Стратегия чака одобрение от Министерския съвет през септември
Европа ще ни дава рамо чрез новите Оперативни програми
България има реален шанс да се превърне в европейски лидер в няколко сектора. Става въпрос за дейности, в които страната ни традиционно постига забележителни резултати. Именно към тях ще бъдат насочвани приоритетно и средства по новите Оперативни програми през периода 2014-2020 г. За целта от Еврокомисията са поискали от България да изготви специална "Иновационна стратегия за интелигентна специализация" (ИСИС), обясни Ангелина Тодорова, експерт по програмния процес. От Брюксел са заявили, че България, както и която и да било друга страна, не може да бъде добра във всички области. Затова трябва да си изберем няколко, в които сме наистина лидери, а от ЕК ще ни помогнат чрез ОП да станем още по-добри, разказва Тодорова. Според изготвената през последните 2 г. ИСИС България трябва да насочи своите усилия и да подобри работата в 4 основни сектора. Това са "Информатика и информационни и телекомуникационни технологии", "Мехатроника и чисти технологии" (която включва и електромобилност, съхранение на енергия, роботика и софтуерни разработки за целта), "Здравословен живот и биотехнологии" и "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии" (включващи радио, телевизия, кино, музика, архитектура и дизайн, специализирано облекло и екипировка).
Относно информационните технологии България е една от най-бързо развиващите се страни и това вече се знае. Има много български ИКТ компании, които работят предимно за чужбина и получават поръчки от фирми извън страната. Затова тази сфера трябва да бъде приоритетна и да продължи развитието си, обясни Тодорова. В същото време родният потенциал за здравословен живот и биотехнологии също е сериозен. От една страна, България разполага с много природни дадености като минералните извори, които трябва да се използват за балнео и лечебен туризъм.
"Брюксел казва, че не можем да ползваме европейски средства, за да развиваме просто туризъм. Това трябва да бъде специализиран туризъм", обяснява експертът. И допълва, че паралелно доста наши предприятия развиват успешна дейност в сферата на биохраните и биокозметиката, които стават все по-търсени в световен мащаб. А чрез развитието на тази сфера родните фирми могат да намерят нови пазари и да увеличат износа. Същото е и при роботиката, електромобилността и съхраняването на енергия. През последните няколко години се видя, че България постига успехи в киното. Ето защо тази и сродните сфери също са били включени в ИСИС, обясни още Тодорова.
Целта на стратегията е чрез европрограмите да се налеят средства за иновации именно в тези сфери, в които страната ни има по-сериозен потенциал. За да се постигне очакваният резултат и развитие на секторите, ще трябва да се насърчат новите разработки, научните изследвания и пряката връзка между родната наука и бизнеса. Затова ИСИС засяга не само новата ОП "Иновации и конкурентоспособност", но и ОП "Наука и образование 2014-2020", обясни още Тодорова. В същото време тези две програми ще трябва да се изпълняват не само в крак с ИСИС, но и с Националната стратегия за малките и средните предприятия, обясни още експертът. Не на последно място секторите, които попадат в ИСИС, ще могат да кандидатстват с проекти и да получават финансиране по новите европрограми и на по-ранен етап. "Пари могат да се харчат предварително, но после Брюксел може да не ни ги одобри. Затова всичко трябва да става много внимателно", каза Ангелина Тодорова. ИСИС чака да бъде одобрена от Министерския съвет през септември, за което не се изисква съгласието на Брюксел, допълни тя.
Половината спечелени проекти са в Югозапада
Най-големите български градове и околностите около тях са получили основната част от средствата по ОП "Конкурентоспособност" (ОПК) 2007-2013. Това обясни Владислав Тоцев, експерт "Законодателство, вътрешна сигурност и контрол" в управляващия орган на програмата. От всичките 2119 сключени договори с бенефициенти на ОПК, 49% се падат на Югозападна България, където попада София. На второ място се нарежда Южен централен район, но там вече са били сключени 16% от договорите. По 11 на сто от европарите пък са отишли в Североизточен и Югоизточен район, или иначе казано, във и около Бургас, Варна и Добрич. 9 на сто от сключените договори по ОПК са с фирми от Северен централен район, а едва 4% от парите са отишли в компании от най-слабо развития регион - Северозападна България, стана ясно от думите на Тоцев. Според него причина за толкова съществените разлики в отделните части на страната е в абсолютно неравномерното развитие на бизнеса, допълва той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
