- Чисто фискално данните са превъзходни, но това не означава, че политиката зад тях е добра, казва финансистът Любомир Дацов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Цифрите показват икономически растеж и бум на събраните акцизи, което е странно при срива на туризма
- Устойчиво растат само разходите за персонал
- Няма икономическа логика за вдигане с 30% на заплатите на администрацията
- Ако не се харчат пари в края на годината, хазната може да завърши на плюс
- Господин Дацов, какво показват цифрите, публикувани от министерството на финансите, за изпълнението на държавния бюджет за август?
- От публикуваните цифри за бюджета изглежда, че икономиката се е възстановила и през август има икономически растеж. Според данните за юли, растежът се дължи изцяло на свръхсъбрани акцизи, като в другите сектори има по-ниско ниво и спад спрямо същия месец на 2019 г. Човек започва да се чуди каква е причината за този скок на приходите от акцизи, след като туризмът има сериозен спад, а точно там потреблението на акцизни стоки е много голямо, след като имаме спад в цената и потреблението на горива. Може би е административна причината за този скок на акцизите. През юли и август нивото на данъчните приходи се е върнало на нивото от 5-6% растеж спрямо същия период на миналата година - говоря само за отделните месеци, а не за бюджета с натрупване от началото на годината. Това е много странна ситуация, тъй като част от останалите данни не показват такова възстановяване на икономиката. Трудно ми е да се ангажирам с изводи, в които да няма въпросителни. Това означава, че цели сектори никога не са били обхващани от криза. Как така в сектор като туризма, който е основен за икономиката и продължава да има спадове в рамките на 10-20-30%, а в същото време това не се отразява съществено в приходната част? Намаленото външно туристическо потребление би трябвало да се отрази на ДДС. Няма основание да мислим, че вътрешното потребление на домакинствата е скочило с големи размери поради обективни причини - нарастване на безработицата, макар и с малко, но по-голямо намаление на заетостта, която е по-съществен показател. Според публикуваните данни за БВП, повечето от държавите, които са наши основни партньори, имат двуцифрени спадове. Тенденциите, особено по отношение на външната търговия, би трябвало също да са отрицателни и това да продължи до края на годината, след като има намалено потребление в области, където ние сме обвързани - например в износа на автомобилни компоненти. Цялата тази несигурност в европейски и световен мащаб някак си не се отразява в България. Вярно е, че понякога българинът има странен модел на поведение. А икономиката е социална наука, защото отразява поведението на хората, които може да вървят срещу общите тенденции. Но те винаги те застигат и няма как да избягаш.
Но данните за юли и август са доста позитивни, поне от гледна точна на стабилност на икономиката. Друг е въпросът, че продължаваме да имаме задържане на държавните разходи. Това, което правителството каза, че прави за икономиката, не се вижда през бюджета. Точно обратното - по-скоро имаме отрицателно въздействие на публичния сектор върху икономиката. Ако мерим през БВП ще видим, че на годишна база имаме 0,2 - 0,3% принос на антикризистните мерки. В същото време в други държави те са 3-4 % от БВП, според данни на Международния валутен фонд.
- В началото на годината имаше излишък, какво се случва с него?
- Продължава да го има. От началото на годината до края на август превишението на приходите над разходите е 1,533 млрд. Дефицит има само за август -190 млн. лева.
Данните за бюджета са добри, но това не означава, че политиката, която стои зад тях, е добра. Защото стабилизацията на икономиката, възстановяването на скоростта на дългосрочните аспекти минават през дългосрочни политики и подпомагане.
У нас бизнесът нищо съществено не е получил от държавата. Приказките за държавна помощ са много по-големи спрямо реалните действия - бавни механизми на представяне, зле структурирани инструменти, които не се търсят. В останалите европейски държави виждаме експлозия на разходите в бюджетите им по отношение на мерките, което показва масирана намеса на държавата. В случая ние сравняваме ябълки с круши и смятаме, че нещата са нормални. Чудя се дали цялата тази политическа нестабилност в момента не дава по-голям комфорт на бизнеса - според максимата, че колкото по-малко държавата се занимава с бизнеса и го "оправя", толкова по-добре за него.
Но част от този бизнес е с изконсумирани ресурси, няма резерви. Което означава, че ако има втора вълна на пандемията, както се очаква, независимо от научените уроци, че не бива да напълно да се затварят животът и икономиката, затягането на здравните мерки пак ще доведе до ограничаване и забавяне на стопанския живот. А от гледна точна на инвестициите, несигурността няма как да повлияе положително. Като цяло това, което виждаме, е, че бюджетът и държавата стоят настрана от икономиката.
- Увеличило ли се е потреблението според цифрите в бюджета?
- При доходите от физическите лица имаме забавяне на данъка и малко по-ниско ниво от миналата година. Имаме забавяне и при ДДС, което показва намалено потребление. Но общите цифри дават стабилизация на бюджета. Отделните пера са на нивото на 2019 г. Но има отделни избухвания - през юни беше корпоративният дънък - бяха дошли близо 300 млн. лв. повече от него. Това е чисто административно събитие, но тези 300 млн. изкарват положителен резултат, независимо че и ДДС, и акцизите са по 120-190 млн. по-ниски от миналата година.
Сега отново имаме положителен корпоративен данък. За юли имаме намаление на ДДС със 72 млн. спрямо същия месец на миналата година и със 161 млн. повече от акциза, което за фона на останалите балансирани цифри позволява да имаме по-добри данъчни приходи.
- Как ще коментирате предложението за скок с 30% на заплатите на държавната администрация плюс другите разходи, които бяха обсъждани в края на миналата седмица?
- В бюджета единственото нещо, което през последните месеци устойчиво расте спрямо миналата година, е разходът за персонал. Всички останали разходи са подтиснати. Нивото им спрямо миналата година е по-ниско или е същото. 30% вдигане на разходите за администрацията няма икономическа логика, още повече в условията на криза и неяснота как ще се развият нещата. Причините за този скок не са икономически. Нямаме и подобряване на ефективността на администрацията. През последните години имаме задържане или повишаване на заетите в публичния сектор. За юли данните за общото нарастване на разходите спрямо юли 2019 г. е 56 млн. лева. А разходите за персонал са скочили със 150 млн. лева. Другото голямо увеличение е 143 млн. за социални разходи, стипендии и пенсии.
В същото време разходите за здравеопарзане и другите за борбата с коронавируса са минимални. Използва се слогана "работещи на първа линия" за администрации, които нямат нищо общо. От досега направените разходи, свързани с борба с кризата и с коронавируса, печелившите на първо са полицията, на второ - някои от строителните фирми. От толкова много пари за пътища, не могат да се намерят и 10 км, които да са равни и да са с нормална маркировка. Във всяка нормална държава държавата щеше здраво да плаща на гражданите за разбитите коли. Хубаво е, че правим велики неща за държавата, но ако те не се виждат във всекидневния живот, нещо е сгрешено.
- Какво е положението с парите от еврофондовете?
- Прави впечатление, че има устойчиво задържане на субсидиите, които са значително по-ниски - това е перо, което се управлява административно. Става въпрос за всички субсидии за предприятия, включително и за тези по линия на Европейския съюз. Нивото спрямо юли 2019-а е със 170 млн. по-ниско. Което се отразява на ниското нарастване на разходите. Текущата издръжка например е свита с близо 45 млн. Капиталовите разходи са по-ниски спрямо миналата година с близо 50 млн. Към юли капиталовите разходи са близо 1,7 млрд. от предвидени 6,6 млрд. за 2020 г. в консолидираната програма. За август някакъв съществен скок на разходите не се вижда - 300 000 лева е разликата.
- На този фон смятате ли, че ще има нужда от актуализация на бюджета?
- Няма причина за актуализация. Чисто фискално данните са превъзходни за бюджета. Друг е въпросът дали това е добре за икономическата политика. Бюджетът не е самоцел - много хора не разбират това. Той винаги е бил инструмент за прилагане на политики. Бюджетът е най-големият играч в държавата, той въздейства със съотношенията си върху всички останали чисто макроикономически. Досега данните са такива, че каквото и да става в следващите месеци, ако пак не се правят дивотии в края на годината с харчене на пари по непрозрачен и неясен начин, бюджетът може да завърши с положително салдо дори в условията на криза. Но това е заради спестените раздходи.
- Какво се случва с подготовката на следващия бюджет?
- Върви по график. В началото на септември бюджетът би трябвало да е сглобен и в следващите 2 седмици да са политическите консултации и крайните съгласувания с министерствата. Бюджетът се базира върху програма, която се изпълнява от правителството и разходи, произтичащи от решенията му и от законодателството. Тази рамка е ясна и всеки бюджет има около 5% гъвкавост.
Политическите хрумки и размествания в края на годината, поне в моя опит, не са били повече от 1%. Сега едва ли може да се очакват някакви големи размествания. Така че независимо от политическото напрежение, бюджетът се движи нормално технически. Политическите игри и вайкания, които може да се случат в следващите месеци, играта с бюджета - това ще са политически спекулации, а не някакви реални проблеми. Някои ще твърдят, че бюджетът и държавните разходи може да бъдат подложени на заплаха. Аз бих казал, че бюджетът върви добре, когато политиците са заети със себе си. Но не е нормално да е така. Политическата дейност трябва да е в полза на държавата и хората, да решава проблеми, а не липсата на активност да води до по-добри резултати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
