Евентуалното вдигане на осигуровките ще намали заплатите мeждy 32 лв. и 113 лв.
Бюджет за 2025 г. с 3% дефицит и с пакет от мерки, които народните представители трябва да гласуват, внася служебното правителство, обяви преди дни служебният министърът на финансите Людмила Петкова. Тя обаче отказа да назове мерките, които ще бъдат взети, за да се преодолее страхът от свръхдефицит, за който икономисти и политици предупреждават в последно време. Има варианти, така че ще ги видите, каза Петкова, която беше категорична в отказа си да огласи подробности преди да е запознала с тях народните представители.
- Първи проговори Борисов
Пръв за възможните мерки срещу дефицита заговори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, още на 4 ноември, като разкри, че финансовото ведомство ще предложи редица непопулярни стъпки, сред които и увеличение на осигуровките, замразяване на заплатите на учителите и връщане на 20% ДДС за заведенията.
Борисов обяви, че "е изпратил Теменужка Петкова на среща с финансовия министър". Целта била да разбере дали наистина догодина се очертава дефицит от 18 млрд. лв..
Като се извадят 6 милиарда, за да се направи бюджет с 3% дефицит, излиза, че остават 12 милиарда да бъдат запълнени. Министерството на финансите е направило разчет как да стане това, каза Борисов.
Именно на срещата с Теменужка Петкова, по думите на лидера на ГЕРБ, финансовата министърка Людмила Петкова прочела няколко мерки за свиване на дефицита, включително:
- увеличение с 3% на осигуровките за първи стълб на пенсионната система, от което ще влязат 1,8 млрд. лв. допълнителни приходи;
- възстановяване на 20% ДДС за заведенията и за хляба - допълнителен приход от 400 млн. лв.;
- увеличаване на акциза на цигарите;
- въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките;
- увеличаване на таксите върху хазарта от 20% на 30%; и
- въвеждане на данък върху добива на подземни богатства при премахване на концесионните такси.
Пак по данни на Борисов от Министерството на финансите щели да предложат мерки и за свиване на разходната част на бюджета, в т.ч. отлагане за 2026 г. на планираното повишение на заплатите в системата на МВР и Министерство на отбраната, както и на учителите. Освен това се предлага и намаляване с 10% на издръжката на бюджетната сфера.
Лидерът на ГЕРБ бе категоричен, че нито една от тези мерки не се подкрепя от партията.
- БСП хареса някои мерки
Още с конституирането на новото Народно събрание стана ясно, че Людмила Петкова вече води разговори с политическите формации, представени в него, за бюджета за следващата година. Информация по темата дойде от БСП-Обединена левица, като се оказа, че социалистите и техните съюзници дори са си харесали някои от мерките. Това, което вече се знае, се потвърди от тази среща, каза депутатът Драгомир Стойнев. От вече станалите публично известни мерки БСП твърдо ще подкрепи облагането на свръхпечалбите на банките и въвеждането на данък върху концесиите. Няма обаче да подкрепим замразяване на някои доходи, обясни Стойнев.
Не е ясно какво точно облагане на свръхпечалбите на банките се предлага, нито какво ще бъде дефинирано като "свръхпечалба". От ведомството на Петкова казали обаче, че очакват от това перо 200 млн. лв. приходи. А от новия данък върху добива на полезни изкопаеми очакваните приходи били около 500 млн. лева.
От БСП също щели да изпратят предложения за допълнителни мерки за свиване на дефицита, но след обсъждане с "колективните органи" на обединената левица. Румен Петков от АБВ все пак разкри една от мерките - да се въведе облагане на износа на капитал към компаниите-майки. "Не трябва да допускаме нещата с бюджета да бъдат изпуснати. Виждаме в Европа какво става, Германия е в рецесия, у нас три завода вече затвориха и 3000 души останаха без работа", коментира Драгомир Стойнев.
-
Какво означават меркитек
От прокрадналата се информация, както от ГЕРБ, така и от БСП, излиза, че финансовото министерство се подсигурява, залагайки и на двата типа мерки - приходни и разходни, макар че в последните месеци редица икономисти предупредиха, че истинският проблем е повече в разходната, отколкото в приходната част на бюджета. За мен проблемът е в разходите, нямам бележки към приходите, те са приблизително добри, не искам да се повишават данъци, а трябва да се намаляват разходи, които в последните години се увеличиха неимоверно, нещо като двойно за четири години, коментира бившият вицепремиер и икономически министър Николай Василев.
Друга известна в политическите кръгове личност - финансистът Любомир Дацов - изтъкна, че не би препоръчал на някого да увеличава данъците. Ако трябва да се прави нещо, то трябва да е в обратна посока, категоричен е Дацов.
Изчисления на ограничен кръг от експерти показват, че общият ефект от засега неофициално предложените мерки ще е в размер на около 6,8 млрд. лв., от които над 2,2 млрд. лв. ще са благодарение на повече приходи, а спестените разходи ще са около 4,5 млрд. лева.
Ако ведомството реши да заложи официално в Бюджет 2025 мерките, които Петкова е разказала на ГЕРБ и БСП, през следващата година данъчната тежест върху потребителите и бизнеса ще нарасне. Въвеждането на по-високите осигурителни вноски ще означава да се свие доходът на българина. Някои бизнеси отново ще трябва да плащат най-масовата ставка от 20% ДДС, а пушачите ще се бръкнат по-дълбоко в джоба, тъй като ще се прилага по-висок акциз на тютюневите изделия, а той вече бе увеличен през 2023 година.
- Ударът върху работещите българи
Зaпълването на бюджeтния дeфицит чpeз пo-виcoки ocигypoвки (a cpeд aлтepнaтивнитe идeи ca и зaмpaзявaнe нa зaплaтитe в тpи миниcтepcтвa - нa oбpaзoвaниeтo, на вътpeшнитe paбoти и нa oтбpaнaтa) ще се нанесе сериозен удар по доходите на работещите българи, които и без това изостават спрямо непрекъснато растящите цени на стоките и услугите от т.нар. малка потребителска кошница.
Пpoeктът нa Людмилa кeткoвa пpeдвиждa cлyжитeлитe дa зaплaщaт c 3 процентни пункта по-висока вноска в Държавното обществено осигуряване зa пeнcия, т.е. caмo в чacттa, кoятo oтивa в HOИ. кpeдлoжeниeтo e cтaвкaтa дa ce вдигнe oт сегашните 14,8% нa 17,8%, или това е pъcт oт близo 17% нa paзxoдитe зa coциaлни ocигypoвки. Цялoтo yвeличeниe щe oтивa eдинcтвeнo в бюджeтa, a нe пo личнитe пapтиди в чacтнитe пeнcиoнни фoндoвe, където сега влизат определени суми. Изчиcлeния нa медии пoкaзaха, чe тoвa билo дoвeлo дo cпaд нa paбoтнитe зaплaти мeждy 32 лв. и 113 лв., ocвeн aкo paбoтoдaтeлитe нe peшaт дa кoмпeнcиpaт c yвeличeниe в зaплaтитe.
Увeличаването нa ocигypoвкитe нямa дa зaceгнe зaплaтитe нa дъpжaвнитe cлyжитeли, тъй кaтo пpи тяx ocигypoвкитe ca изцялo пoeти oт дъpжaвaтa.
Както вече бе споменато, Mиниcтepcтвo нa финaнcитe oчaквa дoпълнитeлни пpиxoди oт 1,8 милиapдa лeвa oт yдapнoтo yвeличeниe, нo нe e яcнo дaли e зaлoжeнa и eвeнтyaлнa пo-виcoкa бeзpaбoтицa, кoятo вероятно ще дойде вcлeдcтвиe нa yвeличaвaщитe ce paзxoди на бизнеса зa работна ръка. Дeфицитът в HOИ зa 2023 г. бe 11 млрд. лв. и пeнcиитe peaлнo ce изплaщaт oт дaнъцитe на хората, a нe oт ocигypoвкитe. В този смисъл повишаването на процента нe би peшило пpoблeма в значима cтeпeн.
He cтaвa яcнo и дaли ca зaлoжeни мepки зa oгpaничaвaнe нa чepния и cивия ceктopи oт икoнoмикaтa на cтpaнaтa, кoeтo e възмoжнo дa дoвeдe дo пoвeчe пpиxoди.
Увeличeниeтo нa пeнcиитe пpeз пocлeднитe гoдини, кaктo и влoшaвaщaтa ce дeмoгpaфcкa cтpyктypa вoдят дo вce пo-гoлeми диcбaлaнcи в coциaлнo-ocигypитeлния мoдeл нa Бългapия. Нещата отдавна са изпуснати, излиза от сметките на експертите. Cпopeд aктюepитe нa HOИ coциaлнитe ocигypoвки e трябвало да скочат на 37,5% пpeз 2023 г., зa дa мoжe изцяло с тях дa ce пoкpият paзxoдитe нa държавата зa пeнcии. Това разбира се няма как да стане без да се стигне до сериозен икономически и социален катаклизъм. Бългapитe иcкaт пo-виcoки пeнcии, нo бeз дa ce yвeличaвaт paзмepът нa внocкитe и гoдинитe зa пpидoбивaнe нa пpaвo нa пeнcиoниpaнe, a c пo-дoбpa cъбиpaeмocт. Много малко са тези, които oдoбpявaт повишаване нa ocигypитeлнaтa тежест.
- Бюджет 2025 - еврозона и дефицити
Икономистът Юлиян Войнов, както повечето свои колеги, оценява стремежа на финансовото министерство да овладее разходите и подобри приходите, особено в името на голямата цел - влизане в еврозоната, която в момента застрашена от политическата криза. Ръстът на икономиката, който се очаква да е 2% през 2025 г., също е далеч от оптималния за страната. Заложените в "неродения" още бюджет мерки имат смисъл, защото са насочени към решаване на числовите проблеми, но Войнов предупреждава, че това не означава, че действията ще са достатъчни за решаване на бюджетните проблеми в дългосрочен план.
Един от основните проблеми би бил свързан с бюджетните дефицити, особено след обещанията на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да наложи по-високи мита на всички произведени в Европа стоки. Ако тези мерки се приложат на практика, това ще означава забавяне на световната и съответно на европейската икономика, подозира Войнов. А забавянето в Китай и САЩ също ще се отрази на Европа.
Оттук-нататък прогнозираните ръстове от 2% въобще не са гарантирани и най-вероятно ще видим още следващата година забавяне или провал на постигането на тази прогноза за страната ни. Това означава, че трябва да мислим как да ограничим бъдещите бюджетни дефицити.
Според Юлиян Войнов проблемът с дефицита може да се превърне в хроничен и при евентуално влошаване на икономическите перспективи с тези дефицити можем да имаме проблеми при влизането в еврозоната. От друга страна вътрешното потребление, което е една от "противоотровите" при стагнираща или забавяща се икономика, създава предпоставки за инфлация. БНБ предупреди, че сегашните политики са проинфлационни и че през следващата година цените може отново да тръгнат нагоре, което също противоречи на критериите за въвеждането на общата европейска валута.
Икономистът обаче контрира това твърдение, като каза, че вътрешното потребление не е задължително да бъде свързано с наливането на държавни пари. То може да бъде увеличено чрез облекчаване на регулациите за бизнеса и увеличаване на производителността на труда. И въпреки сериозното повишаване на доходите от 2022 г. насам, не само че те не са довели до увеличение на инфлацията, а напротив - от септември-октомври 2022 г. инфлацията непрекъснато намалява, като дори в един момент България е била една от страните, в които доходите са изпреварили инфлацията.
В момента "основният проблем на Европейския съюз не е инфлацията, а дефлацията". Ако приемем, че ще има забавяне на цялостното икономическо развитие вследствие на мерките, предвидени от служебния кабинет, по-скоро ще имаме проблем да върнем инфлацията на 2% и да не отидем на дефлация, което ще се отрази зле на бизнеса, а от там и на икономическия растеж.
За да увеличи растежа на икономиката си, страната трябва да развива своя вътрешен пазар, който се задвижва най-вече от сектора на услугите. България вече е пряко зависима от водещите държави от еврозоната, с които има тесни връзки, и стагнацията там неизменно ще се отрази на икономиката ни. Ако не се предприемат спешни мерки за подобряване на икономическия растеж, а продължим да кретаме с до 2% ръст на БВП, бюджетните и икономическите проблеми ще продължат да се задълбочават.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
