Доц. д-р Щерьо Ножаров е доцент по икономическа политика и макроикономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е редовен преподавател в УНСС и научен секретар на катедра "Икономикс". Доц. Ножаров е икономически съветник на Българската стопанска камара /БСК/ от 2021 г.
- Има ресурс за съкращаване на разходите - чиновниците са с 2500 повече, 264 са държавните фирми, някои са губещи
- Според правителството, всяка печалба над 3% е свръхпечалба
- Неприемливо е увеличаване с близо 50% на корпоративната тежест
- През 2022 г. инфлацията се увеличи, защото имаше разнобой в мерките на БНБ и кабинета
- 40% от страните в ЕС имат диференцирани ставки по ДДС, енергийните компенсации трябва да се модифицират, казва доц. д-р Щерю Ножаров в специално интервю за вестник Стандарт
- Три прости политики ще изстрелят икономиката ни на втория етаж
- Доц. Ножаров, какъв е Вашият коментар за предупреждението на финансовото министерство, че ако не се вземат спешни мерки за овладяване на дефицита, той ще бъде 6-7% до края на годината и ще се задържи толкова и през следващите години?
- Има политики, които са с автоматична индексация, част от разходите няма как да бъдат ограничени. Например при пенсиите швейцарското правило ще доведе до около 12,7% автоматично увеличение на разходите. Има и други такива политики. От друга страна има аванс, който дава възможност да бъдат ограничени разходите. Например в администрацията. При намаляло население с 800 000 души за последните 10 г., централната държавна администрация се е увеличила с около 2500 човека, до 57 000 души. Освен това няма индикатор, който да показва, дали тя си изпълнява целите, т.е. не можем да мерим нейната ефективност.
Освен това имаме 264 държавни фирми с 27 млрд. капитал, някои от тях са губещи. Там също има голям потенциал за свиване на разходите.
Има много възможности. Но ако не го направим, разходната част на бюджета дори ще нарасне.
А що се отнася до приходите - там няма несъбираемост, но по-скоро приходите, които се събират, дори и при преизпълнение, не са адекватни на автоматичната индексация и на потенциала на индексация на приетите политики за увеличение на разходите. Притесненията на финансовия министър отчасти са основателни. Но за краткосрочен период имаме буфери и може да бъде конструиран бюджет само с 3% дефицит. Което ще доведе до затягане на коланите в някои сфери, но може да стане. В средносрочен период обаче България е обречена на бюджети с дефицити, които надхвърлят 3%, ако не си променим бюджетната и икономическата политика. А икономиката не е в добро състояние, очевидно.
- Какво е мнението Ви за предложения данък "свръхпечалба"?
- Данък "свръхпечалба" не е адекватен. От стратегическа гледна точка той се приема уж като еднократен. Такива неща обаче не се правят. Сега привличаме едва около 2,5% преки чужди инвестиции. Въвеждането на нов данък от средата дава лош сигнал към чуждестранните инвеститори, че винаги може да се случи подобно нещо. И ще има отзвук може би за 10 г. напред.
Второ, този данък е конструиран неадекватно. Оказва се, че авансов данък свръхпечалба трябва да платят и фирмите, които ще бъдат на загуба през 2023 г. Защото авансовите вноски се изчисляват според печалбата за 2022 г. А през 2024 г., когато се отчете печалбата за 2023 г., ще има уравняване. Това означава, че през 2024 г. може да стане ясно, че същата фирма, която е внесла данък свръхпечалба авансово, изчислен върху финансовия резултат от 2022 г., може през 2023 г. да е на загуба и през 2024 г. данъчната администарция ще се занимава с възстановяване на платени авансови вноски.
Трето. Излиза, че според правителството, свръхпечалбата за българския бизнес е всяка печалба над 3%. На пръв поглед за него свръхпечалба е 20%. Но имаме инфлация от 16,9%, защото реално тази свръхпечалба дойде по-скоро от нея, а не от по-голямо производство - в икономиката нищо не се е променило. И ако извадим инфлацията от 16,9%, от 20% се получава, че всичко, което е над 3,1%, за правителството е свръхпечалба. Което сигурно е така в Куба или в Северна Корея. Това също е абсурдно.
Четвърто, този данък води до увеличение на данъчната тежест с 48%. Ако от корпоративен данък събират около 4,7 милиарда, от новия се очакват 2,3 млрд. - увеличението е с 48%. Това означава увеличение на пряката корпоративна тежест върху фирмите с близо 50%, което е много лош сигнал. Има риск много български фирми да си преместят седалището в Румъния, например. Това не е свързано с разходи, ако е в рамките на ЕС.
Има и още нещо - може ли служебно правителство да прави промени в данъчната политика? защото данък свръхпечалба е въвеждане за първи път в българската история на нов тип данък. По принцип промени в данъчната политика би трябвало да се правят от редовно правителство. Но това е юридически въпрос.
- Трябва ли да остане диференцираната ставка на ДДС за секторите, за които бе въведена като антикризисна мярка?
- 70% от държавите в ЕС имат диференцирани ставки по ДДС. Целите са от една страна подпомагане на бизнеса, а от друга - сваляне на цените за крайните потребители на чувствителни категории стоки. В много държави фармацевтиката е с 0 ДДС, например.
- Но в ресторантите например не виждаме намаление на цените след като бе намалено ДДС.
- То не се забелязва от неикономисти. Но икономистите забелязват - производствената инфлация беше средно 40% миналата година, а инфлацията при крайните цени е 16,9%. За да не бъде крайната инфлация 40%, една от причините е тази.
- Т.е. подкрепяте оставането на диференцираните ставки на ДДС?
- За бизнеса е по-добре да има такива мерки. За някои категории самото министерство на финансите предлага да се запазят мерките. Това е въпрос на политика, народните представители ще преценят. Но при условие, че над 70% от държавите имат такава диференциация и това работи, задача на правителството е отраслите да са във висока конкуренция. Имаме КЗК, имаме КЗП - ако те работят, такъв тип диференциация ще дава ефект както в останалите държави. Само една мярка не дава пълния резултат. Съчетанието между диференциация и висока конкуренция би свалило цените. Но това е работа на КЗК и КЗП да има и висока конкуренция.
- Трябва ли да останат компенсациите на бизнеса заарди високите цени на електрическата енергия?
- Великобритания удължава тази мярка до април 2024 г. ЕС пък модифицира правилата си. Наистина, тези мерки могат да бъдат удължени, но с оглед на постигането на конкретни цели, като намаляване на въглеродния интензитет на икономиката, увеличаване на енергията от ВЕИ. След като ЕС го направи, вероятно и в България мярката ще се модифицира. Тази мярка, ако се диференцира и таргетира спрямо свързаните с намаляване на въглеродните емисии и увеличаване на зелената енергия, за подпомагане на нуждаещи се отрасли, които са структурообразуващи или пък малък бизнес - би трябвало да се запази, защото и ЕС я разрешава. Но в най-общ вид - раздаване на пари "на калпак", мярката е изчерпана. Трябва да бъде продължена в модифицирания вариант.
- Имаше диференцирана ставка на ДДС и за определени горива с цел сваляне на цените. Трябва ли да остане или вече няма нужда?
- Ние все още сме в двуцифрена инфлация, а горивата са най-проинфлационният фактор. Трябва да се запази докато инфлацията спадне.
- А как може да спадне инфлацията? Каквото и да се прави, тя си остава двуцифрена и толкова бавно намалява, че не се усеща.
- Миналата година инфлацията в България се увеличи, защото БНБ имаше рестриктивна политика с вдигането на лихвения процент, а в същото време парламентът имаше експанзивна държавна политика - раздаваше пари. И този разнобой остави проинфлационните фактори, окито идват от чужбина, без ефект и ограничение. В България винаги се говори как да намалим инфлацията с магическа пръчка, веднага. За мен това става средносрочно, със средносрочна политика. Бих препоръчал три неща:
- Увеличаване на качеството на образованието, така че хората да имат компетентност за високотехнологична икономика.
- Инвестиции в иновации - т.е. трансформация на икономиката към работни места с по-висока добавена стойност. Миналата година ние свихме публичните инвестиции, за да се намали дефицитът. Другите държави правят точно обратното, те даже ги увеличават.
- Реформи, които да доведат до защита на праавта на собственост. Тук се включва съдебната система, но не само наказателната част, както и всички други органи като КЗК, КЗП, които могат да работят далеч по-добре и напоследък много се говори за това. Реформи, свързани със защита на правата на собственост - съдебна система, администрация, и всички други.
Ако тези три неща се направят в средносрочен план, ще получим най-доброто противодействие на инфлацията - икономическият ръст. Тези три неща звучат елементарно, но аз се обзалагам, че ако се направят, икономическият растеж ще се удвои - сега ако е 3,8%, ще стане около 8 на сто. Ние все още сме държава в прехода, ако се направят тези промени, икономиката ни ще скочи на втория етаж.
- Но как - без редовно правителство, с парламенти, които имат краткотраен живот...
- Това вече е въпрос на новите депутати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
