- Настояваме Планът за възстановяване да се внесе в срок, казва шефът на АИКБ
- Нужно е да се помисли за подобряване на инвестиционния климат, препоръча Васил Велев
Да се прекроят мерките за подкрепа на фирмите, които търпят загуби от пандемията. За това настояват работодателските организации и синдикатите, които заедно са предложили решения, съобщи за "Стандарт" шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев."Мярката за запазване на доходите - 60/20, 80/0 и 75/0, действа до 31 май 2021 г. Но само 75/0 се доближава до европейските стандарти", каза Велев.Предложението на работодателите и синдикатите е подкрепата да се прилага за фирми, които имат спад на продажбите до 20 процента, но само когато не работят. Ако работят 3 дни в седмицата, за двата неработни дни да се компенсират 75% от дохода.Сега действащата мярка е за 60 % и за времето, в което компанията работи. "Не се използва ефективно публичният ресурс у нас. Тази мярка трябва спешно да се преформатира и да действа по новия дизайн до края на годината", препоръчва Васил Велев.Друга мярка, която трябва да се промени, засяга фирми с по-голям спад на продажбите - например в туризма, транспорта, търговията и т. н. Ако спадът на продажбите достига до 50-60 %, ЕК препоръчва подкрепа за покриване на фиксираните разходи, като наем, охрана и други, независимо от оборота, защото тези разходи се дължат при всички случаи.
Ако не се помогне на компаниите за тях, те се декапитализират, задлъжняват към доставчиците, обясни Велев.По думите му, препоръчителната подкрепа е до 70% за големите и средните фирми, а за микро и малките - до 90% от загубата. Сега такава мярка у нас, която се администрира от НАП, има само за напълно затворени предприятия със 100% спад на продажбите. Тази мярка трябва да се разшири и да обхване компаниите с голям спад на продажбите, дори да не е 100%, обясни Велев.По думите му, това са двете основни мерки, които се прилагат по света за справяне с пораженията от коронакризата, но у нас едната се прилага излишно щедро, а другата не се прилага и парите не стигат до засегнатите, но жизнеспособни компании. "Става дума за едно по-добро таргетиране и използване на публичните ресурси", казва той.Друго, което спешно трябва да се направи, е по-добро регулиране, за да се подобри инвестиционният климат. Това е важен приоритет, посочи Велев. И допълни, че през последните години равнището на инвестициите у нас е незадоволително.
В периода 2016-2019 г. те са били 18% разходи за ДМА към БВП. За 2020 г., според НСИ, имаме допълнителен спад на разходите за придобиване на ДМА с 8,7% спямо 2019. Плановете на промишлените предприятия за 2021-а са за още 15% свиване на инвестициите. Важен е инвестиционният климат, посочи Велев.Той подчерта, че е изключително важно Планът за възстановяване и устойчивот /ПВУ/ да се внесе в Еврокомисията в посочения срок - 30 април."Изпращаме обръщение към народните представители, в което даваме нашите предложения за доработване на плана и внасянето му в ЕК в срок. По този план имаше различни версии и във втората са отчетени до немалка степен и предложенията на Икономическия и социален съвет. Предлагаме да се доработи този план, да се постигне съгласие в парламентарните групи и да се внесе до 30 април. Така в средата на лятото могат да стартират проектите. Авансът по този план е 13% от тези 12 млрд. лева, които България може да вземе. Настояваме този график да се спази", каза Велев.
Той обясни и защо планът трябва да се подаде в срок. Според процедурата, след предаването трябва да има одобрение от всички страни членки, което ще отнеме време. Когато графикът се изпусне, може да има и година закъснение за изплащането на парите. В същото време има срок и за реализиране на проектите, който също може да се изпусне.От АИКБ подчертават, че заложеният в ПВУ кумулативен растеж на БВП от 21,7% за периода 2021-2025 г., трябва да е по-амбициозен и да преследва минимум 6% ръст на годишна база. За да бъде постигнат този растеж, Асоциацията настоява да бъдат предвидени още 1,4 млрд. лева, осигурени посредством трансформиране от други области от грантове в нисколихвени кредити (основно при финансирането на проекти за енергийна ефективност),"Този план е една възможност да се насърчат инвестиции в съществуващите предприятия, да се модернизира и цифровизира икономиката. Сумата за инвестиции беше 0. Ние предложихме за иновации и технологична модернизация над 1 милиард и допълнително 700 милиона за производство на ел. енергия от ВЕИ", заяви председателят на АИКБ. Велев допълни, че са поискали още 500 милиона лева за подобряване на квалификацията на работещите хора.
"Това е добра възможност България да се оттласне от дъното", категоричен е той.Велев каза и какво очаква бизнесът от следващото правителство, каквото и да е то - да се запази посоката към еврозоната и Шенген, да не се променя данъчният модел, да се задържи макроикономическата стабилност."Очакваме курс към правова държава и върховенство на закона", допълни шефът на АИКБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
