Калфин да не вдига минималните заплати в секторите без споразумения, зоват работодатели
Увеличението на минималните осигурителни доходи за поредна година породиха напрежение сред работодателските организации. Днес се очаква четирите представителни организации на бизнеса - КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ, да разкритикуват съществуването на прагове, върху които се осигуряват работещите в България. Те ще се обявят и срещу намерението на вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин административно да наложи увеличение на минималните осигурителни доходи в секторите, в които няма споразумения между работодатели и синдикати.
За 2016 г. са договорени нови, по-високи осигурителни прагове в 49 икономически дейности.
За останалите 36 или изобщо не са водени преговори, или работодатели и синдикати не са се споразумели. Средният ръст на договорените прагове е 8%, обяви тези дни вицепремиерът Ивайло Калфин. И съобщи, че ще наложи процент увеличение и за секторите без споразумения, като е логично той да е средният процент в договорените сектори. През м.г. Калфин също се възползва от законовото си право като министър на труда административно да вдигне минималните осигурителни доходи в браншовете, в които не са водени преговори. Тогава този процент бе 4.2%. Сегашното средно повишение от 8% е най-високото от 2009 г. насам, когато минималните суми, върху които се плащат осигуровките, се покачиха с рекордните 26.6%. Те бяха договорени през лятото на 2008 г. преди световната финансова и икономическа криза да връхлети България. След това няколко поредни министри на труда отказваха да вдигат административно осигурителните прагове в секторите без споразумения. Първи тази практика пречупи вицепремиерът Ивайло Калфин.
Според работодателските организации обаче поредно увеличение на цената на труда ще затрудни масово фирмите в България. От началото на 2016 г. се очаква да се увеличи и минималната работна заплата от сегашните 380 на 420 лв. Всъщност според сметките на бизнеса високият 8%-ов среден ръст на осигурителните прагове за 2016 г. се дължи именно на очакваната по-висока минимална заплата. В сравнение с първото полугодие на т.г., когато беше 360 лв., тя ще скочи с над 13% догодина. Това увеличение обаче, което засяга осигурителните доходи на най-нискоквалифицираните работници, не е плод на преговори, а ще бъде административно решение, посочва бизнесът. Ако се изключи влиянието на по-високата минимална работна заплата, ще се види, че за останалите категории работещи ръстът на осигурителните прагове е от порядъка на 2-3 до 4%, посочиха браншови организации, които вече са подписали споразумения.
"На фона на по-високите цени на тока едно увеличение и на цената на труда ще е пагубно за голяма част от фирмите", коментира Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. "Трябва да се има предвид и че в много общини в страната средната заплата е от порядъка на 450-500 лв.", посочи той. Според БСК държавните органи трябва да затегнат контрола върху плащането на осигуровки, вместо да поддържат въведената през 2003 г. система на минимални осигурителни доходи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
