* Министърът на финансите предупреди за огромна дупка в хазната, ако се следват заложените политики за разходи
* Отстъпката от 25 ст. за литър бензин ще бъде спряна
В навечерието на Хелоуин политиците ни спретнаха шоу в стила на келтската традиция, според която децата носят "страшни" костюми и обикалят къщите с репликата: "Пакост или лакомство?" Така прозвуча предупреждението, че ако искаме по-високи заплати, увеличение на пенсиите, по-ниски ДДС и акцизи за някои стоки, ще трябва да теглим големи държавни заеми с все по-високи лихви.
И това е неизбежно при положение, че вдигането на доходите, което всички искаме, не е обвързано с ръст на икономиката и мерки в посока за нейната по-висока ефективност и конкурентноспособност. А просто с раздаването на пари.
Заложените от предишното правителство политики през 2023 г. за увеличение на пенсиите от 1 юли, запазване на намалените ставки на ДДС за горивата, 0% данък за хляба и други данъчни облекчения, ще доведат до огромна дупка в хазната - над 11 млрд. лева дефицит. Те мога да бъдат изпълнени само ако през следващите 3 години се тегли държавен дълг по 16 млрд. лева. Това стана ясно от думите на служебния финансов министър Росица Велкова, която бе извикана в Народното събрание, за да представи актуалното състояние на бюджета.
Сред инициаторите за изслушването бе лидерът на БСП Корнелия Нинова. "Тревожните числа за дефицит и инфлация се разминават с нашата представа за финансите и икономиката на страната. Искаме да знаем къде ще харчите тези милиарди, след като няма и социална програма. Дали не е за онези самолети, за които времето не е точно сега?", попита Нинова.
Велкова обясни, че когато служебният кабинет е изготвял проекта на закон за 2023 г. при запазване на действащите политики, въведени от правителството на Кирил Петков, е изчислил, че дефицитът е 6,6%. “Това е твърде висок дефицит, нарушава фискалните правила и ни отдалечава от еврозоната /б. ред. - според критериите от Маахстрихт, дефицитът не трябва да надвишава 3%/. Би следвало да се търси намаляване на този дефицит. Но не е редно служебното правителство да предлага промени в политики, гласувани от Народното събрание”, допълни Велкова.
“Не е редно да поддържаме такива дефицити и да предоставяме социална подкрепа на абсолютно всички хора и на всеки един бизнес”, каза още финансовият министър и обясни, че това би довело до много нови дългове.
Велкова предупреди: “Не очакваме в бъдеще по-добра доходност, а напротив - тя ще се влошава”.
Тя съобщи още, че България е подала първо искане за плащане по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ за 2.6 млрд. лв. и в момента тече проверка. Има уверение, че парите ще бъдат преведени до 10 декември. Ако това не стане, то тогава бюджетът трябва да завърши с по-висок от планирания дефицит и освен това трябва да се направят икономии. А освен това, въпреки че поемането на дълг вече е много скъпо, ще се наложи да се вземе до разрешения в бюджета таван от 10.3 млрд. лв. До момента са поети около 7 млрд. лв.
Велкова съобщи още, че обявеният за понеделник аукцион за продажба на ДЦК със срок 3.5 години е бил отменен. Причината е силно повишената лихва - до 5.8%. За сравнение - на аукцион през септември лихвата бе 3.01%.
Повечето от държавите затягат фискалната политика заради продължаващото вдигане на лихвите от централните банки. Дългосрочно редовно правителство би следвало да види как да оптимизира разходите, за да намали дефицита, защото финансирането на дълговите пазари ще е скъпо и трудно, обяви още министърът.
Велкова съобщи още, че финансовото министерство е изготвило три варианта за бюджет за 2023 г. Единият е според политиките на редовното правителство на Кирил Петков. В разходната част не са заложени нови политики, но са взети предвид индексираните капиталови разходи, осъвременяването на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2023, запазване на нивото на минималната заплата. Ако се приеме този вариант, дефицитът ще бъде 11 млрд. лева и ще е нужно да се тегли всяка година нов дълг от около 16 млрд. лева.
Разработен е и алтернативен бюджет при спазване на правилата разходите да не надвишават приходите с повече от 3%, каквито са и изискванията за приемане на страната ни в еврозоната. При този вариант ще се наложи драстично стягане на коланите - орязване на данъчните облекчения за семействата, вдигане отново на ставките на ДДС, съкращаване на разходи, спиране на програми.
Третият вариант на бюджета е за удължено действие на настоящия докато бъде съставено редовно правителство, което да предложи своите разчети. Според служебния министър на финансите, мярката от 25 ст. на литър гориво е “проблемна”, защото според ЕК тя нарушава единния пазар, тъй като може да я използват само шофьори на автомобили с българска регистрация. Очаква се тя да бъде прекратена от 1 декември. Служебният кабинет ще предложи законопроект, подобен на този, който ЕС внесе за “данък върху свръхпечалбата”. “Би могло да се търси подкрепа по тази линия, а не през мярката 25 стотинки”, посочи Велкова.
В крайна сметка, въпреки критиките от някои политически сили, финансовото министерство реши да внесе проект за третия вариант. Предложението за удължаване на Бюджет 2022 бе публикувано. „Служебното правителство е поставено пред невъзможността да се ангажира с внасянето в Народното събрание на проектобюджет за 2023 г. със средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г., респективно и проектобюджети на ДОО и на НЗОК за 2023 г.“, пише в мотивите към законопроекта.При липсата на приет до началото на бюджетната година държавен бюджет нормата на чл. 87 от Закона за публичните финанси урежда основните въпроси, свързани със събирането на приходите, извършването на разходите, предоставянето на трансфери и поемането на държавен дълг, отчитайки влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели, пише в проекта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
