Парламентът прие на първо четене на 23 ноември, без каквито и да е дебати, предложения от служебното правителство Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В него се предвижда въвеждането на календар за повишаване на акциза върху всички тютюневи изделия, както и електронните цигари - течностите, съдържащи никотин, които по закон вече ще се облагат с акциз за първи път. В законопроекта е записано увеличението на косвения данък да започне от 1 март 2023 година и да продължи до 2026 година.
В пленарна зала общо 181 народни представители гласуваха, от които „за“ предложения на първо четене законопроект бяха 154, "въздържали се" 26 и само един "против". Одобрено с мнозинство беше и предложението на председателя на бюджетната комисия Петър Чобанов да се съкрати срокът за внасяне на промени между двете четения до 28 ноември, от нормалните 7 дни.
Дебатът в бюджетната комисия на Народното събрание
Преди това, на 17 ноември, внесеният от правителството законопроект беше приет в парламентарната бюджетна комисия след кратки дебати и без промени, поканени бяха и представители на бизнеса и на неправителствените организации.
От законопроекта на правителството става ясно, че основната цел на измененията е в българското законодателство да се въведе Директива (ЕС) 2021/514, чиято основна цел е противодействие на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане и усъвършенстване на правилата за прозрачност в данъчната област чрез подобряване на функционирането на административното сътрудничество между държавите членки.
Частта от законопроекта, обаче, която предизвика и повече полемика, бе въвеждането на дългосрочен календар за постепенно увеличаване на акцизите върху тютюневите изделия. И въпреки че повечето представители на тютюневия бизнес определиха календара като правилен подход за фискална регулация в областта на облагането върху тютюневите изделия, осигуряващ предвидимост за всички заинтересовани страни, се изразиха и съображения и препоръки за корекции в ставките за по-добър баланс и равнопоставеност между продуктите.
Какво разписва календарът?
Календарът залага 5% увеличаване на акцизната тежест за цигарите и с 10% на тютюна за пушене всяка година. А за нагреваемите тютюневи изделия предложената скала започва със скок с повишение за 2023 г. от 21%, 17.4% през 2024 г., 15% през 2025 г. и 5% през 2026 г.
Като нелогично се определя повишаването на акциза на бездимните изделия от потребителите. Те станаха популярни през последните години, заради възможността пушачите да задоволяват своите нужди не с димящите цигари, а с нагреваемите изделия, които не пречат и на околните. Те имат нарастващ пазарен дял, тъй като хората, които ги употребяват усещат разликата за себе си и така спират цигарите. Също нелогично изглеждат и ставките за течностите за електронни цигари, при които има скок от 2025 г., и се запазва същата ставка и за 2026 г. Конкретно за нагреваемите тютюневи изделия и за течността за електронна цигара, съдържаща никотин, които предизвикаха и най-много коментари, законът предвижда:
„Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:
1. 282 лв. за килограм от 1 март 2023 г.;
2. 331 лв. за килограм от 1 януари 2024 г.;
3. 380 лв. за килограм от 1 януари 2025 г.;
4. 400 лв. за килограм от 1 януари 2026 г.
Акцизната ставка за течност за електронна цигара, съдържаща никотин, е, както следва:
1. 0,18 лв. за милилитър от 1 март 2023 г.;
2. 0,25 лв. за милилитър от 1 януари 2024 г.;
3. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2025 г.;
4. 0,35 лв. за милилитър от 1 януари 2026 г.“
Промените
При цигарите минималният акциз се вдига от 177 на 186 лв. догодина, достигайки 211 лв. през 2026 г. Това означава, че цената на кутия цигари ще се увеличава до 20 ст. на година. При бездимните нагреваеми тютюневи изделия акцизът ще се вдигне от 233 до 400 лв. за периода от 4 години и повишението на цената ще достигне до 40 ст. Не липсват и мнения на представители на тютюневия бранш, че с новите акцизи трябва внимателно да се намери оптималното повишение, за да не се стигне до бум на нелегалните цигари, след като контрабандата с тях е затихнала през последните години.
Позицията на бизнеса и неправителствения сектор
В хода на обсъждането на първо четене участва и представител на Сдружение „България без дим“, д-р Маша Гавраилова, която апелира към народните представители да мислят за акциза като за здраве с цел намаляване на потреблението и заболяванията, свързани с тютюнопушенето, които са повече от 25. Тя, обаче, предложи шокови увеличения на акцизите, което се оценява от компаниите като неподходящо с оглед на повишаване на контрабандата на цигарите и поява на нова контрабанда на новите изделия, която към момента все още не е налична.
Представителят на „КТ Интернешънъл“ (преди "Кингс табако") Мирослав Каракашев отбеляза по отношение на структурата на акциза за цигарите, че драстичното намаляване на пропорционалния за сметка на специфичния акциз щади високия ценови сегмент и след представяне на официална справка на Европейската комисия за нивото на облагане на тютюневите изделия, може да се направи извод, според него, че не следваме европейските нива.
Представителят на „Бритиш Американ Табако България“ подкрепи предложението, като опонира на представената справка, тъй като, според него, акцизният календар е съобразен и като структура, и с оглед на икономическата среда в страната, и посочи, че за нагреваемите продукти може да се потърси по-равномерно облагане през периода на календара. Според него предвидената ставка от 400 лв. към 2026 г. трябвало да остане.
Вержиния Джевелекова от „Филип Морис България“ заяви, че за да се постигне положителен и устойчив ефект, е необходимо акцизният календар да предвижда плавно увеличаване на данъчната тежест за предотвратяване на разрастване на незаконната търговия и едновременно с това да постига подобряване на общественото здраве чрез ограничаване на тютюнопушенето и чрез отчитане на различния рисков профил на отделните категории продукти, като се следват добрите европейски практики в областта. Тя настоя пред депутатите за по-пропорционално повишение, равномерно през годините, както при нагреваемите тютюневи изделия, така и при електронните цигари.
Представителят на „Джапан Табако Интернешънъл България“ Димитър Найденов подчерта, че приходите от акцизи от тютюневи изделия са много важни за бюджета и затова одобрява предложения от Министерството на финансите акцизен календар, като го определя за много добре балансиран – чрез повишаване на цената да се преследват здравни цели, предпазване на пазара от нов бум на незаконна търговия и управление на инфлацията.
Представителят на „Импириъл Табако България“ Михаил Михайлов обърна допълнително внимание върху категорията „тютюн за пушене“, където, според него, има изключително високо завишение на ставката. Той подчерта, че показаните справки за структурата на цигарения акциз трябва да се разглеждат в динамика във времето, за да се види трендът.
Представителят на „Карелия България“ Борислав Лалев каза пред депутатите от бюджетната комисия, че промяната е задължителна, но не трябва да се облагодетелстват конкретни фирми, без да посочва имена.
Очакванията са, че предложения за редакции и корекции между първо и второ четене ще бъдат внесени до 28 ноември 2022 г., а по-късно през седмицата ще се състоят обсъжданията на второ четене.
Очаква се Европейската комисия да излезе с проект за ревизия на Директивата за акцизите
За момента не се потвърдени новите ставки, но от публикации в медиите в Брюксел и в България става ясно, че очакваната минимална ставка за нагреваемия тютюн ще е 130 евро на килограм, докато новото минимално изискване за общо облагане на цигари - 180 евро/1000 къса, с възможност за адаптиране за всяка държава с индекс за инфлацията и покупателната способност, но не се очаква по-ниско от 150 евро. За течностите за електронните цигари се очаква минимална ставка от 10 до 15 евроцента на милилитър.
Така, настоящият проект на акцизен календар у нас, с който България до 2026 г. трябва да посрещне новата Директива, би довел до:
· Минимална ставка за цигарите през 2026 г. от 211 лв. (106 евро) за хиляда къса, което ще бъде значително по-ниско от очакваното минимално ниво от ЕС от 180 евро или поради прилагане на индекс - не по-малко от 150 евро;
· Ставка за на нагреваемите тютюневи изделия през 2026 г. от 400 лв. (200 eвро) за килограм, което ще бъде значително по-високо от минималното изискване на ЕС от 130 евро;
· Ставката за течностите за електронни цигари през 2026 г. от 35 стотинки (18 евроцента) на милилитър – също над изискването на ЕС – 10 до 15 цента.
Краткият анализ показва, че по отношение на цигарите България ще продължи да догонва останалите страни в ЕС, а по отношение на бездимните тютюневи изделия и електронни цигари – ще има много по-високи нива. Съпоставено с икономическите условия, цените, здравните цели и вида на различните изделия и тяхното облагане, България след няколко години може още да се отдалечи, вместо да се доближи до другите страни от ЕС.
При евентуална корекция на второ четене на ставките на нагреваемите изделия и на електронните цигари, ще бъде постигнат положителен ефект – по-добър баланс между изделията и по-равномерна стълбица на повишенията, така че страната ни да демонстрира следване на европейските практики, като отчита всички аспекти на нашия пазар и на различните видове продукти и практики, приложими за тях в ЕС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
