Бойко търси пазари за фермерите ни

Катар иска агнетата ни, както ние - немски мерцедеси, но няма, каза Борисов

Над 100 индустриалци, производители, търговци събраха в. "Стандарт" и КРИБ в първата национална дискусия "Да! На българската икономика" в "Кемпински-хотел Маринела". На въпросите им отговаряха премиерът Бойко Борисов и петима от министрите в кабинета му.

Пазарите в Близкия изток може да спасят фермерите ни. Катар и арабските емирства са готови да купуват неограничено количество качествено българско месо. "Казват ми, колкото агнета произведете, ще ги купим. Парите напред ще ви дадем, само да не ни излъжете". Това заяви премиерът Бойко Борисов, който участва в първата национална дискусия "Да! На българската икономика". Форумът, на който присъстваха над 100 бизнесмени и петима министри, бе организиран от вестник "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. По време на дискусията предприемачите изложиха своите проблеми и поискаха от управляващите решение.

"Богатите араби искат българско агнешко, както ние искаме немски мерцедеси", каза премиерът. Той ще посети Обединените арабски емирства в края на този месец и ще се срещне с шейх Тамим бин Хамад ал Тани. Борисов припомни как по времето на първия му кабинет катарците внесоха 200 млн. у нас, за да им произведем агнета. "Но като паднахме, си взеха парите. Защото те не искат замразено. Искат го заклано днес, охладено, качено на самолета и да им е на трапезата в Катар", даде пример Борисов. И констатира, че има търсене, но няма производство. "През 1989 г. у нас са отглеждани 8,7 млн. агнета, а сега броят им спаднал до 800 000", каза той.

Коментарът на Борисов бе по повод въпроса на Димитър Маджаров как държавата ще стимулира българския износ. "Дали сме 2,7 млрд. лв. в сектор "Земеделие". И ако бизнесът се обедини и се направи голямо предприятие, Българската банка за развитие може да е гарант", заяви премиерът. Според него родната икономика има проблеми с износа, защото през годините някои представители на български фирми са дискредитирали външните ни пазари с лошо качество и откровено "шикалкавене". Българският бизнес не използва добре ресурса на страната и възможностите, които има, за да прави бизнес, отбеляза още премиерът. Той описа колко красиви са нашите пасища, а заради липсата на химическа промишленост през последните 25 г. природата е чиста. А това е уникален шанс за производство на най-доброто мляко и месо, което да се продава много скъпо в Европа. Премиерът обаче предупреди фирмите да не "шикалкавят". "Когато искате бизнес, трябва да сте коректни. Готови сме да помагаме, но инициативата трябва да дойде от вас. Като направите колбаси или вино, трябва да знаете, че износът е голяма отговорност", обърна се Борисов към бизнесмените.

Три часа министрите на финансите Владислав Горанов, на земеделието - Десислава Танева, на икономиката - Божидар Лукарски, на енергетиката - Теменужка Петкова, и на транспорта - Ивайло Московски, отговаряха на въпросите на бизнеса. А той поиска гаранции от кабинета, че няма да създава изкуствени административни тежести и ще създава среда за повишаване на конкурентоспособността на родния бизнес.

Това е само първата от поредицата дискусии, които започваме, каза на финала председателят на УС на КРИБ Кирил Домусчиев. И посочи, че Конфедерацията ще бъде много активна. Предстоят срещи с енергийния министър Теменужка Петкова за намаляване на дефицитите в БЕХ и НЕК. А на 29 април е големият бал под патронажа на премиера, на който отново ще съберем бизнеса и властта, каза Домусчиев.

Финансист № 1 твърдо против по-нисък ДДС

Финансовият министър Владислав Горанов отговори с твърдо "Не!" на искането на производители ДДС за храните да бъде намален. Въпросът дали е възможно диференцирана ставка бе зададен от Ангел Ангелов, един от собствениците на "Градус-1". Горанов аргументира отказа си, като посочи, че България далеч няма най-високата ставка по ДДС. Според министъра, не трябва да се прави сравнение с обратното начисляване при зърнените култури, което според бизнеса е довело до осезаеми резултати. "С него ние не дадохме възможност да се събира повече ДДС, а премахнахме възможността да се краде ДДС", обясни финансовият министър.

Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на браншовия съюз на хлебопекарите и сладкарите, обаче изнесе фрапиращи данни за сивата икономика, които ощетяват и хазната, и легалните производители. "Около 2 млн. хляба на ден се произвеждат в България, но официално се търгуват около 1 млн.", каза Кукушева.

"Ако хлябът се търгува на светло, би трябвало да има 260 000 лв. ДДС и около 50 000 лв. косвени задължения на заетите лица. Но след приспадането на ДДС по веригата, на ден се укриват около 140 000 лв. от държавата - от ДДС и косвени данъци", алармира Кукушева. "Статистиката показва 35% сива икономика у нас, а в нашият бранш тя достига 50%. Какъв е реалният механизъм, с който държавата би могла да се справи със сивия сектор?", пита Кукушева. Тя посочи, че една храна, произведена у нас, е с 15-20% по-скъпа от същата храна, произведена в Германия. Причините са по-ниска цена на транспорта и по-високите субсидии. А по-достъпната цена кара българският потребител да посегне към немската стока.

И големият бизнес иска еврофинансиране

Елза Маркова, изпълнителен директор на "Белла България"

Пазарът е силно конкурентен и ценово чувствителен, което се определя от свитото потребление. Същевременно расте броят на потребителите, които търсят качествени продукти на ниски цени. Това поставя пред производителите сложната задача да предложат продукти с оптимално съотношение между качество и цена. Факт е, че произведените в България храни са високо конкурентни дори и в чужбина. Но избирайки българския продукт, можем да помогнем за повишаването на икономическия растеж на страната ни и така да инвестираме в по-доброто утре на нас и на нашите деца.

Затова за нас е важно да знаем на какви държавни политики можем да разчитаме - активно презентиране зад граница или обмитяване на вносните месни продукти или намален ДДС за храните, произведени в България. Не на последно място бихме искали и голямият бизнес да има достъп до европейско финансиране. Понастоящем това е възможно само за малките и средните предприятия.

Представяме наши сирена в Ню Йорк

Ще има държавна помощ за родните производители за изложението, заяви Танева

Български млека и сирена ще бъдат представени на най-големия форум в хранителния сектор в САЩ "Fancy food", който тази година ще се проведе в Ню Йорк от 28 до 30 юни. За това си стиснаха ръцете по време на първата национална дискусия от кампанията "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ, земеделският министър Десислава Танева и президентът на националната асоциация на млекопреработвателите Богдан Богданов. "В процедура сме за подкрепа на изложение в САЩ на млекопреработвателите", заяви Танева.

"5-6 доказали се български производители на млечни продукти ще се представят на престижното световно изложение "Fancy Food", заяви пред "Стандарт" Богдан Борисов. И благодари за съдействието, което браншът е получил от министерството на земеделието. Запознати припомниха, че престижното световно изложение в САЩ "Fancy food" събира над 2500 изложители от различни държави. Тази година на форума в Ню Йорк се очакват над 25 000 търговци и представянето на близо 180 000 продукти.

"В САЩ има емигрантска общност от Балканите, които обичат вкуса на българското сирене", посочи и министър Лукарски.
Министър Танева заяви, че досега министерството е нотифицирало държавна помощ за различни изложения на земеделски продукти, но от 2015 г. вече ще може да подкрепя и изложения за преработвателни предприятия. Изказването дойде в отговор на въпроса на Димитър Маджаров, собственик на "Димитър Маджаров" ЕООД, дали България има държавна политика за насърчаване на износа на родни стоки за държави от Западна Европа и от трети страни. По думите му износът за европейски пазари е труден заради непопулярността на българските стоки и по-високата им цена. По време на дискусията стана ясно още, че земеделското министерство може да подкрепи преработвателите на различна продукция с промоционални програми, половината от които се финансират със средства от ЕС. "Засега има 4 такива изпълнени програми и още 8 в процедура по изпълнение, като повечето от тях са за промоции на различни пазари на млечни продукти, плодове и зеленчуци", посочи Танева. От есента на 2014 г. има сключено споразумение за създаване на регионален център за сътрудничество в земеделието между Китай и 16 страни - членки на ЕС, в София. "Надявам се в края на юни този център да заработи и да ускори процедурите за достъп на отделни родни хранителни продукти до китайския пазар", заяви земеделският министър. И припомни, че официалното одобрение на ОП "Развитие на селските райони" се очаква в средата на годината, а следващата мярка, която ще бъде отворена след него ще е тази за инвестиции в преработвателните предприятия.

Лукарски: Търсете пазари извън ЕС

Българските млечни продукти имат място на пазарите в САЩ, Близкия изток, Япония и Китай. Това посъветва бизнеса министърът на икономиката Божидар Лукарски по време на дискусията. По думите му родните производители трябва да погледнат към пазарите на трети страни извън ЕС, тъй като европейският пазар е наситен и доста консервативен и не са ни останали много ниши. За да пожъне успех обаче, според Лукарски, бизнесът ни трябва да се обедини в експортни клъстери. Защото така ще си осигури по-добра маркетингова стратегия и необходимото количество продукция, което тези пазари изискват. Това бе отговорът на Лукарски на въпрос, поставен от Димитър Маджаров, собственик на "Димитър Маджаров" ЕООД, който се оплака от трудности при износа на продукцията му на европейските пазари и в Турция и попита дали страната ни има политика за насърчаване на износа на български продукти за трети страни и ЕС. "След 20 дни ще участвам на изложение в Турция. Митата за износ на млечни продукти там са 140%, а за месни 98%. На пазар с такива мита продажбата на родна продукция е почти невъзможна", заяви Маджаров. Той сподели, че в момента полага усилия за износ и за европейските пазари, но също среща огромни трудности. "В ЕС родните продукти са изключително непознати, а цената им е по-висока. Продукцията ни е по-скъпа от европейската, защото производството ни е по-малко", коментира Маджаров. По думите му нормалният производствен капацитет на родно предприятие от средния бизнес е 50-100 т за мляко и за месо - 50-70 т. дневно, докато в ЕС капацитетът е 1000 т за преработка на месо и между 3000 и 5000 т - за мляко. "Много е трудно бизнес, който преработва 50 т, да се съревновава с бизнес, преработващ 5000 т", оплака се Маджаров.

Горанов обеща евини горива за фермерите

По-евтини горива ще може да ползват фермерите през тази година. Предстои обаче да се уточни механизмът за това, стана ясно от думите на министъра на финансите Владислав Горанов. Той отговори на питане, отправено от изпълнителния директор на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Наталия Тодорова, която посочи, че има два механизма за оказване на държавна помощ за фермерите. Първият е преотстъпване на част от корпоративния данък, който вече успешно се прилага. Но по отношение на втория - горива за фермерите с намален акциз, Наталия Тодорова попита как държавата ще го прилага през 2015 г. Все още не е ясно как ще се осъществява контролът върху тези година, посочи министър Горанов. Той обаче се ангажира своевременно да даде отговор на въпроса.

Журналист от Шпигел на срещата

Известен журналист от немското издание "Шпигел" беше впечатлен от дискусията на в. "Стандарт" и КРИБ. Александре Коугулиц присъства на нея и три часа неотлъчно слуша какви са проблемите на бизнеса у нас и какви са насоките и обещанията на правителството. Журналистът ще бъде в България за около 10-ина дни и ще има срещи с няколко министри и представители на бизнеса. А след това ще подготви голям материал за икономическата ситуация в България.

КАКВО ОБЕЩА ВЛАСТТА

Бойко Борисов, премиер

1. Възстановяване на добавката за зелена енергия в тока за износ. Премиерът разпореди на министрите на икономиката и енергетиката - Божидар Лукарски и Теменужка Петкова веднага след края на Първата национална среща "Да! На българската икономика" да намерят формулата, по която това да стане.

2. Стратегия за минно-суровинната индустрия

3. Нови, безмилостни удари по контрабандата

Теменужка Петкова, министър на енергетиката

1. Намаляване на такса "дълг към обществото" в цената на тока за бизнеса

Владислав Горанов, министър на финансите

1. Българската банка за развитие отпуска 300 млн. евро кредитна линия за иновации. Решението се взема с дата 7 април 2015 г.

2. Продължаване на политиката за минимални изискуеми в ЕС нива на акциза

3. Разглеждане в срок на въпроса за държавна помощ за фермерите чрез намален акциз за земеделското горива

Ивайло Московски, министър на транспорта

1. Действия за либерализация на режима с разрешителни за Турция

2. Изтегляне за първата половина на годината на всички разрешителни, които по принцип са предвидени за втората

Десислава Танева, министър на земеделието и храните