Бургаските хлебопроизводители не искат да работят с големите вериги магазини. Причината са непосилните условия, които им поставят в хипермаркетите, каза Димитър Людиев, член на Управителния съвет на Съюза на хлебопроизводителите, пред радио "Фокус". "На местните производители се предлагат жестоки условия. Искат ни отстъпки от порядъка на 20 до 40%, а ние самите работим на марж от 5 до 10 процента. Затова продаваме в собствени магазини или в малките квартални бакалии", каза Людиев. Той допълни, че към момента няма тенденция за фалити на хлебопроизводители. Но ако се появи такава тенденция, в България ще трябва да се внася хляб. През последните години са оцелели само най-силните фирми, а за последните 10 г. фурните са се стопили от 2200 на 680. Фалитите в сектора са именно заради веригите, посочи още Людиев.
Не знаем докога ще издържим на дъмпинга на хипермаркетите, оплакват се и хлебари от Кърджали. "След отварянето на магазините от големите вериги в града сривът при мен е до 70%", казва Ганчо Младенов, собственик на една от първите фирми в бранша "Компакт". Той недоумява как е възможно да се продава на едро хляб под 70 ст. Белият хляб от 500 и 650 грама в хипермаркетите струва съответно по 59 и 69 ст., понякога стига и до 49 ст. Основно се доставя от фирми извън Кърджали. Заради подбива на цената местните фурни работят с едва 50% от капацитета си, а някои цехчета са на ръба на фалита. Хлебопроизводителят от Момчилград Бисер Сребрев коментира, че за последната година производството му е паднало наполовина. Той обяснява, че не може по никакъв начин да се влезе в контакт с веригите. "Не ни допускат. Затова настояваме за някаква защита от държавата срещу този монопол", заявява Сребрев.
Депутатите подхващат от вторник хипермаркетите
Договорите с търговските вериги ще стават валидни, след като получат оценка за съвместимост от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). А документите ще се публикуват в интернет. Това предвиждат промените на Закона за защита на конкуренцията, които влизат на първо четене в пленарна зала във вторник по време на извънредното заседание на парламента. Да се премахнат двусмислените договорни условия, измененията на договорите със задна дата - например удръжки от фактурираната сума за покриване на разходи за промоция и таксите за включване в каталог, са част от новите моменти в закона. С проекта се въвежда и понятието "значителна пазарна сила". Това, според поправките, е предприятие, което самостоятелно или съвместно с други се ползва от позиция, равностойна на господстваща, представляваща позиция на икономическа сила. Специална Методика за извършване на проучване и определяне на пазарно положение на предприятията ще определя кое дружество е "значителна пазарна сила". Търговските вериги ще трябва да поддържат на интернет страницата си публикувани одобрените типови договори, както и общите условия за доставчици или купувачи. Лицата, които извършват търговия на дребно с храни, не могат да прехвърлят на доставчиците отговорността и да налагат неустойки за изтекъл срок, когато даден продукт се е развалил в търговския обект. Същото ще важи и за бракувани храни, с изключение на доставени стоки с недостатъци, които не са могли да бъдат установени при доставката им.
Инспекторите не следят за качеството
Денонощни проверки в магазините, ресторантите и хотелите правят инспекторите на Агенцията за безопасност на храните. Те проверяват и фермите за правилно прилагане на правилата за здравеопазване на животните, както и за използването на препаратите за растителна защита. Целта е агнешкото, което слагаме на трапезата си за Великден, да не съдържа антибиотици и други опасни вещества, а в салатата да няма пестициди и нитрати. Усилените проверки за безопасно великденско пазаруване са започнали в началото на месеца, обяви шефът на хранителната агенция Пламен Моллов. Освен месото и салатата, инспекторите проверяват и срока на годност, и документите за произход на яйцата, козунаците и боите. Досега няма открити сериозни нарушения и хората могат да пазаруват спокойно, обясни Моллов. Той обаче уточни, че Агенцията се грижи само за безопасността, но не е нейна работа да следи качеството на продуктите. Именно от гледна точка на безопасността Моллов заяви, че козунаците без яйца и мляко, направени само от прахчета, не са проблем за БАБХ. Тъй като не съдържат яйца, няма опасност да са заразени със салмонела, каза шефът на хранителната агенция. Работа на потребителя е да реши какво от наличните продукти в магазина да избере според желанието си и цената, уточни той. Върху етикетите на всеки един продукт трябва да е изписано точното му съдържание и така човек се ориентира дали в козунака има или няма яйца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
