- Еврозоната е вторият по големина финансов пазар в света, в ядрото на който са едни от най-развитите икономики
- Еврозоната има репутационен ефект - членството в т.нар. клуб на богатите
- След икономистите вече има консенсус - цените няма да се увеличат
- 77,9 % е натрупаната инфлация от януари 2007 г. до октомври 2022 г.
- В момента наблюдаваме затягане на паричната политика в световен план
- То е стимул за ускоряване на икономическото ни развитие, казва доц. д-р Димитър Златинов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
На 21 октомври 2022 г. беше отбелязан 120-годишният юбилей от създаването на най-старата икономическа катедра в България - катедра "Икономика" на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Както подчерта в своето приветствие към катедрата проф. Джефри Милър от Университета Делауеър (САЩ), този юбилей е забележителен, тъй като първите икономически катедри в световен мащаб се създават в края на ХтХ век, когато е учредено и Кралското икономическо дружество на Великобритания.
За отбелязване на събитието екипът на катедра "Икономика" разработи научно изследване от над 400 страници относно предизвикателствата пред българската икономика при подготовката на страната за членство и ефективно функциониране в рамките на еврозоната. По тази тема се работи и в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките в рамките на изследователския проект "Еврозоната и икономически перспективи пред България".
След като българският лев стана част от Валутен механизъм II през 2020 г., въпросът за членството в еврозоната се превърна в най-актуалния въпрос пред икономическата политика на страната, който следва да бъде анализиран обективно и да бъдат дадени отговори на най-важните въпроси, вълнуващи нашата общественост.
По този повод "Стандарт" потърси доц. д-р Димитър Златинов - заместник-декан на Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Икономика". Той е изследовател в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Участвал е в 15 международни, национални и университетски научноизследователски проекти. Автор е на над 60 публикации в страната и чужбина, свързани с изследване на цикличното развитие на икономиката, моделирането на макроикономическите процеси, взаимодействието на макроикономическите политики и пазара на труда.
- Доц. Златинов, готова ли е България за присъединяване към еврозоната през 2024 г.?
- Готовността на страната за приемане на еврото най-често се оценява от гледна точка на изпълнението на критериите за инфлацията, бюджетния дефицит и държавния дълг, дългосрочния лихвен процент, по който правителството се финансира, и стабилността на националната валута, която при нас е гарантирана в условията на фиксиран курс към еврото. Докладът за сближаването на Европейската централна банка и Европейската комисия за 2022 г. показа, че по тези критерии България не изпълнява само инфлационния критерий, като и през настоящата година инфлацията в нашата страна остава по-висока от средната за еврозоната и Европейския съюз. Предвид тези обстоятелства, доколко реалистично е приемането на еврото от началото на 2024 г. зависи преди всичко от икономическата ситуация в страната и от провежданата икономическа политика.
Често в публичните дискусии се пренебрегва наличието на допълнителни условия, които се вземат предвид при оценката дали страната е готова да приеме еврото. Тук следва да се посочат необходимите законодателни промени, свързани с новата роля на Българската народна банка в Европейската система на централни банки при присъединяване към еврозоната; качеството на институциите в страната, равнището на корупция, състоянието на бизнес средата, сивата икономика и др., които се измерват чрез съпоставими в международен план индикатори. Така отговорът на въпроса дали страната ни е готова да приеме еврото през 2024 г. в много голяма степен зависи и от наличието на функциониращ парламент и политическа воля за съществена промяна на българската институционална среда.
- Води ли членството в еврозоната до по-високи доходи?
- При овладяване на кризисните процеси в българската икономика, ясно демонстрирана политическа подкрепа и реално провеждане на структурни реформи, които са с дългосрочен обхват, приемането на еврото би следвало да се разглежда като икономически стимул за ускоряване на икономическото ни развитие и съответно на процеса на сближаване на доходите ни със средните за ЕС. Това показва опитът на страните, чиито икономики също са функционирали в условията на паричен съвет (т.нар. валутен борд). БВП на човек от населението в Естония между 2011 г., когато приемат еврото, и 2021 г. нараства от 71% от средния за Европейския съюз до 87%, а в Литва -за 7 години - от 75% до 88% от средното равнище на БВП в Европейския съюз.
Несъмнено държавите-членки извън еврозоната също показват темпове на сближаване на доходите със средноевропейските, но те остават по-ниски - за 10 години между 2011 г. и 2021 г. в Унгария БВП на човек от населението нараства от 67% на 76% от средния за Европейския съюз, в Полша - от 66% до 77%, а в Румъния - от 52% до 73%.
За България същият показател за посочения период нараства от 46% до 55%. Следователно, именно нашата страна е най-заинтересована от ускорена интеграция в еврозоната, като не следва да се пренебрегва и чисто репутационният ефект за страната от членството в т.нар. клуб на богатите.
- Трябва ли да очакваме скок в цените при и след влизане в еврозоната?
- При отговора на този въпрос винаги се правят съпоставки с други страни и се изтъква, че непосредствените ефекти от влизането в еврозоната върху равнищата на цените възлизат на по-висока инфлация между 0,3% и 0,5%. И като че ли между икономистите в страната вече е налице консенсус, че не трябва да имаме опасения за скок в цените след влизането в еврозоната. Малко се говори обаче за инфлационната динамика в България дори когато перспективата за влизане в еврозоната изглеждаше много далечна. Данните на Националния статистически институт показват, че между юли 1999 г. и януари 2007 г., когато влизаме в Европейския съюз, натрупаната инфлация е 61%, а от януари 2007 г. до януари 2022 г. - 57.1%. В резултат на нарастването на енергийните цени и геополитическите сътресения, натрупаната инфлация за периода януари 2007 г. - октомври 2022 г. скача до 77.9%.
Динамиката на цените в нашата страна се дължи на по-високия догонващ икономически растеж и по-ниските равнища на цените спрямо Европейския съюз, които също обуславят процес на догонване, и дали ще сме част от еврозоната или не, тези процеси са необратими и са в унисон с международния тренд на изменение на цените.
Икономическата теория ясно постулира, че постигането на по-висок жизнен стандарт е свързано и с нарастване на цените. Независимо дали приемем еврото или не, този процес е в ход. А и каква е алтернативата - да стоим в изолация в периферията на Европейския съюз или да използваме интеграционните механизми на тази общност, за да постигнем по-високи реални доходи? Преведено на икономически език, опасенията от по-висока инфлация означават и опасения от икономически напредък и развитие, защото кой би плащал по-високи цени при нисък доход? Биха ли се задържали по-високите цени, ако срещу тях не стои и съответната по-висока покупателна способност на домакинствата?
- Влизането в еврозоната означава ли намаление на лихвените проценти и бързо нарастване на задлъжнялостта?
- Често се спекулира, че след приемането на еврото лихвените проценти по кредитите в страната ще се понижат, домакинствата, бизнесът и правителството ще започнат да теглят кредити едва ли не неограничено и задлъжнялостта им ще нарасне (ще стигнем до т.нар. гръцки сценарий). Тези опасения противоречат на икономическата логика.
Първо, в момента наблюдаваме затягане на паричната политика в световен план, вкл. и от страна на Европейската централна банка, и различни експерти прогнозират по-тежки условия за домакинствата и бизнеса по изплащането на кредити. Ако имаме опасения как ще плащаме кредитите си в настоящата ситуация, защо да очакваме търсенето на кредити да нарасне след присъединяването ни към еврозоната?
Дали лихвените проценти ще станат много по-ниски? Поведението на централните банки винаги е зависимо от икономическия цикъл с основата цел да се поддържа ценова стабилност, т.е. не може да се очаква намаляване на лихвените проценти, ако самата икономика не го позволява. Стойността на лихвените проценти зависи и от риска за неплащане по отпуснатите кредити. Едва ли нашите банки вече като част от еврозоната ще започнат да кредитират масово само защото имат възможност за получаване на повече финансов ресурс от Европейската централна банка. Да се очаква подобно поведение от тяхна страна не само противоречи на логиката, но и противоречи на показаната досега консервативност на българския финансов сектор, гарантирана и от органите на банковия надзор на национално и европейско равнище. Ето и няколко примера - въпреки въвеждането на отрицателни лихвени проценти по средствата, които търговските банки държат в Българската народна банка, за да ги стимулира да кредитират по-широко, свръхрезервите им не намаляват, а при рекордната стойност на депозитите на домакинствата и предприятията от 111,7 млрд. лв. към септември 2022 г., кредитирането в страната за същия период възлиза на 79 млрд. лв. по данни на Българската народна банка.
Няма как да очакваме, че правителството ще започне да заема средства на много ниски лихвени проценти, ако инвеститорите виждат висок бюджетен дефицит и риск при кредитиране на правителството.
Като че ли еврозоната не е вторият най-развит финансов пазар в света, в ядрото на който са едни от най-високодоходните икономики, а общност на умопомрачени кредитори, за които българската икономика е последен пристан.
Да не забравяме и друго - високите дългове на правителствата на страни като Гърция и Италия бяха натрупани в периода на ниски лихвени проценти в световен мащаб преди световната финансова и икономическа криза от 2008 г. Към настоящия момент цялата институционална архитектура и натрупан опит в управлението на кризи не само в Европейския съюз, но и на световно равнище не предполагат подобно рисково поведение на инвеститорите, тъй като и държавните облигации вече не се разглеждат като напълно безрисков актив.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
