- Инфлацията трябва да е основна тема за правителствата, а не да се чака пазарът да я свали
- Изостря се социалното напрежение заради разслоението на много богати и крайно бедни, казва Ричард Грийвесън
Ричард Грийвесън е заместник-директор на авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW).
- По-разумно е да се стимулира инвестирането в "зеления" сектор, отколкото да се облагат газовете
- Световният ръст през 2023 ще бъде по-нисък от 2022, т.е. нулев или отрицателен
- Как бихте оценили последната прогноза на Световната банка (СБ) за икономическото развитие на света през 2023, 2024 и до края на десетилетието?
- Макар че е твърде песимистична, прогнозата е напълно вярна. Нашият институт (WIIW), както и някои други звена, като например Международния валутен фонд (МВФ), са малко по-оптимистични. Всички изследвания показват, че прирастът на световната икономика през 2023 ще бъде по-нисък от 2022, т.е. нулев или отрицателен. Очакваме влошаването да обхване едновременно и трите "двигателя" на световната икономика - САЩ, ЕС и Китай. В доклада на СБ също се отбелязва, че ще има сериозен спад и в инвестиционната дейност. Очаква се капиталните вложения да бъдат много по-малки в сравнение с 2022 г. Същността на прогнозата на СБ за 2023 г. е изцяло песимистична, без нито един позитивен елемент, с което в най-общи линии съм съгласен.
- Специалистите от СБ очакват сривът да бъде не само през 2023-та, но и през цялото десетилетие, особено в областта на инвестициите?
- Тяхната прогноза силно е фокусирана в провеждането на реформи и преобразования. По принцип това е много важно, но има и други аспекти, които бих искал да подчертая. СБ предлага да бъдат обложени с по-високи данъци отпадъчните газове. Според мен много по-разумно би било да се стимулира инвестирането в "зеления" сектор за подобряване на климата и намаляване на замърсяването. През последните години настъпиха големи промени в мисленето по отношение на инвестиционната политика в промишлеността. А СБ въобще не отбелязва тази тенденция, докато в прогнозата на МВФ тя е взета предвид.
- Смятате, че мисленето в политиката е направило завой в посока към кейнсианския модел?
- Именно, започна преосмисляне на възгледите на международните институции, на правителствата, в т.ч. във Вашингтон и Брюксел. Те днес са склонни да инвестират повече, отколкото преди няколко години, когато доминираше неолибералното мислене. И днес от страна на бизнеса не очаквам някакви особени инвестиции, но от правителствата, от обществения сектор - да. За това имам малко по-оптимистични очаквания.
- Допускате държавата да осъществи активна намеса за съживяване на инвестиционния и икономически растеж, което да съкрати периода на спада, да речем от 10 на 5 години?
- Освен политическите решения, вероятно ще подействат и други положителни фактори, като изменения в структурата на икономиката, в демографската структура, в по-нататъшното развитие на транспорта с акцент върху обществения транспорт.
- В прогнозата се очаква колапс на доходите на населението и свързани с това социални напрежения и вълнения. Какво мислите по този въпрос?
- Това е така. Този момент не бива да се подценява. По време на неолибералната политика от последните десетилетия, на която сме свидетели и днес, светът се върна далече назад по отношение на по-равномерното разпределение на националния доход и на националното богатство. Ножицата на доходите се отвори още по-силно, изостри се социалната поляризация и разслоението на много богати и крайно бедни. От една страна, богатството се съсредоточи в ръцете на малка прослойка свръх богати, от друга страна, масата на бедните се увеличава с всяка година. И това не може да не доведе до социални напрежения. Ние много ясно видяхме как по време на пандемията от коронавирус разслоението особено рязко се изостри и продължава да расте особено днес в условията на галопиращата инфлация. То се отразява по-слабо на по-заможните социални слоеве, но удря особено остро тези с ниските доходи. Би било чудо, ако това не доведе до социални взривове. Тази тема е много важна, тя предстои да бъде в центъра на вниманието на политическото управление в много страни. Виждам, че вече много правителства в ЕС набелязват сериозни мерки, които предстои да бъдат взети в данъчната политика с оглед смекчаване на влиянието на инфлацията. Вече няма да се върнем към онзи пазарен либерализъм, който беше преди 2008-ма.
- Ако борбата с инфлацията се води с типичните монетарни методи, това ще доведе единствено до снижаване на доходите и на потреблението, което само ще засили социалното недоволство?
- Абсолютно вярно, повишаването на лихвения процент сковава икономическия растеж. Затова се води остра дискусия доколко такава парична политика може да бъде ефективна по отношение на инфлацията, която имаме днес. Срещу нея са необходими други механизми и лостове. В редица страни, в т.ч. и в Югоизточна Европа, правителствата започнаха да въвеждат ограничителни цени, други продължават да държат на класическата схема.
- За какви реформи става дума в доклада на СБ?
- В икономическите среди днес мненията на изследователите и учените се разминават. Няма го вече онзи консенсус, който управляваше до 2008 г., когато се разрази финансовата криза, преди която царуваха възгледите на неолибералите, на невидимата ръка на пазара. Днес има нови идеи, ново мислене как да бъде построено бъдещото управление на стопанството. По въпроса за реформите мисля, че кризата от 2008 г. и последиците, предизвикани от ограниченията заради пандемията, показаха, че е нужна по-решителна намеса на държавата в икономиката и по-малко либерализъм. Ролята на държавата в управлението на икономиката нарасна неимоверно много по време на пандемията. Ние вече няма да се върнем към онзи пазарен либерализъм, който беше преди 2008-а. Новата система ще бъде нещо смесено. Ще има и пазар, но и силна намеса на държавата. Това беше казано в доклада на СБ с намеци, но в прогнозата на МВФ е изразено ясно. А също, че е необходим и силен тласък за повишаване на потреблението, което означава, че трябва да се засилва ролята на държавата в индустриалната политика, както в отделните страни на ЕС, така и в самия Брюксел. Всичко това бе занемарено последните 30 г.
- Германия е водещата индустриална сила в ЕС, особено за страните от Югоизточна Европа, в т.ч. и България. Какво да очакваме през 2023-та и до края на десетилетието?
- Централна и Югоизточна Европа /ЦИЕ/ напълно зависи и разчита на икономическото развитие на Германия, на поръчки за германски предприятия. Заради острите проблеми в Германия в момента се тресат и останалите региони и страни в Европа. Съпротивителната способност и устойчивост на германската промишленост, която се поддържа от потребителското търсене, се оказа много по-силна от очакваната. Учудваща е гъвкавостта, с която промишлеността успя да се приспособи към съкращенията на газовите доставки от Русия и резките повишения на цените на енергоносителите. От февруари 2022 г., когато започна специалната военна операция на Русия в Украйна, до ноември бе отбелязано дори известно увеличение на промишлената продукция в реално изражение. За същия период потреблението на газ се намали с 25%.
- Може би е нараснало потреблението на въглища?
- Да, нарасна, но слабо. Промишленият ръст е постигнат за сметка на повишаване на ефективността на производството в резултат на нови, енергоспестяващи технологии. Разбира се, не във всички фирми, много фалираха, но става дума за средните показатели. През 2023-а промишленото развитие в Германия ще бъде нула, но поне няма да има драматичен колапс. Въпреки че съществуват и много рискове. Може да се случи какво ли не, което да срине германската икономика и да й причини по-нататъшно падане.
- Имате ли оценки и разчети доколко войната в Украйна влияе на икономическите показатели и на икономическата криза в Европа и в света?
- Европейското стопанство пострада доста тежко, но всички днешни кризисни процеси започнаха далеч преди февруари 2022-ра. И инфлацията, и покачването на цените на енергоносителите започнаха няколко години преди това. Санкциите срещу Русия и силното намаляване на доставките на газ и нефт допълнително влошиха ситуацията в Европа. Но това стана едва през 2022 г. Не ни остава нищо друго, освен да свикваме да живеем с висока инфлация, но по всичко изглежда, че поне в течение на 2023 г. ЕС ще успее да предотврати икономическия колапс.
- Обикновено кризите засягат по-силно по-бедните страни. Има ли вероятност България да пострада по-силно от Германия?
- За съжаление това е така. Рецесията няма да може да бъде избегната, предстоящият икономически спад ще ни разтърси доста силно.
- Споменахте за социалните напрежения и за оценките на МВФ за растящата неравномерност в доходите. На какво да се надяваме?
- Високата инфлация винаги води до нарастване на разслоението и обедняване на значителна част от населението. Това се отнася и за страните в Западна Европа. Но на Изток сътресенията ще бъдат по-силни. В по-бедните страни населението в процентно отношение към дохода дава повече пари за отопление и храна в сравнение с по-развитите и това ще предизвика по-дълбоки последици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
