне ли политическата воля?
Милиарди левове ще са нужни за запълване на дупката в хазната, която се очертава в прогнозите за Бюджет 2025. От къде ще се намерят средствата - не е ясно. Министърът на финансите от служебния кабинет Людмила Петкова заяви, че ще представи направените разчети на политическите партии, които влязат в парламента след изборите на 27 октомври, за да търсят решения. Засега политиците се кълнат, че няма се вдигат данъците. Синдикалистите обаче не изключват и тази възможност. Мерките трябва да са такива, че страната да запази финансовата си стабилност и да не изпусне шанса си за еврозоната, тъй като се очаква да отговори на критерия за ценова стабилност до декември, коментират анализатори.
Има значителен ръст на разходите в държавния бюджет, които многократно превишават нарастването на приходите. Средствата за персонал са скочили от 14,6 млрд. лв. през 2022 г. до 18 млрд. лв. през 2024 г., а здравно-осигурителните и пенсиите са се увеличили от 25,7 млрд. лв. до 34,9 млрд. лв. през тази година. В същото време данъчно-осигурителните приходи бележат траен годишен ръст от по 5-6 млрд. лв. въпреки приемането на намалени и нулеви ставки за някои стоки и услуги в периода 2022-2024 г.
Това показва анализът на Министерството на финансите, представен от служебния вицепремиер и ресорен министър Людмила Петкова. "Изводът е, че темпът на нарастване на разходите значително изпреварва темпа на нарастване на приходите", каза Петкова. Тази тенденция е още по-засилена в оценките за 2025 г. заради законодателните промени, социалните политики и тези за доходите, отбеляза тя.
Според информация, основана на експертни оценки, през 2025 г. се очаква ръст на приходите в хазната от 6,2 млрд. лв. (7,7% повече спрямо 2024 г.). Данъчно-осигурителните приходи ще нараснат с 10,4% спрямо тази година, или с 6,7 млрд. лв. За приходите от помощи и дарения има неяснота заради плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Първото плащане страната ни е получила през 2022 г. и то е в размер на 2,677 млрд. лв., но заявеното през 2023 г. второ плащане в размер на 1,277 млрд. лв. все още не е получено заради неизпълнените реформи.
Изчислени на база действащи политики и законодателство, разходите биха нараснали с 18,1 млрд. лв. (18,2%), от които 4,4 млрд. лв. за персонал, 2,5 млрд. лв. за издръжка и 5,4 млрд. лв. за социални и здравно-осигурителни плащания. Най-висок е делът на разходите за персонал и пенсии - 46,9% от всички.
От тази година се изпълнява и 7 - милиардна инвестиционна програма на общините, по която плащанията се очаква да са основно през 2025 и 2026 г.
Людмила Петкова подчерта, че посочените цифри не са параметри по бюджета за 2025 г., нито окончателни оценки. Тя посочи, че са възможни комбинации от приходни и разходни мерки и източници на финансиране. Целта е да се запази фискалната устойчивост и придържане към фискалните правила и ограничения, което означава до 3% дефицит, за да спазим критерия от Маастрихт за еврозоната.
Служебният кабинет няма да показва чернова на проектозакона за следващата година преди изборите на 27 октомври. Очаква се дебат с парламентарно представените сили, с работодателски организации и синдикатите. Ще търси консенсус за нужните реформи и мерки, които да бъдат заложени в проектобюджета за догодина, така че страната да запази фискалната си стабилност.
Тази година страната трябва да представи за одобрение от Брюксел и Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г. Според Петкова той трябва да бъде изготвен от редовен кабинет или да бъде обсъден с парламентарно-представените сили.
- Как може да бъде затворена ямата във финансите на държавата?
Според грубата прогнозна сметка, дупката в бюджета се очертава от поне около 12 млрд. лева. Това означава, че дефицитът би бил над 8% от прогнозния БВП за следващата година, което е практически фискален колапс, коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика.
Някои икономисти вече прогнозираха, че 2025 г. ще започне без гласуван нов бюджет, тъй като дебатите по него ще се точат поне два-три месеца в новия парламент, а освен това е доста съмнително дали изобщо ще се сформира редовно правителство. Така ще остане действащ стария бюджет, който позволява да се харчат същите суми, както и през 2024 г. Очаква се обаче това да предизвика брожения заради дадени обещания, които няма да бъдат изпълнени.
Например за увеличение на бюджетни заплати. По това перо в системата на МВР и отбраната разходите трябва да скочат с над 1 милиард лева, защото по-рано тази година парламентът почти единодушно гласува с промени в Закона за МВР и в Закона за въоръжените сили възнагражденията в силовите ведомства и армията да бъдат увеличени с 30 до 50%. Учителските заплати също следват своя график на нарастване до достигане на 125% от средната заплата за страната, припомня "Сега".
Очакват се и съкращения по капиталовата програма за националните проекти, като ще се търси възможност те бъдат финансирани с европейски средства.
Кметовете също няма да са доволни заради замразените плащания по инвестиционните проекти, някои от които вече са в процес по реализация. Общините искат над 1.7 млрд. лв. повече трансфери и субсидии догодина.
Земеделците настояват за нови над 300 млн. лв. украински помощи.
Синдикатите зоват за пореден ръст на бюджетните заплати.
Политиците съвсем наскоро обещаха повече пари за отбрана.
Ако тези обещания не бъдат изпълнени, управляващите ще трябва да очакват протести под прозорците си, които те не обичат особено.
По отношение на приходите, които нарастват с по 5-6 милиарда годишно и са в рамките на планираното, може да се помисли за затягане на контрола, за да се повиши събираемостта на данъците от бизнесите, които все още са в сивия сектор. Друга мярка е възстановяването на 20% ДДС за ресторантьори и хотелиери, за които данъкът бе намален на 9% заради щетите, които понесоха по време на ковид, но и след пандемията ставката си остана непроменена, за което икономически основания няма.
Сред най-крутите мерки е вдигането на данъците. Според източници на "Сега", министерството на финансите било разработило вариант на проектобюджет за 2025 г. с 22% ДДС и 5% по-високи осигуровки, за да покрие бума на разходите.
Такива мерки предлагат и синдикатите. "Свърши времето на ниските данъци и всички тези намалени ставки на ДДС. "Повече приходи" е философията на държавите", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров в интервю пред БНР. И обясни, че предложенията на синдиката за макрорамката на проекта на бюджет за 2025 г. е повече приходи и по-високи осигурителни вноски.
Но управляващите, които и да са те, едва ли ще съберат кураж за такава стъпка при политическата нестабилност и реалната заплаха от поредни предсрочни избори.
- Възможност е и тегленето на нови дългове
По данни на БНБ, Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на юли възлиза на 43,692 млрд. евро, което е с 1,229 млрд. евро (2,9%) повече в сравнение с година по-рано. Така той представлява 43,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната.
В края на август България пое рекорден нов външен дълг за 3 млрд. евро и 1,5 млрд. щатски долара. За първи път от 22 г. страната ни предложи облигации, деноминирани в долари.
Според МФ, огромният интерес и внимателно подбраният момент са допринесли за много изгодни условия. С дълговата операция държавата си осигури средства за плащане по падеж за 1.493 млрд. евро (около 2.9 млрд. лв.), както и допълнителни пари за покриване на дефицита в бюджета.
Досега чрез поредица аукциони на вътрешния пазар финансовото министерство си набави 1.7 млрд. лв., така че общо поетият дълг достига около 10.2 млрд. лв. Таванът в бюджета за нов дълг през 2024 г. е 11.7 млрд. лв., но той не е задължително да бъде достигнат. Според емисионния календар до края на годината се предвижда да се привлекат още 1.15 млрд. лв., като обаче след привлеченото външно финансиране над очакванията в него може да настъпят промени.
Засега дългът, изразен като процент от БВП, не надхвърля 60%, като не нарушава критерия от Маастрихт. Но доста бързо върви към този таван. Освен това поскъпват и лихвите по него.
Освен с дълга, с инфлацията също сме на път да влезем в изискванията за еврозоната.
Голямата опасност пред Бюджет 2025 обаче е да не бъде изтърван дефицитът. Което ще е и голямата задача пред политиците в следващите месеци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
