Централната банка на България повиши минимално очакванията си за българската икономика за настоящата 2023 г. и ги сви за следващата. Българската народна банка очаква през тази година съществено забавяне на инфлацията, но с него – и забавяне на износа, на кредитирането и като цяло на икономическата активност. Изключение от това за тази година правят единствено планираните инвестиционни дейности по Плана за възстановяване и устойчивост. Това става ясно от новата икономическа прогноза на БНБ.
Според нея през тази година българската икономика ще нарасне с 0.4%, докато предишната прогноза бе за едва 0.1% растеж. За следващата година се очаква 3.2% икономически растеж, вместо очакваните по-рано 3.4%. Около тази прогноза обаче се крият редица рискове, свързани с реализиране на по-нисък растеж главно заради войната в Украйна и несигурността, която тя поражда, както и от възможността от по-бързо и голямо повишение на лихвите в Европа и пренасянето им в България. Съществуват рискове и от по-бавен напредък по Плана за възстановяване през следващата година.
Скромните очаквания за 2023 г. са свързани със забавянето на растежа на потреблението и слабото увеличение на износа заради пониженото външно търсене, както и заради забраната за износ на нефтопродукти от рафинерията в Бургас и ремонтните дейности в „Неохим“.
Според прогнозата на БНБ частното потребление ще забави ръста си, а правителственото ще замръзне на тазгодишните нива. За по-ограниченото потребление на домакинствата ще допринесе повишаването на лихвите по депозитите, което ще стимулира хората да увеличат вложенията си в българските банки. От друга страна, потреблението ще намалее и заради забавяне на растежа на реалния разполагаем доход на домакинствата в условията на запазваща се висока инфлация.
За по-скромното потребление ще допринесе и очакваното забавяне в темпа на кредитиране, дължащо се на набор от фактори като затягането на условията за предоставяне на заеми от банките вследствие от повишаването на антицикличния буфер, както и на повишаването на лихвените проценти.
Правителственото потребление пък ще бъде задържано на тазгодишните нива във връзка и с политическата криза и липсата на приет бюджет за 2023 г.
Очакванията на БНБ са повишението на лихвените проценти от Европейската централна банка да продължи до третото тримесечие на 2023 г. В условията на значителна ликвидност в банковата система бе отчетено сравнително слабо повишение на лихвените проценти по депозитите и кредитите в България досега.
Въз основа на очакванията за по-нататъшно затягане БНБ очаква започналата тенденция към покачване на лихвените проценти по кредитите и депозитите да се засили до края на 2023 и 2024 г. и те да се запазят на тези нива.
БНБ очаква инфлацията да се забави до 7% през тази година след надхвърлените 15% през изминалата 2022 г. Фактори за нейното ниво са отчасти и административно определяните цени, като тези на ВиК услугите, природния газ и вдигането на акциза на тютюневите изделия. Преустановяването на отстъпката за горивата се очаква да има негативен ефект върху инфлацията тази година.
Припомняме, че правителството на президента Румен Радев подготвя нова подобна мярка от месеци, но по последна информация тя ще се забави поне до март.
За бизнеса в България
Централната банка очаква темпът на увеличение на печалбите на бизнеса в България да се забави и това да доведе до по-бавно нарастване на депозитите на фирмите. Заради вдигането на лихвите се очаква фирменото кредитиране също да се забави.
За тази година БНБ вижда още слаб растеж на заетостта и понижаване на безработицата вследствие на демографската криза и намаляването на населението.
В същото време задълбочаването на недостига на работна сила в страната ще продължи да оказва натиск за по-висок реален растеж на заплатите спрямо нарастването на производителността на труда, пише economic.bg.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
