Държавата грубо се намесва в пазара на труда, скочи бизнесът
Минималната работна заплата да скочи до 460 лв. от 2017 г., предлага финансовият министър Владислав Горанов. Увеличението ще става с по 40 лв. годишно, стана ясно от обясненията му след днешното заседание на кабинета за Бюджет 2015. Първоначално финансист номер 1 защитаваше тезата, че най-ниското месечно възнаграждение трябва да се замрази на 340 лв. през 2015 г. и да нарасне с 20 лв. през 2016 г. и още 20 лв. през 2017 г. До промяна в позицията му се стигнало след консултациите със социалните партньори. Горанов обясни, че работодателите са го убедили да вдигне минималната заплата заради консервативната му прогноза за нивото на безработицата догодина. Според бизнеса тя няма да е 11.7%, а ще се задържи на сегашното ниво от 10.7%.
Както вече стана ясно, първият скок на минималната заплата догодина ще бъде от 1 януари - от 340 на 360 лв., а от 1 юли ще стане 380 лв. След това от 1 януари 2016 г. тя ще се вдигне на 420 лв., а през 2017 г. - 460. Според министъра на финансите така ще се създаде предпоставка за увеличение и на останалите доходи. Очаквано бизнесът реагира остро срещу идеята за подобен скок. "Това е икономически необоснована намеса на държавата на пазара на труда", заявиха от БСК. Според работодателската организация запазването на минималната заплата не означава замразяване на доходите, както и увеличаването й невинаги води до ръст на доходите. Напротив, очаква се ръст на разходите за всички, включително и за работниците, смятат от БСК. Според бизнеса минималната заплата ще стане повече от 50% от средната за страната, което ще демотивира хората да увеличават образованието и квалификацията си", смятат от БСК. А фирмите в редица браншове и региони ще бъдат силно затруднени и ще прибягнат до съкращаване на нископлатени работници.
Недоволни от бюджета бяха и голяма част от министрите в кабинета, стана ясно от стенограмата на МС. Най-ощетени се почувстваха министрите на вътрешните работи и на отбраната. "Този бюджет вещае финансова криза в МВР, има недостиг от близо 100 млн. лв.", казва Веселин Вучков. За отбраната пък са орязани 77 млн. лв. от фонд "Работна заплата". Премиерът Бойко Борисов обаче отправи призив към министрите да не се оплакват, а да казват откъде да се вземат недостигащите пари. "Министърът на финансите няма откъде да изкара парите", посочва Борисов и припомня, че правителството на Пламен Орешарски е върнало държавата с 9 млрд. лв. загуба. "Задачата е не да градим сега нещо, а да спрем летежа по линия на държавата надолу", казва премиерът.
20% повече за спешните медици
Ако бюджетът бъде приет от Народното събрание, заплащането в системата на Спешната помощ ще се увеличи с 20% от 2015 г. Това съобщи след заседанието на Министерски съвет здравният министър Петър Москов. Увеличението на бюджета за здравеопазване е с 300 млн. лв. и ясен списък с конкретни мерки.
Плевнелиев при Борисов за парите на армията
Президентът Росен Плевнелиев ще се срещне с Бойко Борисов в края на седмицата заради Бюджет 2015, стана ясно днес."Поели сме ясен ангажимент пред съюзниците. Казали сме, че бюджетът за отбрана няма да се реже повече, той ще бъде поне на нивата от изминалата година и плавно и постепенно ще се подобрява. Държавата трябва да застане зад своите приоритети - отбраната, сигурността и здравето на народа да бъдат най-висш приоритет", обясни мотивите си Плевнелиев. Междувременно военният министър Николай Ненчев призна, че има опасност от съкращения заради орязания бюджет за отбрана.
Концесиите остават в енергетиката
100 чиновници повече след разделянето на мегаминистерството
Управлението на подземните богатства и контролът по търсенето, проучването и добива им ще се извършва от министъра на енергетиката. Това предвижда проектът на устройствения правилник на новото ведомство, оглавявано от Теменужка Петкова. Концесиите за проучване и добив на природни богатства бе спорна тема между двете новосформирани министерства - на икономиката и енергетиката. Икономическото имаше претенции да контролира металните руди, индустриалните и строителните материали, докато за нефта, въглищата и природния газ беше логично да са под шапката на енергийния министър. Разделянето на тази дейност в отделни ведомства обаче е отчетено като стъпка назад и от на браншовите организации, и от управляващите. Точно със 100 души се увеличават щатните бройки след разделянето на министерството на икономиката, енергетиката и туризма на три отделни ведомства. Ръстът е най-голям за общата администрация, която набъбва с 44 души. С 20 повече са експертите в специализираните дирекции, а с 16 - в политическите кабинети на тримата министри. Преди разделението в министерството са работили 808 чиновници. Сега Министерството на икономиката ще разполага с 577 щатни бройки, на енергетиката - с 211, а на туризма - със 120. Все още не е ясно дали Българската агенция за инвестиции остава под шапката на икономическото министерство, или ще мине под пряко управление на Министерски съвет и по-специално на вицепремиера Томислав Дончев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
