Възможно ли е с харчове XXL размер да се промушим през иглените уши на еврозоната?
Финансова еквилибристика и обвинения в некомпетентност представя политическияттеатър
Готова ли е България да се провре през иглените уши, които са вход към еврозоната?
Да, всички искат да влезем в Клуба на богатите. Но, както казва Банко, героят на Григор Вачков от „Мъжки времена“: „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто - да го направиш.“
През изминалата седмица влизането в еврозоната смени вечната тема за съдебната реформа като политическа дъвка на партиите. Те не само си разменяха обвинения, но и така жонглираха с цифрите, че съвсем объркаха народа – уж едни и същи цифри, но едните доказват с тях излишък, а другите – дефицит.
А казват, че числата не лъжели...
Основните политически сили са единодушни, че еврозоната е приоритет на България. Това декларираха и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ, и ДПС-Ново начало. Въпросът е не дали ще предприемем стъпки за кандидатстване, а кога.
България да поиска веднага извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, с които да бъде оценено дали отговаряме на критериите за влизане в еврозоната, настояват от ПП-ДБ. Те са категорични, че страната ни е покрила всички критерии. Ивайло Мирчев и Мартин Димитров от „Демократична България“ обвиниха управляващите, че нарочно се бавят, защото "някой има кеш някъде, който няма да може да реализира" – т.е., пари под дюшека от сивата и черната икономика, които ще изгорят, ако не бъдат „изпрани“ и навреме обърнати в евро.
Финансовият министър Теменужка Петкова пък обясни, че макар и с малко, България не покрива критерия за ценова стабилност към декември 2024 г. „Инфлацията в България е 2.6 %, в ЕС – 2.5, тоест с 0.1 процентни пункта не покриваме този критерий“, каза Петкова. Тя обясни, че към средата на февруари ще станат ясни данните за януари и дали влизаме в изискванията на Маастрихт. Ако това е така, ще бъдат поискани докладите.
„Еврозоната е наш приоритет, но България ще поиска извънредни доклади тогава, когато сме готови за това“, отсече Петкова.
България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност, необходим за членство в еврозоната, през януари 2025 година и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, посочва Българската народна банка (БНБ) в най-новото издание на своята "Макроикономическа прогноза", публикувано на сайта на институцията. Тя е изготвена на база данните към 15 януари 2025 година.
Но не инфлацията е голямото притеснение на финансовия министър. В хазната се очертава огромна дупка, за запълването на която се искат умения на факир. Тази дупка я направиха политиците, които не отказаха на никого поисканите харчове – за драстичен скок на заплати, за инвестиции, проекти и т. н., като в същото време твърдо се отстоява политика да не се пипат данъците и да се търсят други неприятни начини за увеличение на приходите.
И с тези харчове, набъбнали до XXL размер, бюджетът трябва да се напъха в 3% дефицит.
„ Положението е тежко, ще разочаровам оптимистите“, каза Теменужка Петкова по време на изслушване в парламента.
„Това, че дупката в бюджета е 18 милиарда, е безспорен факт. Трябва да бъдат предложени адекватни мерки, които да дадат възможност да се преодолее тази ситуация. Като, разбира се, мерките изключват увеличаване на данъци, тъй като ние сме поели подобен ангажимент.
Това е и ангажимент, който нашите партньори в рамките на управлението са приели – и БСП, и ИТН, за това да не бъдат увеличавани данъците“, обясни Петкова пред БТВ. Тя бе категорична също и че няма да се нарушават дадените обещания за повишаване на заплатите на военни и полицаи, нито ще се режат инвестиционни разходи. Става ясно и че ще продължат да се изплащат компенсациите за скъпия ток на бизнеса, а ДДС за ресторантьорите ще остане 9%. „Само от пенсии и заплати дефицитът е 10 млрд.“, каза Петкова пред депутатите. Тя представи анализ на министерството на финансите за управлението на публичните средства в периода 2022-2024 година, чийто извод е, че са предприемани политики, довели до бързо нарастване на разходите при по-бавен темп на нарастване на приходите. Поради това бюджетът за 2025 година ще отрази всички тези политики през последните години. През основната част от този период финансов министър бе Асен Василев.
От финансовото министерство съобщиха, че само за първото тримесечие на 2025 г. не достигат 3,6 млрд., а председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев изчисли, че планираните разходи за 2025 г. са по-големи от приходите с цели 9%. „С такъв дефицит не пускат в еврозоната“, каза Добрев. И припомни, че с дефицит от 9 на сто преди няколко години Гърция е фалирала. „ЕК е притеснена не само за тази година, а за следващите три години – дали ще можем да вкараме публичните финанси в ред. Те виждат, че сме раздули социалните разходи и за заплати", предупреди депутатът. Той обясни, че ако се поиска извънреден конвергентен доклад и отговорът е „НЕ“, ще трябва да чакаме още 2 години.
„От ЕЦБ са посъветвали финансовия министър да не иска извънреден доклад сега, защото отговорът ще бъде отрицателен. Да не се излагаме, един вид“, написа във Фейсбук бившият зам.-министър на финансите и бивш депутат от БСП Георги Кадиев. Теменужка Петкова бе в Брюксел на 20 януари.
А финансови анализатори предупредиха, че въвеждането на еврото в България може да се отложи за 1 януари 2029 година, ако се окаже, че 2024 година е приключила със свръхдефицит, тоест над 3% от БВП.
В същото време бившият финансов министър и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Асен Василев тръби, че дупка от 18 млрд. лева в бюджета няма, а сметките на финансовото министерство са тотално сбъркани. Той дори обвини Теменужка Петкова, че не различава дефицит от излишък, защото за януари тя е сметнала, че хазната ще е на минус 400 млн. лева, а всъщност тя ще е на плюс с толкова. Василев се похвали, че за 4-те години, когато е бил финансов министър, са залагани бюджети с над 3% дефицит, но после са го смъквали до допустимия праг. Съпредседателят на ПП заяви, че прогнозите на Петкова са нереални. „Някой се опитва да насажда много голяма драма в обществото, че "оле, мале, нещо драматично ще стане!". Но поне да го направиха качествено, а то е абсолютно нескопосано“. „При увеличена минимална работна заплата и увеличени данъчни ставки за ресторанти и хляб, защо този януари ще съберем 750 млн. лева по-малко приходи от януари миналата година“, пита Василев.
От финансовото министерство отговориха, че Василев не прави разлика между държавен бюджет и консолидирана фискална програма (КФП), затова твърденията му са неточни. А лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов го нарече фокусник, който е правел счетоводни врътки с бюджета, но в крайна сметка е оставил 18 млрд. дупка след 4-те години като финансов министър.
Какъв ще е резултатът от финансовата еквилибристика - предстои да стане ясно на 14 февруари, когато ведомството на Теменужка Петкова трябва да е готово с проектобюджета за 2025 г.
Мерките:
GPS-и на камионите, записват ни номера в бензиностанцията
Съкращения на разходите за издръжка на администрацията предлага Томислав Дончев
Какви са плановете на управляващите за увеличение на приходите и намаляване на разходите? Въпреки че след срещата на коалиционния съвет не стана ясно какво е обсъждано, председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев хвърли светлина върху някои от идеите.
Една от тях е свързана с увеличаването на приходите от акцизи, където по думите му има „истински резерв“. „В статистиката от самолет се вижда, че приходите от акцизи като процент от БВП са паднали в последните години. Това, че кучетата влачат пачки, си личи в статистиката чак“, каза той в сутрешния блок на bTV.
Друга мярка, която Добрев цитира, е свързана с въвеждането на GPS-и на всички товарни автомобили над 3,5 т. „Ще има нещо като пътна полиция, която ще спира камиона – той предварително е регистриран къде отива и какво превозва, и ще го проверяват дали това има в камиона и издадена ли е фактура“, каза Добрев.
Третата мярка включва записването на номерата на автомобилите, които зареждат гориво на бензиностанциите, на касовите бележки. Очакваният ефект е от около 250 млн. лв. „Като отидеш в бензиностанцията и те питат: „Искаш ли фактура“, и ти кажеш: „Не“, те разпечатват една бележка, дават ти я, но ти не си взел фактура. Според НАП в множество бензиностанции тези бележки ги запазват и накрая издават фактура на някоя фирма, на която й трябва фактура, но която реално не е заредила на колонките“, обясни Добрев.
Той сподели и собствени идеи, като например продажбата на военни имоти с отпаднала необходимост. „Военните не си признават, затова аз и министър Петкова сме им поискали справка - очаква се да имат имоти за около 2 млрд. лв.“, каза Добрев.
Има потенциал за съкращения в държавната администрация, каза вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев пред журналисти в Пловдив.
"Редно е в тази ситуация да се търсят резерви при издръжката на самия апарат на държавното управление. Тук резерви има. Не говоря само за съкращения на персонал, а и на разходи за издръжка", обясни Дончев. Той допълни, че всички разходи, които стигат до хората и до бизнеса, не могат да бъдат обект на дискусия, трябва да бъдат съхранени. Вицепремиерът спомена и войната със сивата икономика,която, по думите му, е една трета от българската икономика.
Може ли и вълкът да е сит, и агнето да е цяло
Как може да се реши уравнението и то така, че и вълкът да е сит, и агнето цяло – т.е., хем да харчим колкото искаме, хем да покрием Маастрихтските критерии?
Експертите нямат еднозначен отговор.
„Не можем да очакваме драматична промяна в приходите. Дупките в разходите могат да станат и 50 млрд. лв., ако например пратим хора на Луната. Въпросът е разходите да отговарят на очакваните приходи“, заяви банкерът Левон Хампарцумян в ефира на бТВ.
„Залогът е членството на България в еврозоната. Ако има желание да приемем еврото от 1 януари 2026 г., ще постигнем бюджетен дефицит от 3%, също и устойчива фискална рамка за следващите три години, защото това ще се гледа от ЕК и ЕЦБ. Въпросът е какъв бюджет ще имаме и дали искаме да влезем в еврозоната от 1 януари 2026 г. Необходима е политическа смелост. Както са взети необмислени решения в НС, така те могат да бъдат коригирани – зависи от желанието”, коментира Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика. Тя отбеляза, че има заложени пет пъти по-големи разходи за заплати през 2025 г. спрямо 2024 г. и за първи път от 20 г. финансовата стабилност на страната е застрашена.
Според финансиста Любомир Дацов, за да имаме 3% дефицит, има два сценария – оптимизация на разходите или вдигане на данъците, а може и хибрид между двете да се направи. Но в ситуацията с оптимизацията на разходите трябва да има не повече от 8% нарастване на разходната част в сравнение с 2024 г., а не сегашните предложени 25%. „Ако политиците не вземат тези тежки решения, ние ще бъдем принудени от ЕС да направим същото нещо година по-късно, но ще спрат еврофондовете и международно излагане, защото не знаем какво правим”, предупреди Дацов.
„Първата мярка, която трябва да бъде предприета, е съкращаване на държавната администрация. Когато бях министър, съкратих 17 000 души. След 2009 г. не е имало политическа воля за такова нещо. За оптимизирането на администрацията би имало над 90% одобрение от обществото", препоръча Николай Василев, който бе вицепремиер и министър в две правителства. По думите му съкращението на държавната администрация може да започне от незаетите щатни бройки - близо 10 000 души. Друго възможно решение е концесия на летища, магистрали, пристанища, БДЖ, ВиК, вместо планиране на капиталови разходи.
"От нов дълг неминуемо ще се нуждае това правителство и то много сериозен - около 15 млрд. лв. поне за годината. Но това няма да е достатъчно, защото дългът просто финансира дефицит. Единственият начин да влезем в смислен дефицит е да се намалят някъде разходи", каза Симеон Дянков, бивш вицепремиер и министър на финансите. Той прогнозира, че дефицитът ще трябва да се намали наполовина, за да влезем в Маастрихтските критерии. „Това според мен е невъзможно", добави той.
Според Атанас Кацарчев, главен икономист на „Подкрепа“, заплатите трябва да се увеличат, защото „продължаваме да сме с най-ниските доходи в ЕС“. Синдикалистът е на мнение и че не трябва да се правят съкращения на работни места, а трябва да има промяна в данъчно-осигурителните политики. Според него трябва да има необлагаем минимум, а осигурителният праг да е около 8500 лв., или изобщо да го няма. „Богатите хора са се изключили от осигурителната система. Защо само бедните трябва да издържат тези системи”, пита той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
