* 108 предложения за промени внесени между първо и второ четене на проектозакона
* Умуват как инфлацията да не изяжда ръста на пенсиите
Общо 108 предложения за промени на Закона за бюджета са внесени в деловодството на парламента след изтичането на крайния срок на 14 февруари. Проектът бе гласуван на първо четене в пленарна зала, като депутатите приеха 16.8 млрд. лева разходи. На 17 февруари влезе за обсъждане на второ четене в ресорната комисия.
По-високи заплати за пожарникари, полицаи, музейни работници и учени ще бъдат заложени в бюджет 2022. Всички те поставиха своите искания за увеличение на възнагражденията и заплашиха с протести, ако това не се случи.
* От БАН настояват за още 20 млн. лева към предвидените досега за Академията 119 млн. лева. Аргументът на учените е, че получават много по-ниски заплати от университетските преподаватели, което е унизително.
* Според Синдиката на служителите в МВР, заплатите в сектор „Сигурност“ изоставали с 15% спрямо други служители в сектора, например тези в Министерството на правосъдието. А и като се прибави галопиращата инфлация, увеличението трябва да е с 20%.
* Служителите в библиотеки, галерии и музеи, в Националната филмотека, както и в Държавния архив вече обявиха национален протест от 14 февруари 2022 г., но без да спират работа. Средната заплата в сектора е около 800-850 лв., а предвиденото увеличение с 5% не ги устройва - настояват за 20 на сто.
Шефът на бюджетната комисия в парламента Любомир Каримански обясни пред Нова тв за кои сектори ще има увеличение, но и при какви условия.
"От коалицията сме на мнение, че това, което БАН искат, ще бъде удовлетворено, защото бъдещето е в ивновациите. Но условието ще е да има ясна предвидимост на иновациите - например 20 проекта да бъдат вкарани в икономиката през годината", каза Каримански. Средствата за това се очаква да бъдат за сметка на бюджета на прокуратурата, който е орязан.
Каримански съобщи още, че има предложение с 12 млн. да се увеличат парите за музейните работници, което е 50% от поисканото от тях. Но трябва да се инвестира и в социализацията на културните обекти, за да станат те привлекателни за туристите.
Вероятно повече средства ще получат и МВР, и пожарникарите. В сряда със Синдиката им се срещна премиерът Кирил Петков и увери, че "са си стиснали ръцете", но е нужна реформа. От Синдиката заявиха, че ще подкрепят реформата, но отказаха да отменят готвения за 20 февруари протест.
Сред поисканите от партиите допълнителни разходи са 4,8 млн. лв. за командировки на преподаватели от висшите училища, 1 млн. лв. за заплати на българските културните институти в чужбина, 1 млн. лв. повече за заплати на музиканти и хористи на щат към БНР. Предлага се и да бъдат заделени още 5 млн. лв. за еднократна подкрепа на дребни и микро земеделски производители, като тези пари ще са за сметка на намалени капиталовите разходи на МРРБ.
Заради намаления на 300 лв. патентен данък на таксиметровите шофьори се предлага общините да се компенсират с трансфер от държавния бюджет.
От ИТН предлагат да бъдат заделени 20 млн. лв. за повишаване на заплатите в държавните висши училища, като те да са за сметка на 10 млн. лв. от парите за извънкласни дейности и 10 млн. лв. за сметка на средства за съкращения в публичния сектор.
Друго предложение на ИТН е 600 хил. лв. да се дадат за подкрепа на родителите на деца, които не са приети в общинска ясла или детска градина.
От ИТН обаче обмислят да съкратят бюджета на БНТ с 2 млн. лева. Каримански обясни защо: "Ако в частна телевизия една серия струва между 50 и 60 000 лева, в обществената струва двойно повече", заяви депутатът.
Председателят на земеделската комисия Пламен Абровски (ИТН) пък настоява двете агенции - БАБХ и ИАГ, да останат под шапката на земеделското министерство. В коалиционното споразумение е записано те да минат към Министерския съвет, а по процедурата вече се работи. Абровски предлага и увеличение с 10% на парите за заплати в тези структури.
От ДПС пък настояват да бъдат предвидени още 200 млн. лв. за помощи на земеделски производители. Според експертите на партията приходите в бюджета са подценени с малко над 1 млрд. лв. заради по-ниската прогнозирана инфлация. Експертите очакват тя да е 11,6% при заложена 5,8% в бюджетната прогноза.
От "Демократична България" са внесли текст, който предвижда с ваучерите за храна - до 200 лв. на месец, да се плащат не само битови сметки за ток и за вода, но и за парно и газ.
От ГЕРБ предлагат 8 млн. лева да бъдат предвидени за стимулиране за служителите в НОИ заради работата им по преизчисленията на пенсиите през последните месеци.
Друго предложение е при връщане на майките на работа през втората година те да получават и заплата, и обезщетение от НОИ в размер на една минимална работна заплата, която се планира да се повиши на 710 лева. Сега важащата мярка е това обезщетение да е 50% от минималната заплата.
Осигурителните прагове - ябълката на раздора
Очакват се разгорещени дебати за осигурителните прагове. На първо четене партиите от коалицията приеха предложението на финансовия министър Асен Василев максималният осигурителен праг да се вдигне от 1 април на 3400 лв.
"Не е сега времето за такова увеличение", коментира още тогава шефът на бюджетната комисия Любомир Каримански. Позиция в тази посока имаше и ДБ.
Предложения таванът на осигуровките да остане 3000 лева са внесени от ГЕРБ-СДС и ДПС.
От Движението искат минималният осигурителен доход да остане 650 лв. и да отпадне задължението на работодателите да изплащат първите три дни болнични, за което отдавна настояват от работодателските организации.
От ГЕРБ-СДС са добавили и предложение за отпадане на тавана на пенсиите.
Другият спорен момент е свързан с предлаганото увеличение на осигурителния доход на земеделците - от 420 на 710 лева.
Предложението на ДПС е увеличението да е на 460 лв., а на ГЕРБ - 470 лв. Депутатът Пламен Абровски предлага минималният осигурителен доход за фермерите да остане 420 лв.
Как инфлацията да не изяде ръста на пенсиите
На първо четене бе гласувано вдигане на минималната пенсия от 1 юли на 392 лева,среден размер на пенсиите от 573 лева без COVID добавка и 608 лв. с добавка.
От ДПС предложиха промяна в изчислението на индексацията на пенсиите от 1 юли, като се ревизира т.нар. швейцарско правило. Според формулата то дава увеличение на пенсиите с 6.1%. ДПС предлага съотношението да се промени, като се вземат 25% от ръста на осигурителния доход и 75% от инфлацията.
Депутатът от ДПС и бивш социален министър Хасан Адемов обаче каза пред "Стандарт", че ще оттегли предложението. "Нарочно го направих, за да предизвикам дискусия. Ето къде е проблемът: швейцарското правило предлага увеличението да е с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от ръста на хармонизирания индекс на потребителските цени - това е голямата потребителска кошница.
Но пенсионерите пазаруват от малката. При нея сега през януари инфлацията е 9,1%, а при голямата - за цялата минала година е 2,3%. Оттук идва несправедливостта. И затова непрекъснато изостават пенсиите.
Кирил Ананиев по време на първото четене го постави този въпрос. Но искам да продължим с дискусията, защото прословутият проблем с преизчисляването на т.нар. стари пенсии произтича точно от това", обясни Адемов.
По думите му, трябва да се мисли как пенсиите да бъдат адекватно осъвременени. "Аз исках да бъде 75% от ръста на инфлацията, но не от хармонизирания индекс, а от малката потребителска кошница. Но законът е посочил хармонизирания индекс. Трябва да има дискусия, за да помогнем на министъра да вземе решение. Защото няма автоматично решение, което да вдигне пенсиите.
Има три различни инструмента: Единият е да расте коефициентът, т.е. чрез актуализация - това, което приехме - нов коефициент от 1,35 за прослужени години. Другият е да се промени швейцарското правило - примерно ръстът на осигурителният доход, понеже е голям, той да бъде 75%, а пък инфлацията - 20.
И третият инструмент е преизчисляване с нов осигурителен доход. Всички тези инструменти имат различна цена. Как ще ги комбинират - зависи от волята на управляващите", каза още Адемов.
Правителството планира от юли да спре изплащането на COVID добавките към пенсиите. Но за да не се променят съществено доходите на пенсионерите, се разработват 3 нови варианта, съобщи социалният министър Георги Гьоков пред БНР.
Те са следните: преизчисляване на пенсиите чрез тежестта на 1 г. осигурителен стаж, преизчисляване със средноосигурителния доход за по-късна година или комбинация от двете. Пенсиите, които са под прага на бедността, ще бъдат допълвани от социални помощи. Всички социални плащания ще бъдат извадени от пенсията и ще се превеждат отделно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
