Черни или розови са облаците над икономиката ни и кой как чете цифрите?
Това обсъждаха икономисти, финансисти, депутати, представители на държавните институции, на бизнеса и академичните среди на кръгла маса, организирана от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси (VUZF Lab). Темата бе "Задава ли се нова икономическа криза, кога и защо". Модератор на дискусията бе доц. д-р Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ и изпълнителен директор на VUZF Lab. "Стандарт" бе медиен партньор на събитието.
Основните опорни точки за коментарите на участниците бяха прогнозите на Международния валутен фонд /МВФ/, Световната банка и Еврокомисията, които понижиха очакванията си за ръст на световната, европейската и българската икономика за 2019 и 2020 г., данните на БНБ и на Националния статистически институт за износа и инвестициите. Сред акцентите бе и как външните рискове може да засегнат родната икономика. Изводите на представителите на държавата и на учените обаче бяха доста противоречиви.
Българската икономика се представя по-добре от средното за ЕС ниво, заяви вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова, която откри форума. По думите й, държавата разполага с редица финансови механизми за посрещане на евентуална икономическа криза, един от които е фискалният резерв. Но страната ни се нуждае от по-бързи темпове на растеж, за да догони жизнения стандарт в Западна Европа.
Вицепремиерът изтъкна необходимостта от аналитични и емпирични изследвания, които да подпомогнат напредъка в моделирането на финансовите кризи с цел да се подготвят по-добри политически решения.
"Заключението на министерството на икономиката е, че до 2-3-4 г. криза няма да има, освен ако не настъпят извънредни форсмажорни събития по света", потвърди държавните прогнози и зам.министърът на икономиката Лъчезар Борисов, който призна, че е докторант на ВУЗФ. "Ние се доближаваме до пика на икономическия растеж и през следващите години ще вземем нужните мерки да се справим с естествената промяна на икономическия цикъл", каза още той.
"Не мога да споделя този оптимизъм, но ако бях на мястото на вицепремиера, сигурно щях да говоря по същия начин", каза доц. д-р Даниела Бобева от Института по икономика към БАН, която бе заместник-министър председател в кабинета "Орешарски".
"Не съм съгласен държавата да прави антициклични политики - те са работа на предприемачите. Единственото, което бизнесът иска от държавата, е тя да не пречи", категоричен бе финансистът Владимир Каролев. Според него не бива да си губим времето с прогнози, а да гледаме това, което реално се случва. "Когато се подобрява икономическата свобода и държавата се бърка по-малко в работата на бизнеса, има и по-голям растеж", каза Каролев. И посочи три причини, които могат да доведат до криза: 1. Увеличаване натиска на държавата над фирмите;
2. Увеличаване на държавната намеса на пазарите; 3. Свръхоптимизъм.
Каролев очерта и три мерки за излизане от кризата: 1. Държавни стимули под формата на ниски данъци; 2. Неутрална данъчна политика, което означава еднакъв ДДС за всички; 3. По-ниска корупция.
Икономиката е циклична и колкото и правителствата да се опитват да избегнат бъдещо забавяне на икономическия растеж или нова криза, това няма как да се случи. Около това мнение се обединиха Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, финансист и бивш заместник-министър на финансите, и проф. д-р Григор Димитров, преподавател във ВУЗФ и главен директор „Осигурителни отношения“ в БСК. Според експертите, едва ли ще изпаднем в криза тази годна, по-скоро икономическият растеж на страната ще остане над 2%. Отрицателен или нулев растеж обаче са очаквани през 2020 г. Затова правителствата трябва да са по-внимателни и да започнат да създават буфери, макар минимални.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
