Чиновници и учители станаха тютюнджии

Чиновници и учители станаха тютюнджии | StandartNews.com

Десетки хиляди тютюнджии в Неврокопския край са на нивите от тъмно до тъмно. Стават в 3-4 часа, за да са на къра по изгрев слънце. Сега е най-усилната работа, защото до септември ще прибират реколтата. От години толкова много хора не са садили тютюн. За 2013 г. заявените площи и очакваните добиви са с близо 30% по-високи в сравнение с 2012 г. Армията на тютюнопроизводителите се увеличи, тъй като много гурбетчии останаха без работа в чужбина и се завърнаха по родните си места. Другата причина е, че не само земеделци, а много държавни и общински служители също отглеждат "зелено злато", за да си осигурят допълнителни доходи.

"Почти цялата администрация в нашата община сее тютюн и в свободното си време хората са на полето. Докато са на работа в кметството, помагат родителите и роднините. Всички учители също са на къра и превиват гръб по нивите", заяви кметът на община Сатовча Арбен Мименов.

Там очакват 2000 тона продукция тази години при 1500 тона миналата. За местните хора алтернативата на тютюна се оказа...тютюнът. Има малки изключения в отделни селища, където някои залагат на зеленчуци. Проблемът обаче е, че не могат да ги продадат на добра цена заради дъмпинга на вноса. Така стопаните бяха принудени да се върнат в тютюневите ниви. Другата причина за интереса към "зеленото злато" е, че много от селата са високо в планината и друга култура там не вирее. "В нашето село се редяха на опашка, за да подписват договори за тютюн. Ще предадем много повече количества от 2012 г. Единственото ни притеснение е да не паднат изкупните цени", казва управникът на гърменското село Осиково Митко Дедьов. Според стопаните, ако произведат повече тютюн, то фирмите веднага ще свалят цените. Другият им проблем е, че получават най-ниските субсидии в ЕС. Доскоро те настояваха за изравняването им с останалите страни. Даваха за пример Гърция, където килограм тютюн се дотира с 4 евро. Заричат се, че няма да продадат и едно листо под 6,50-7,00 лева за килограм. Сега вече плашат с протести и бунтове, алармира кметът Мименов, който е председател на Сдружението на производителите на ориенталски тютюн. Причината за гнева на земеделците е, че България е единствената страна, която не е успяла да защити интересите на 200 000 души, заети в сектора, за следващия програмен период 2014-2020 г. Тогава производителите на тютюн няма да получават европейско подпомагане.

"Въпросният списък със земеделски култури минава за одобрение през Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на министрите. Проблемът е, че в него не е включен тютюнът. Хората са в паника, без тези средства те ще работят като роби на нивите и няма да получават адекватни доходи за труда си", категоричен е Мименов. Според него са необходими всяка година над 70 милиона лева помощи за тютюна. Не се ли реши този огромен проблем, то тютюнджиите в Неврокопския край загиват, убеден е кметът на община Сатовча. Той иска да се потърси отговорност от виновните за липсата на защита на тютюнджиите ни. "Защо другите държави са защитили този бранш, а България не е? Надеждата ни е в добрата воля на нашите европейски партньори, за да поправим сторената грешка от безхаберни български чиновници и политици. И да не се стига до бунтове и заличаване на цял сектор в земеделието", казва той.

"Блокираме границите, ако останем без европейски субсидии. Другият вариант е държавата да осигури необходимите за подпомагане на бранша средства", коментира Иван Сабахлъков от Хаджидимово.

За да потуши бунта и да успокои страстите, в Гоце Делчев миналата седмица пристигна зам.-министърът на земеделието Бюрхан Абазов. "Всички заедно - правителство, министерство, браншови организации и тютюнопроизводители - трябва да се борим за осигуряването на европейски субсидии за сектора, да убедим Брюксел", каза пред хората зам.-министърът. Той ги увери, че кабинетът има готовност да отпусне 84 милиона лева за субсидиране на отрасъла, ако загубим европейските помощи. 4 асоциации на тютюнопроизводителите готвят протестна декларация, която ще представят на Европейската комисия и на Съвета на министрите. "С нея ще настояваме за преразглеждане на решението - ще искаме тютюнът да се включи в списъка на земеделските култури за подпомагане за периода 2014-2020 година. Защото това е дискриминация спрямо нас от страна на ЕС", заяви Армен Мименов.

Разходите на тютюнджиите никак не са малки. Парадоксално е, че торовете у нас са по-скъпи и доста земеделци пазаруват в Гърция. "Оран на 1 декар излиза 45 лева. А трябва да се култивира, да се фрезова. Комшиите ни от Гърция ползват селскостопанска нафта по 1 евро за литър, а ние плащаме над 2,50 лева. С част от парите, които взимаме от тютюна, покриваме старите си вересии. После отваряме тетрадката с новите", обяснява Иван Сабахлъков. Едно четиричленно семейство може да засади най-много 4 декара с тютюн. И то при положение, че двете деца помагат. "Децата от първи клас са по тютюна. Ако дойдат от отдел "Закрила на детето", ще стане лошо за нас, родителите им", признава Салих от гърменското село Дебрен. При добив от 200 килограма на декар, семейство, което се грижи за 4 декара, ще добие 800 килограма. При цена от 6 лева за кг приходът за четиримата ще бъде 4800 лева. Като се раздели на 12 месеца, месечният доход излиза едва 400 лева, т.е. на човек по 100 лева. Ако поне един от родителите не работи на друго място и не получава заплата, семейството едва ще покрива разходите си.

Тютюнджиите настояват да се сложи край на практиката само фирмите да определят и цената, и условията при вземането на реколтата им, като се възползват от либерализацията на пазара. Те искат процентът на неплатимите количества да се намали двойно. Заради наличието на пясък и мухъл в тютюна фирмите намаляваха от 5% до 7% количеството. Т.е. предаваш 100 килограма, но ти плащат само 93 килограма. Искането е този процент да падне наполовина. Приспадат и повече грамаж от опаковките - чували и кашони. Ако те тежат по 300 грама, купувачите ги пишат по 500-600 грама. Общинските кметове изискват ясни правила, за да не се ощетяват тютюнопроизводителите. Тук климатът и почвите са подходящи за ориенталски дребнолистни тютюни - "Крумовград", "Зихни", "Неврокоп" и "Катерини". По време на изкупната кампания ще има специални телефони, на които тютюнджиите ще могат да подават сигнали за всякакви нередности от страна на изкупвачите. Целта е да не бъдат изнудвани и да им се взема продукцията за жълти стотинки. "При всяка комисия на фирмите изкупвачи ще има местни хора, които са експерти. Те ще са нещо като шерифи, ще следят за реда и ще гарантират справедливото оценяване на тютюна. При опит за измама те ще сигнализират в общините. Веднага ще изпратим наши представители на място. Ще дадем възможност на производителя да намери друг купувач, ако цената не го устройва", разкриват кметове на общини в Неврокопския край.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай