Заложените от предишното правителство политики през 2023 г. за увеличение на пенсиите от 1 юли, запазване на намалените ставки на ДДС за горивата, 0% данък за хляба и други данъчни облекчения ще доведат до огромна дупка в хазната - над 11 млрд. лева дефицит за следващите години. Те мога да бъдат изпълнени само ако през следващите години се тегли държавен дълг по 16 млрд. лева.
Това стана ясно от думите на служебния финансов министър Росица Велкова, която бе извикана в Народното събрание, за да представи актуалното състояние на бюджета.
Направени са 3 варианта за бюджет 2023 г.-
Единият е според политиките на редовното правителство на Кирил Петков. В разходната част не са заложени нови политики, но са взети предвид индексираните капиталови разходи, осъвременяването на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2023, запазване на нивото на минималната заплата. Ако се приеме този вариант, дефицитът ще бъде 11 млрд. лева и ще е нужно да се тегли всяка година нов дълг от около 16 млрд. лева.
Разработен е и алтернативен бюджет при спазване на правилата разходите да не надвишават приходите с повече от 3%, каквито са и изискванията за приемане на страната ни в еврозоната. При този вариант ще се наложи драстично стягане на коланите - орязване на данъчните облекчения за семействата, вдигане отново на ставките на ДДС, съкращаване на разходи, спиране на програми.
Третият вариант на бюджета е за удължено действие на настоящия за 2022 г. докато бъде съставено редовно правителство, което да предложи своите разчети.
Корнелия Нинова /БСП/ помоли Велкова да представи проектите си за тревожните числа за дефицит, инфлация. "Те се разминават с нашата представа за финансите и икономиката на страната. Искаме да знаем къде ще харчите тези милиарди, след като няма и социална програма. Дали не е за онези самолети, за които времето не е точно сега? При инфлацията, която залагате и предвидения БВП от 173 милиарда лева, това не отговаря на истината. При тази инфлация, приходите трябва да са около 180-185 милиарда“, посочи тя в изложението си.
"От това, което анонсира служебният кабинет и служебният министър на финансите, сме притеснени от един от вариантите за бюджет, при който се орязват социални плащания. колкото и време да работи парламентът, в зависимост от преговорите за съставяне на правителство, какъвто и да е изходът от тези преговори, когато и да приключат, трябва да приемем бюджет за 2023 г.", посочи Нинова.
Служебният министър Росица Велкова уточни, че данните за касовото изпълнение на консолидирания бюджет за 9-месечието за 2022 г. показват положително салдо в размер на 989 млн. лв., което е 0,6 от прогнозния БВП. "То се формира от превишение на приходите над разходите по сметките на средства от ЕС в размер на 520 млн. лв., както и 468 млн.лв. положително салдо по националния бюджет", заяви тя.
"Тази информация на пръв поглед изглежда оптимистична, но ако се погледнат данните от всички предходни години, бюджетът обикновено е на излишък до последните два месеца на годината. Положително бюджетно салдо до настоящият етап на бюджетната година е нормално състояние, но това не означава, че годината ще завърши на излишък, тъй като смаият бюджет, който е приет от НС, е планиран и приет на дефицит", каза още Велкова.
Тя посочи, че дефицитите обикновено се оформят в последните два месеца на годината, затова „очакваме годината да приключи на дефицит, който е близък до гласувания". В приходната част очакваме преизпълнение на приходите от 250 млн. лв., това се дължи на увеличение на заплатите. Имаме повишена събираемост на приходите, ръст на общата събираемост на данъчните и осигурителните задължения – от 17,95 % към 31.07.2022 г. до 22,65 % към 30.09.2022 г. Има и ръст на събираемостта на нововъзникналите данъчни и осигурителни задължения – от 60,31 % към 31.07.2022 г. до 67,89 % към 30.09.2022 г. Също така очакваме 2,6 млрд. лв. да постъпят от първо плащане по ПВУ през месец декември“ – обобщи Велкова.
По отношение на разходите се очаква икономия от 1 млрд. лв. в частта на капиталовите разходи по ПВУ. По план капиталовите разходи са в размер на 8,4 млрд. лв. Очакваното изпълнение на капиталовите разходи е в размер на 6,7 млрд. лв., от които до деветмесечието са изразходвани 2,6 млрд. лева. Планираният дефицит за 2022 г. на касова основа е 4,1 % от БВП, а очакваният е 3,4 % от БВП. На начислена основа планираният дефицит е 6 % от БВП, а очакваният е 5,4 % от БВП. В момента поетият дълг е 7 млрд. лева.
Сред направените разходи в бюджет 2022 досега са изплатени 3,7 млрд. лева за енергийни компенсации, които обаче не натоварват бюджета, защото са от свръхпечалбите на държавните предприятия.
Дефицитът е 4,1 % от БВП. Максималният размер на дълга за 2022 г. е 10,3 млрд. лева. До влизането на служебното правителство са изтеглени 1,8 млрд. Към 19 октомври изтегленият дълг е 35,3 млрд. лева. Това е 21,8% от БВП.
Прогнозата за БВП е 173 млрд. лева. Инфлацията - 6,4%, а растежът - 1,6%
Велкова обясни, че направените първоначално прогнози са ревизирани надолу, като растежът на икономиката е намален.
При представянето на варианта за нов бюджет, министър Велкова акцентира на това, че в него приходите по КФП за 2023 г. спрямо разчетите по актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 5,9 млрд. лв., от които данъчни приходи – 3,1 млрд. лв., в т.ч. 0,2 млрд. лв. от местни данъци, социално осигурителни – 1,6 млрд. лв., неданъчни – 0,7 млрд. лв. и помощи и дарения – 0,5 млрд. лева.
Депутатът от ДПС Петър Чобанов благодари на Велкова, че е разкрила реалното състояние на хазната, за да може политиците да знаят докъде да се разпростират в правенето на разходи. Той заяви, че сега е станало ясно защо при приемането на актуализацията на бюджета в началото на тази година не е имало представена 3-годишна прогноза - за да не е ясно какво наследство ни оставят Кирил Петков и Асен Василев. Нарушена е финансовата и фискалната стабилност на страната, заключи Петър Чобанов.
По негово запитване Велкова разкри конкретните цифри на дефицита за 2022 и следващите години: 2022: - 11,5 млрд. лева и 6,6% от БВП. 2024 г. - 13,8 млрд. лева и 6,4% от БВП дефицит. 2025 г. - 11,9 млрд. лева и 6% от БВП.
Очаквайте подробности
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
