След като взривиха обществото с идеите за отпадане на плащането за първия ден от болничните, депутатите измислиха нова дъвка, която отново налага презумцията, че всеки втори в държавата е криминално проявен. Но този път куршумите са за бизнеса.
С цел „намаляване на сивия сектор в условията на равнопоставеност на всички лицензирани складодържатели“, видеонаблюдение ще се монтира не само в акцизните складове в сектора на горивата, както прие Народното събрание миналата седмица (на 21.11.2019 г.), но и във всички останали акцизни складове за алкохол и тютюневи изделия.
Изненадващите промени са внесли на 20.11.2019 г. група народни представители от ГЕРБ и Обединени патриоти през Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.
„Патриотичните“ промени ще принудят
предприятията от алкохолния и тютюневия сектор да инвестират десетки милиони левове в системи за видеонаблюдение и контрол в акцизните складове, без да е ясно какъв ще е ефектът от тази мярка.
Бизнесмени от сектора с възмущение коментираха, че политическата чалга вече завърта на рулетка всяка седмица нова „кутия, пълна с тайни“ – на кой каквото му се падне. Само че този път може да се окаже, че народните избраници са отворили кутията на Пандора, от която ще изскочат ужасяващи недомислици, засягащи всички – производители, логистични фирми, работници и служители.
Опорната точка на идеята за специализираното видеонаблюдение в случая е, че би следвало да намали нелегалния трафик на акцизни стоки, а най-големият бонус за производителите е възможността да се ограничат злоупотребите от страна на служители. В същото време премиерът Борисов навсякъде се хвали, че контрабандата у нас е на най-ниските нива в ЕС.
Депутатите обаче май забравят, че същите тези складови бази отдавна
разполагат с внедрени ефективни системи за контрол
а подробни отчети с данни от складовете регулярно захранват с информация агенция „Митници“.
Сивият сектор, за който правителството парадоксално ту се хвали, че в България изобщо го няма, ту се бие в гърдите с нови мерки за ограничаването му и увеличаване на приходите в държавната хазна, изобщо не се намира в складовете за акцизни стоки.
Никой голям играч на пазара не рискува да бъде уличен в данъчни измами, укриване на стоки и нелегално изнасяне на продукция, което може да застраши не само репутацията му, но и да доведе до мащабни санкции. Някак неудобно и непатриотично е, но трябва да си признаем, че секторът сивее и дори почернява най-много в провинциалните райони, където хората не само произвеждат за задоволяване на битовите си потребности, но поблазнени от лесните пари и липсата на регулация, буквално заливат местните заведения и домакинства с ракия и вино със съмнително качество. Срещу тях обаче няма никакви мерки, най-вероятно по популистките причини „да пазим на народа ракийката“.
Освен финансовата щета, видеокамерите имат и морална. Работодателите рискуват да бъдат затрупани със съдебни дела и искове за нахлуване в личния живот на служителите си.
Задължителното вземане на съгласие за видеонаблюдение често е трудоемко и води до много
повече административна работа
от подписването на декларация за съхранение и обработка на лични данни. Тук вече трябва да се има предвид, че се обработват не само персонална информация за лицата, имена, адреси, телефони, а техните изображения, нещо което от правна гледна точка традиционно е най-големият препъникамък при упражняването на видео контрол.
Отделно от това, според проучвания на организационните психолози от Харвард и Оксфорд, видеонаблюдението чувствително намалява времето за взимане на решение от страна на служителите, както и завишава нивото на стрес, заради потискането на желанието за общуване в колектив под наблюдение.
С други думи – повечето хора не желаят да участват в „Биг Брадър“, поне не безплатно и не на работното си място. Като се добави фактът, че новите „играчки“ налагат на бизнеса влагане на крупни суми за закупуване, въвеждане, експлоатация, както и човешки ресурс за регулярен мониторинг и оценка на системите, всичко това изглежда доста смущаващо. А негативните последици за бизнеса са значително повече отколкото имагинерните ползи за бюджета, което прави и работодателските организации скептични за ефекта от предлаганите мерки.
Още по-притеснително е, че само 6 дни по-рано, народните представители, сред които са и повечето от вносителите на новите текстове, изразиха единодушно позиция, че подобна система като средство на контрол на акцизния бранш ще е с
неясен ефект за приходите в хазната
Затова, пилотно такива системи следваше да се внедрят само за сектора на горивата.
Депутатският пирует вече учуди голяма част и от техните колеги, още повече че няма финансова обосновка за него, нито пък анализ върху ефектите, които ще нанесе на пазара.
На заден план остава и въпросът за неприкосновеността на частната собственост, личния живот на служителите в складовите бази и промяната в поведението им, която неминуемо ще настъпи, ако мерките станат факт.
Този паноптикум притеснително напомня на утопичния всевиждащ стъклен затвор на Мишел Фуко, само дето непростимото престъпление на наблюдаваните в случая е, че са решили да работят в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com