София. Народното събрание отмени възможността за прихващания в резултат на цесии между вложители и кредитополучатели в КТБ. Промяната в закона за банковата несъстоятелност бе окончателно приета на второ четене заедно с актуализацията на държавния бюджет.
Прихващанията в Корпоративна търговска банка, направени след поставянето на банката под специален надзор и след началната дата на неплатежоспособността, ще станат недействителни по отношение на кредиторите. Те ще бъдат изпълнявани чак след като синдикът изготви окончателната сметка за разпределяне или след като банката бъде продадена като цяло предприятие. С поправките се дава право на бъдещия синдик да не признае извършени прихващания, направени след обявяването на КТБ в неплатежоспособност. Според вносителите целта на промените е да защитят обществения интерес, публичните средства, които ще се инвестират в КТБ, както и всички вложители.
Поправките в Закона за банковата несъстоятелност и бяха внесени в Народното събрание през миналата седмица от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Те се включват в заключителните разпоредби на Държавния бюджет като предложение между първо и второ четене на актуализацията.
Промените бяха подкрепени в бюджетната комисия единодушно от всички представители на осемте парламентарни групи в 43-тото Народно събрание, а по време на дебатите в зала депутати от БСП изказаха резерви към тях, макар вчера техните представители също да ги подкрепиха в заседание на бюджетната комисия. "За" поправките гласува 97 депутати, 5 бяха "против", а трима се въздържаха.
"В промените не се включва изменение на закона със задна дата, като се регулират отношения, които ще бъдат факт в една бъдеща несъстоятелност, която още не е започнала, тъй като има жалба по отнемането на лиценза", обясни председателят на комисията Менда Стоянова. Чрез поправките се предвижда онези прихващания, които ще бъдат заявени или са заявени пред квесторите на КТБ, които са в резултат на извършени цесии между вложители на КТБ, да бъдат удовлетворявани или извършени само до размера, който съответния вложител, искащ прихващането, би получил от масата на несъстоятелността при приключването на тази несъстоятелност.
"Ще въведете хаос, защо го правите това", попита по време на дебатите в зала Чавдар Георгиев от БСП, цитиран от БГНЕС. Според него има установен правов ред и дори да са сключени сделки, те вече са произвели действие и не могат да се върнат със задна дата. Георгиев получи забележка от Мартин Димитров, че вчера на комисия БСП са подкрепили поправките, а днес се изказват против тях. В дебата се включи и Жельо Бойчев от БСП, който обяви, че всеки представител на неговата група сам ще реши как да гласува и лично той ще подкрепи промените. От името на вносителите Данаил Кирилов отново подчерта, че нищо не се променя със задна дата, а поправките се отнасят единствено до бъдещи действия на синдика, който ще бъде назначен след решението на съда за несъстоятелност на банката и ще му позволят да не признае прихващания, извършени след датата на изпадане в неплатежоспособност от страна на банката.
Приети единодушно от депутатите бяха и промени, които касаят раздробяването на влогове в банката. Това раздробяване също е вид цесия, тъй като един влог се разделя на такива части, които да станат гарантирани от Закона за гарантиране на влоговете, като по този начин на практика Фондът трябва да изплати цялата сума на един вложител, който е раздробил на няколко по-малки влога своите пари, което според вносителите представлява източване на фонда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
