През изминалата седмица, точно когато ЕС въведе санкции срещу Москва и на фона на нарастващата конфронтация около присъединяването на Крим, бяха направени крачки към сключването на две сделки за милиарди между европейски компании и руски олигарси. Михаил Фридман купува подразделението DEA на германския енергиен концерн RWE чрез инвестиционна фирма, регистрирана в Люксембург. В същото време руският гигант "Роснефт" е на път да вземе половината от консорциума, собственик на 26% от италианската компания за производство на гуми "Пирели". Според експерти цената ще е по 12 евро на акция.
Дали бизнесът е по-голям от политиката, или работи в нейна полза?
Макар на пръв поглед да са съвсем различни двете сделки доста си приличат. Най-вече по това, че играчите в тях са големи, а от руска страна - дори свързани по между си.
Немският енергиен гигант RWE реши да заложи на руския бизнес, опитвайки се да подобри тежкото си финансово положение. Концернът се договори да продаде своето петролно и газово подразделение Dea на инвестиционната компания LetterOne Group, контролирана от милиардера Михаил Фридман, за 5,1 млрд. евро. Сумата включва стойността на самата RWE Dea AG и дълговете й, които са в размер на 600 млн. евро. През 2013 г. германският концерн отчете 2,8 млрд. евро загуби - за първи път от основаването на ФРГ през 1949 г., годишният резултат на RWE е отрицателен. Причината гигантът и други немски енергийни компании да са на червено е резкият спад в търсенето на произвеждания от тях ток на фона на все по-активното развитие на източниците на възобновяема енергия. По всичко личи, че продажбата на RWE Dea AG е част от програмата на концерна да намали разходите си, която включва също така съкращаването на няколко хиляди работни места до 2016 г.
Мненията на анализаторите за ефекта от сделката са различни. Шефът на инвестиционната компания Union Investment от Франкфурт - Томас Дезер, заяви пред агенция Ройтерс, че сделката ще позволи на ръководството на RWE "с един изстрел да убие два заека". Като продаде петролно-газовия си актив, концернът ще си спести многомилиардни инвестиции, за чиято възвращаемост ще минат години, и ще намали тежестта върху баланса на компанията, смята Дезер. На друго мнение е анализаторът на франкфуртската банка Equinet Михаел Шефер. Той е убеден, че с продажбата на RWE Dea AG концернът се лишава от източник на бъдещ ръст.
За да бъде сключена, сделката първо трябва да бъде одобрена от Надзорния съвет на RWE и от властите на много страни. Концернът трябва да получи подкрепата на правителствата на 14 държави, където Dea добива нефт и газ, твърди агенция Франс прес. Освен Германия в списъка са Великобритания, Норвегия, Египет и Либия. Според германското законодателство правителството може да наложи вето върху придобиването на немски компании от чужди инвеститори, ако става въпрос за над 25% от акциите на фирми - част от стратегическа важна инфраструктура. Сделката може да бъде спряна и, ако немските власти сметнат, че тя представлява заплаха за държавната сигурност.
На фона на присъединяването на Крим към Русия и в условията на нарастващото безпокойство по повод голямата зависимост на Европа от руския газ подготвящата се сделка бе неочаквана, пише "Зюддойче цайтунг". "Явно решаваща се оказа не политическата полза, а цената на предложението", коментира вестникът.
Преговорите за RWE Dea AG започнаха още през 2013 г., доста преди кримската криза, а LetterOne направи най-щедрата оферта, разказа пред Ройтерс достоверен източник. Сред кандидатите за покупка на концерна бяха консорциумът между американската компания Kohlberg Kravis Roberts & Co. и кувейтския държавен фонд Kuwait Petroleum Corp., както и немската Wintershall, която оцени Dea на 3,5 млрд. евро, уточнява "Зюддойче цайтунг". Базираната в Люксембург LetterOne бе създадена през 2013 г. Акционерите от руската "Алфа-груп" (един от най-големите частни консорциуми в Русия) Михаил Фридман, Херман Хан и Алексей Кузмичев вложиха в нея част от средствата, които получиха от продажбата на дела си в ТНК-ВР за $14 млрд. на "Роснефт". 49-годишният Фридман е четвърти по богатство руснак, "Форбс" оценява състоянието му на $14,5 млрд.
И докато парите от "Роснефт" се влагат в Dea, самата "Роснефт" купува почти 14% от италианския производител на гуми "Пирели". Цената по сделката не се споменава. Според експерти инвестицията е изгодна - в последните 5 г. акциите на "Пирели" непрекъснато се покачват. Макар че има риск заради санкциите на ЕС срещу Русия. "Роснефт" се договори за покупката на 50% в международния консорциум на банките "Уникредит" и "Интеза" и фонда "Клесидра". Консорциумът държи 26,19% от акциите на "Пирели" и по този начин руската държавна компания ще придобие 13,95% от компанията. Още през декември 2012 г. руснаците и италианците подписаха договор за сътрудничество. Те искат да правят общи маркетингови проекти и да продават гуми "Пирели" в търговската мрежа на бензиностанциите на "Роснефт". Миналия септември пък руската компания съобщи, че двете страни ще правят центрове за производство на гуми в 9 субекта на Руската федерация. "От 2009 г. акциите на "Пирели" се покачват и сега се намират на най-високото ниво от 5 години (преди една струваше 8,11 евро, а сега цената е 12,04 евро). Не е изключено "Роснефт" да гледа на дела в "Пирели" като на дългосрочна инвестиция именно с разчет на бъдещото покачване на акциите", обяснява анализаторът Андрей Полишук от Райфайзенбанк. "Пирели" не е първата придобивка на "Роснефт" в Италия. Миналата година компанията купи 13,7% от Saras, която е собственик на завод за преработка на нефт на о. в Сардиния. "Явно Роснефт" провежда целенасочена политика по покупката именно на италиански активи", казва Алексей Кокин от банка "Уралсиб".
Германците играха за "Белене"
В България германският концерн RWE е известен най-вече около проекта АЕЦ "Белене". На 3 октомври 2008 г. тогавашният министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви официално, че компанията е спечелила финалния търг и става стратегически инвеститор и партньор на НЕК в изграждането на Втора атомна. Германците се ангажираха да осигурят 1,275 млрд. евро за строителството на "Белене", срещу което трябваше да получат 49% от капитала на централата. За около година работа по проекта обаче НЕК така и не получи нито 1 евро от RWE. След натиск от германски еколози и протести на "Грийнпийс" в Германия и България в края на октомври 2009 г. RWE уведоми НЕК, че се оттегля от проекта за атомната електроцентрала. Като причини германците посочиха икономическата криза и липсата на споразумение за финансовия модел на проекта, както и неосъщественото подписване на окончателния договор за строителството на "Белене" с изпълнителя "Атомстройекспорт".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
