Имаме нова антикризисна мярка - лозарите ще получават обезщетения за резитба на зелено
Китайският пазар се сви заради коронавируса, но пробихме в 9 африкански държави, казва Красимир Коев, шеф на Изпълнителната агенция по лозата и виното
- Господин Коев, с какво ще се похвалите за празника Трифон Зарезан и колко литра вино произведоха избите ни от реколта 2019?
- Празниците на виното започнаха от първи февруари - това е празникът на всички лозари и винопроизводители. Пожелавам им да са живи и здрави и да получат тази година реколта, както от грозде, така и от вино, по-добра от предишната.
ВИЖ ОЩЕ: Голямото завръщане на вината ни в Русия
А по отношение на реколтата от 2019 година, прибраното и преработено грозде от винарските предприятия у нас, които са 282 на брой, възлиза на 129 158 000 килограма грозде. Произведеното вино от него е 91 668 500 литра. Това всъщност е с 20 на сто по-малко от произведеното през предходната 2018 година.
- Каква е причината?
- Поради влошените метеорологични показатели през цялата година, особено в последните три месеца преди гроздобера, когато не капна капка дъжд, гроздето на обем бе същото, но килограмите и сокът на гроздовите зърна бяха по-малко. През 2018 година наблюдавахме точно обратния процес - гроздовите зърна просто щяха да се пръснат от сок. През 2019 година имаше засушаване, имаше измръзване, през пролетта и лятото падаха градушки, които за радост не унищожиха цели масиви. Но въпреки това имаше поражения.
- Можем само да се надяваме да бъде по-добра от реколтата през миналата година. Но чак през септември и октомври е гроздоберът, да се надяваме, че дотогава няма да имаме някакъв апокалиптичен сценарий. Че времето ще е благосклонно към нас и ще съберем хубаво грозде, за да се произведе качествено вино.
- Какъв процент от виното, което се пие у нас, е произведено в България?
- Това е трайна тенденция от осем години и може само да ни радва - по-малко от 5 на сто от общото количество вино, което се консумира у нас, е произведено в чужбина. 95,7 на сто от виното, което се пие у нас, е родно производство. В това число влизат не само българите, които го пият, но и всички чужденци, които ни посещават - с цел туризъм или по работа. Около 120 милиона литра вино се пие у нас, а едва 5,2 милиона литра е вносното вино, което се консумира у нас.
Ние внасяме от чужбина доста вино, но част от него заминава за реекспорт. Това означава, че може би на някои от винарските изби е недостатъчно количеството вино, което са произвели и купуват отвън, за да могат да спазят международните си договори. В ЕС това е свободно придвижване на стоки, така че в него няма нищо нередно. След като има възможност да се закупи отнякъде качествено вино и да удовлетвори външните ни договори, нашите винопроизводители го правят, както става и по цял свят. Разбира се, по-добрият вариант е да бъде българска продукция, но всичко е въпрос на вкусови качества и на договори с международните партньори.
- Откога е тенденцията българското вино да доминира на нашия пазар?
- Според нашата статистика - от 2012 година. Ще дам един пример - във Франция 48 на сто от виното, което се консумира на територията на страната, е с произход извън нея. България също е намесена в тамошния пазар с 2 милиона литра. В Испания 32 на сто от виното, което се пие, също е с външен произход. Ние сме в идеална позиция и нашите винопроизводители я оценяват, защото със своята висококачествена продукция и добрата цена, на която ги продават, получават оценка от сънародниците ни. Не защото сме шовинисти, а защото качеството ни е в пъти по-добро, независимо в кой ценови сегмент.
- Нашите цени по-ниски ли са, или съизмерими с тези на вносните вина?
- Пазарът е изключително наситен с висококачествени продукти на ниски цени. Ако ние вдигнем цената, моментално ще ни измести чуждо вино на по-ниска стойност. Ако я свалим, ще започнат някакви съмнения в качеството. Така че при конкуренция няма как да има сериозни разлики.
- А къде изнасяме най-много?
- Много жалко, че тази година, след като бяхме се засилили и взели висока скорост за износ към Китай, заради коронавируса секнаха поръчките от Китайската република за българско вино. Те бяха изключително сериозен пазар и процентите на реализация на виното ни там се вдигаха много. Но по време на епидемията, след като има карантинни ограничения, тези неща се забавиха. Но се надявам, че ще наваксаме, когато епидемията отмине. Що се отнася до другите държави - за САЩ много стабилно увеличаваме виното, което изнасяме, тази година са два милиона литра. Страните от Централна и Западна Европа са ни традиционен партньор, а също Япония и Корея. През 2019 година имаме изключително добро представяне на Африканския континент - в 9 държави. И се надявам, че количествата там ще продължат да се увеличават, защото това е един неразработен за българските винопроизводители пазар, а той има потенциал да приеме големи количества наше вино.
- А какво вино пие българинът - бяло, червено, розе?
- Българинът е изключително модерен и подготвен и в последните години вече има изградена винена култура. Тя се формира както от многообразието, което се предлага на пазара, така и от хилядите конкурси, а и от винения туризъм. С бързи темпове се увеличава броят на избите, които предлагат този вид туризъм. Това е една неразработена още ниша, която може да носи огромни печалби. Този туризъм се съчетава със СПА, с културен туризъм и прочие. Така че българинът предпочита характерното за сезона - през лятото белите вина и розето, зимата - изключително добрите червени вина. Пазарът търси едната година плодови аромати, а другата - други. Тук е конкуренцията.
- Каква е модата на пазара на вината в момента?
- Лятото бе с плодовите вина, а в момента е с купажните, които са от три-четири сорта. Разбира се, винаги има традиционалисти, които си харесват определен сорт и всяка година си купуват само него.
- А как да определим качествено ли е виното, които купуваме?
- Само за една година производителите са се увеличили с 14 нови изби. Всичко, което се продава по търговските обекти, е качествено. Аз винаги съм препоръчвал на потребителите да пазят здравето си и да не купуват алкохол извън тъгровски обекти, за да не направят някоя беля. Може да купиш от бабата, която продава пред вратичката си бутилка вино за два лева и да си направиш толкова много поражения, че в крайна сметка да дадеш повече пари за лечение. Не обвинявам бабата, която и да е тя, но условията, в които се произвеждат тези продукти, не са хигиенични. Понякога са ужасяващи. Така че нека хората да си купуват от магазинната мрежа. И най-калпавото заводско вино е по-безопасно от най-хубавото домашно.
- Над каква цена можем да броим виното за качествено?
- Цената не може да бъде критерий. Ще дам пример - на Световния винен конкурс през 2018 година големия златен медал взе българско вино, което се продава в магазините за 7 лева. Досега са печелили вина от Франция, от Аржентина, които са продавали в ценовия сегмент 30-40 евро бутилката.
- Как можем да обясним подобно качество при цена 7 лева?
- Производителят на това вино разполага с качествени лозови масиви и получава изключително висококачествено грозде. Имат и висококачествена технология. И тъй като затварят кръга, това дава възможност да продават на тези цени и да имат може би 200 процента печалба. Това е бъдещето на всяко земеделие.
- Ще има ли нещо ново в политиката спрямо лозарите и винопроизводителите тази година?
- Политиката е продължаване на финансирането по отношение на нови лозови масиви, инвестиции в предприятията, застраховане на реколтата, промоции на българското вино. И една антикризисна мярка, която влиза от тази година - резитба на зелено. Лозарят отстранява всички гроздове още когато гроздето не е узряло и получава обезщетение за това, че няма да участва на пазара. Това е за да се регулира пазарът и да се избегне свръхпредлагането.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
