Допълнителните приходи от 300-400 млн. лв. няма да решат проблема в НОИ, каза Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ)
- Осигурителната вноска за фонд "Пенсии" ще бъде увеличена с по 1% през следващите две години, предвижда бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., подготвена от Министерството на финансите. Удачно ли е това решение?
- Увеличението е заложено в средносрочната бюджетна рамка, защото това всъщност е част от промените в Кодекса за социално осигуряване, които бяха приети в началото на тази година - този пакет от законодателни мерки, наречени пенсионна реформа. Всъщност целта на вдигането на вноската е заявената цел от правителството да се осигурят повече приходи във фонд "Пенсии", и да се намали дефицитът в него. Според нас има няколко проблема с тази стъпка. На първо място, не е отчетено влиянието на това покачване на разходите за труд през следващите две години върху заетостта. Вижда се, че средносрочната бюджетна рамка залага една положителна тенденция по отношение и на заетостта, и на безработицата. Но това покачване на разходите за труд, паралелно с планираното рязкото вдигане на минималната заплата през следващата година до 460 лв. може да изиграе лоша шега и съответно тези благоприятни тенденции на пазара на труда, които имахме, да се обърнат или да не продължат. Т.е да няма подобрение на пазара на труда, нещата да останат на нивото си от 2015 г. Най-вероятно това покачване на осигурителната вноска ще има негативен ефект върху заетостта.
Другият голям проблем е в това, че като цяло пенсионната реформа в България не е фундаментална реформа и се опитваме с едни такива мерки да преодолеем един наистина огромен дефицит във фонд "Пенсии", който е над 50% от приходите. По наши сметки тези два процентни пункта повишение на осигуровките, ще намалят дефицита символично. На фона на големия дефицит във фонд "Пенсии", тези 300-400 млн. лв. повече приходи, които се очакват, по никакъв начин няма да решат проблема на пенсионната ни система. Той ще се задълбочава всяка следваща година, най-малко заради демографската ситуация и застаряването на населението. Ние от години препоръчваме едно по-сериозно мислене в посока подмяна на тази пенсионна система в нова система, в която водещ е капиталовият стълб. Тоест водещи да са личните спестявания за пенсия на всеки, който работи. А за всички останали държавата да поеме социална функция, тоест, тя да се грижи за тези, които по някаква причина нямат осигуровки за пенсия. В противен случай тази фалирала система ще остане така и дефицитът там ще продължава да расте, дори и временно малко да се свие. Единственото, което може да се постигне с тази мярка за вдигане на осигуровките е да се повлияе негативно на пазара на труда.
- Какъв е най-големият проблем на пазара на труда и ще му повлияе ли вдигането на минималната заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв.?
- Ако погледнете данните за разходите за труд на работодателите, те растат изключително бързо, с едни от най-бързите темпове в цяла Европа през последните години и традиционно изпреварват ръста на производителността на труда, особено през последните три години. Работодателите са принудени да плащат повече за своите работници, отколкото те получават като продукт от тях. Това няма как да е трайна тенденция. Наблюдаваме, че има няколко групи от граждани, които не участват във възстановяването на пазара на труда и една от причините е именно това бързо покачване на минималната заплата. Ако към това покачване на минималната заплата, което и следващата година трябва да се случи, добавим и увеличената осигурителна тежест, то картината на пазара на труда ще стане съвсем мрачна точно за тези няколко групи. Една от тези групи са младежите, при тях заетостта се свива през миналата година. Другата група са хората с основно или начално образование. При тях също броят на заетите намалява. Тези групи и в момента не успяват да участват във възстановяването на пазара на труда. Хубавото е, че през 2018 г. и 2019 г. тази политика на вдигане на минималната заплата ще бъде прекратена. Вижда се, че за 2018 г. и 2019 г. минималната заплата ще замръзне на нивото си от 2017 г.
- Министерството на финансите планира бюджетният дефицит да бъде свит до 0,5% през 2019 г. Как оценявате това намерение?
- Вижда се, че продължава тази политика на трупането на дефицити, макар и да се планира дефицитът да намалява в следващите години. Факт е, че България през 2019 г. ще отбележи единадесетата си година на бюджетен дефицит, въпреки че ние не сме в криза от 2009 г. насам. Икономиката, особено през миналата година, ни изненада с растеж от 3%, който беше по-висок от очаквания. За тази година също се очаква един приличен темп на растеж в рамките на 2,5%-3%, според повечето анализатори. Няма причина да поддържаме такива дефицити и да не се опитваме да излезем по-рано от тази спирала на дефицити и нови дългове. Вижда се едно отлагане и протакане във времето на този проблем вместо решаването му. Икономиката в момента позволява да се прекрати с тази политика, а всъщност това е в противоречие и със Закона за публичните финанси, и с европейските политики и препоръки за това да се поддържат дефицити само в лошите от икономическа гледна точка години, годините, в които има рецесия и свиване на икономиката. От 2010 г. насам имаме положителен икономически растеж, но продължаваме да трупаме дефицити. Средносрочната бюджетна рамка залага тази политика да продължи до 2019 г., въпреки че според нашия Закон за публичните финанси, ние трябва да се стремим към балансиран бюджет. И само при някакви извънредни обстоятелства, при фундаментални реформи, е позволено да има временно отклонение от това правило.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
