Бизнесът да мисли за дигитална трансформация

Очакваме през февруари да проведем изложение в Дубай за хранителната промишленост, казва д-р Бойко Таков, шеф на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/

Бизнесът да мисли за  дигитална трансформация | StandartNews.com
  • Основното предизвикателство е намирането на баланс между икономическото развитие и екологията
  • Очакваме през февруари да проведем изложение в Дубай за хранителната промишленост, казва д-р Бойко Таков, шеф на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия /ИАНМСП/

- Д-р Таков, един от изводите от тазгодишното изследване на ИПИ за регионите е, че икономически по-развитите области са пострадали повече от по-изостаналите.  Каква е причината за това?
- Колегите от ИПИ са отчели, че във водещите икономически центрове -  София, Пловдив, Благоевград, Бургас, Варна, и др., са били освободени повече работни места. Основната причина в разликите между спадовете в по-развитите и по-изостаналите региони е негативното влияние на пандемията върху сектора на услугите и в частност - ресторантите и хотелите. Обосновано е, след като са в голямо затруднение, тези сектори да освобождават заетите в тях лица, тъй като не могат да оперират в пълнота. Естествено, това рефлектира и върху всички по редицата на доставки и свързаните услуги. Туризмът е голямо перо от БВП и в тези условия няма как ограничената стопанска дейност на опериращите в него да не дава своето отражение.
От друга страна виждаме, че пандемията стимулира бизнеса да мисли и инвестира повече в посока на своето дигитализиране и оптимизиране. Стартирането на тези процеси е напълно логично, но това неминуемо дава отражение върху заетите лица, тъй като проблемът се появява, когато те не биват заети на друго място.  В следствие на  пандемията, много от инвестиционните намерения се случват по-бавно от предвиденото. Въпреки това виждаме, че има много инвестиционни проекти, получили сертификати от Българска агенция за инвестиции, които представляват една насърчителна мярка за инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи и свързаните с тях нови работни места, които тепърва ще дадат положително отражение както върху пазара на труда, така и върху икономиката ни.
- Друг от изводите е, че възстановяването ще е голямото предизвикателство пред властите през 2021 г. На какво може да разчита бизнесът?
- Всички си даваме сметка колко предизвикателна ще е годината, което е съвсем естествен извод на база ситуацията, в която се намираме вече почти една година в резултат на COVID 19. Годината ще е трудна за всички - за държавата, за бизнеса, за образованието, за хората. Целия свят е изправен пред  предизвикателство. Бизнесът може да разчита на много средства, които ще дойдат по линия на Плана за възстановяване и устойчивост за новия програмен период, който започва и ще обхване периода 2021 - 2027 г., като по него ще работят оперативните програми, инструмента REACT EU, инструментите на Българска банка за развитие, Фонд на фондовете, както и на всички мерки и програми, които са текущи в полза на бизнеса и заетите в него предвид COVID 19.
- Какво трябва да направи бизнесът, за да си помогне сам?
- Много неща може и смятам, че трябва да направи бизнесът, като повечето са породени или по-скоро форсирани от кризата, но те по същество така или иначе ще са благоприятни за компаниите, ако се случат. Най-видният пример е дигиталната трансформация на бизнеса, на процесите. Това е много дълга тема и тя намира място както в Плана за възстановяване и устойчивост, така и в Национална стратегия за малките и средните предприятия 2021-2027 г.
Компаниите трябва също да мислят и действат и в тези посоки - да бъдат гъвкави и адаптивни, да контролират правилно разходите си, да са близо до клиентите си, да проверяват доставчиците си и тяхното състояние в тези динамични времена. Фирмите трябва да търсят възможности за диверсификация и да откриват нови възможности за нови продукти и услуги, да използват правилно или по-добре възможностите на дигиталните платформи и канали, да инвестират в квалификацията на служителите си, което е най-ценният актив на всяка компания и въобще да се възползват от всякакви възможности, които предлага средата в момента, като онлайн събития.
- Има ли сектори, които са неспасяеми  не само заради пандемията, но и заради курса към "зелена икономика"?
- Не бих казал, че има неспасяеми сектори. Да, отделните сектори са различно засегнати, има такива, които са с ръст, има и други, които са изправени на ръба на оцеляването. За да е неспасяем един сектор, то трябва да отпадне необходимостта от съществуването му, като към настоящия момент не смятам, че има или ще има такъв. Това, разбира се, не означава, че дадени сектори няма да претърпят някакъв вид метаморфоза, но определено ще оцелеят. Относно "зелената" икономика виждаме, че опазването на околната среда придобива все по-голяма значимост и се превръща в един от най-важните съвременни проблеми на света. Все по-ясно става, че по-нататъшното съществуване на човечеството е невъзможно без постигане на баланс между развитие и околна среда. Днес човечеството използва с около 50% повече природни ресурси в сравнение с преди 50 години. В този ред на мисли, курсът към "зелена икономика" е абсолютно нужен и задължителен. Пред нашата държава стоят сериозни предизвикателства във връзка с опазването на околната среда. По редица показатели изоставаме спрямо страните от ЕС, което е видно от различните световни класации. Икономиката ни е една от икономиките в ЕС с най-голям енергиен и въглероден интензитет. Преминаването от линейна към кръгова икономика несъмнено трябва да се случи, тъй като линейният модел е доказал своята неефективност в глобален мащаб. При него ресурсите се потребяват неравномерно основно от високоразвитите страни за сметка на развиващите се и се генерират огромни количества отпадъци, които не се използват след изхвърлянето им. Основното предизвикателство пред държавите и бизнеса ще е намирането на баланса между икономическото развитие и опазването на околната среда. Мерки и изисквания могат лесно да бъдат въведени, но ако те нямат своята икономическа логика и възпрепятстват стопанския растеж на компаниите, ще ги поставят в затруднено положение. Трябва да се отчитат едновременно постигането на екологичните и стопанските резултати на организацията.
- Агенцията е в работна група, която изготвя стратегия за МСП в периода 2021-2027 г. Кои са приоритетите и как предприемачите трябва да се подготвят за предстоящите промени?
- Да, това е основополагащ документ за държавата и се очаква в най-скоро време да бъде приет и да се стартира неговата реализация. Най-общо казано, в него са определени шест основни приоритета със съпътстващи ги мерки - Предприемачество, Достъп до пазари, Достъп до финансиране, Цифровизация и умения, По-добро регулиране и Околна среда. Разбира се, има предвидени политики в отговор на COVID 19. Всички мерки, които са предвидени в тези основни посоки, ще се реализират от различни ведомства и участници в полза на българските МСП. Бизнесът трябва да се подготви да използва механизмите и ресурсите, които ще минат по линия на тази стратегия.
- Имаше очакване, че България има шанс пред инвеститорите, които искат да скъсят веригите на доставки, като преместят производствата си от Китай в Европа. Виждате ли индикации, че това ще се случи в близко бъдеще?
- Тези очаквания имат своята икономическа логика и е въпрос на време да има видим ефект. През 2020 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани проекти за над 1 млрд. лева, което е много обнадеждаващо. Трябва да се има предвид, че процесите по прелокализиране на компании, изнасяне на производство и всички съпътстващи ги процеси отнемат много време. В този смисъл резултатите от тази тенденция ще се виждат във времето напред. Считам, че имаме потенциал като държава, като дестинация, да привлечем такива производства.
- Може ли да се надяваме, че България вече няма да е привлекателна за инвеститорите заради евтин труд?
- Вече сме такава дестинация, определено фокусът се измени, като водещото за даден инвеститор не е само цената на труда. Ние предлагаме добър баланс между цена, качество и локация, което ни прави конкурентни на другите дестинации.
- Накъде да насочат погледите си износителите - има ли локации, които са станали по-привлекателни и достъпни предвид ситуацията в момента?
- В следствие на ситуацията, компаниите ни имат добри възможности на европейския пазар, вземайки предвид проблемите във веригите на доставка и желаната диверсификация. Сега е моментът да погледнем и към региона, Западните Балкани и по-близките ни дестинации. Също така всеки пазар би проявил потенциален интерес към нашите компании, стига да сме конкурентноспособни и да имаме необходимите обеми. Нашата Агенция работи усилено в тази посока, скоро стартирахме обучителна програма в рамките на Експортен Хъб България, правим онлайн бизнес форуми с други страни, съдействаме на компаниите при запитвания за чужди партньори, чрез нашите колеги търговски аташета очакваме при първа възможност да възобновим и програмите си за интернационализация - търговски мисии и организация на изложения. Очакваме през февруари да проведем изложение в Дубай, свързано с хранително-вкусовата промишленост. Предвиждаме и много други активности в тази посока.

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай