София. Българските производители ги цакат вече не само на пазарите в Европа и по света, но и на родна земя. Огромната, номер едно верига на Стария континент - френската "Карфур", без обяснения спря плащанията към българските си доставчици. Стоки, продадени отдавна в магазините й, от които търговецът си е прибрал и голямата печалба, и всички видове надбавки и бонуси, няма да се изплащат на производителя, да чака. Колко - един Господ знае! Също като по време на турското робство, когато всеки поробител е можел да влезе в къщата на българина и да си вземе каквото си поиска. И подобно башибозушко поведение в 21-ви век демонстрират от най-демократичната европейска държава!
В същото време представителите на държавата се държат така, сякаш нищо не се случва. И това поведение не е от вчера или от днес. За политиците в годините на прехода бизнесът е доведено дете. В същото време държавните глави по света използват положението и контактите си, за да помагат на родните си компании. Саркози ходеше на визити на високо равнище и сключваше сделки. Путин директно предложи на Южна Африка цели ядрени електроцентрали. Докато ние не можем да се защитим дори от тези, които са ни дошли вкъщи и уж работят по българските закони. Взаимоотношенията между търговци и производители, вместо да се развиват в положителна посока, стигат до
заплахи за тотално отрязване на родните производители от рафтовете
на чуждите търговци. Което също е парадоксално - да не те приемат в родната ти страна. Ясно е, че служебното правителство не е фокусник, за да реши всички забатачени проблеми на прехода. И да оправи забърканите от десетилетия каши на политиците от всички цветове, които до един флиртуваха с бизнеса, но накрая го натикаха дълбоко в блатото. Похвално е намерението и на служебния министър на икономиката Асен Василев да помогне на най-дребните и онеправданите производители, като лобира да им се даде достъп до заветните престижни рафтове. Но производителите нямат много надежди, че от това ще излезе нещо, след като средниятн бизнес не може толкова време не само да се пребори, но поне да договори някакви що-годе приемливи условия.
Единственото, на което може да се надяват, е новата законова уредба, която готви Европа по този въпрос. Едва тогава нашите разчитат на пробив във взаимоотношенията с поредните монополисти. Това ще бъде общо решение за цяла Европа и тогава може би няма да има мърдане. Въпреки че пак има вероятност да се измислят нови вратички за натиск, опасяват се родните предприемачи. "Аз мисля, че не е толкова невъзможно да седнем и да се разберем по най-спорните въпроси - цивилизовано и човешки. Да кажем - ето, това са различията, нека да ги решим. Освен това проблемите в различните вериги са различни. В едни от тях диалогът е добър, може да се обсъждат нещата и се постигат резултати. При други не е така. И затова ние в съюз "Произведено в България" няма вече да говорим общо за търговските вериги, а за проблеми в определени вериги", казва собственикът на козметичното предприятие "Арома" Лукан Луканов. Предприятията, обединени в съюза "Произведено в България", са най-отявлените противници на натиска и мачкането от страна на големите търговски вериги и първи алармираха за проблема. Който обаче не се придвижил кой знае колко в желаната от тях посока.
И докато политиците омайват електората с обещания, че малкият бизнес е първата им грижа, родните производители са
принудени да затварят цеховете и да съкращават работници
А търговските вериги у нас се множат, продават ни вносни стоки, с покупката на които подхранваме чуждите икономики.
Безспорно е, че конкуренцията създава качество и сваля цените. И най-голямото предимство на Евросъюза е общият пазар за 500 млн. потребители. Но за да не се допусне големите да мачкат и унищожават малките, е нужно да има ясни правила и регламенти. Така че всички страни да са доволни и да имат своите печалби. И е крайно време държавата да се намеси, докато не го е направила улицата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
