София. На какви пари от Европа може да разчита родният бизнес по сектори? Кога ще има яснота за програмите, защото новият програмен период вече тече, а средства не се усвояват? Как държавата ще гарантира ръст на икономиката? Как ще помогне на българските строителни компании да излязат на международните пазари? Каква ще е програмата за реиндустриализация? Ще прехвърли ли правителството помощите за преквалификация от хазната и общините към бизнеса? Как ще запазим компютърните мозъци в България?
Това само някои от въпросите на работодатели и големи компании у нас към правителството. Те чакат конкретен отговор на 11 февруари. Тогава в НДК по инициатива на премиера Пламен Орешарски ще се проведе национален форум "Правителство - бизнес". На него предприемачите ще могат лично да отправят своите питания, препоръки и предложения към Орешарски и екипа му. От кабинета гарантират, че всеки въпрос ще получи отговор - в залата, по време на дебатите или писмено.
12 министри имат готовност да участват в 4 големи дискусии, научи "Стандарт". Пламен Орешарски, заместниците му Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, както и финансовият министър Петър Чобанов ще дават разяснения за растежа и стабилността на икономиката, за привличането на чужди инвестиции. Министрите Драгомир Стойнев, Хасан Адемов, Ангел Найденов, Анелия Клисарова и шефът на банката за развитие Димо Спасов ще отговарят на въпроси по икономическата и социална политика, увеличението на работните места. За да говорят за бъдещето на регионите ни и развитието на инфраструктурата, пред бизнеса ще застанат Десислава Терзиева, Данаил Папазов, Иван Данов и Искра Михайлова.
Земеделският бранш ще подложи на кръстосан разпит Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Милослав Николов.
Съдбата на електронното правителство е вторият ключов въпрос след европарите, който всички работодатели и браншови организации отправят към премиера Орешарски. Липсата на е-кабинет е проблем номер 1 за инвеститорите и той трябва да бъде решен, категоричен е Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП).
Каква ще бъде ценовата политика в енергетиката и ще продължи ли да се субсидира битовото потребление на ток за сметка на фирмите, е също един от основните въпроси към кабинета според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев. Искаме оценка на въздействието на всеки нормативен акт. Липсата й е причина да съществува поръчково законодателство, каза Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал. Той посочи за пример въведени ограничения в търговията със скрап, които на практика са затруднили навлизането на нови участници на пазара и са вдигнали цените.
За участие във форума в НДК са поканени всички бизнесорганизации и всички медии.
От вторник всеки ден в "Стандарт" можете да чуете въпросите, препоръките и предложенията на предприемачите към кабинета.
Да се насърчи покупката на нови автомобили
Илия Терзиев, изпълнителен директор на "Литекс Моторс", Мистър Икономика 2013
България е единствената страна в Европа, където автомобилите до 5-годишна възраст са само 9% от автопарка. У нас са налице символични продажби на нови автомобили, тежък хаос, съпроводен от липса на модерно законодателство, пълен регулативен и информационен мрак на вторичния пазар, допринасящ за пагубното отражение върху безопасността и екологичността на автомобилите, както и върху българската икономика.
Липсва програма или стратегия за насърчаване покупката на нови автомобили и за развитието на бизнес в автомобилния сектор. Ако искаме да има автомобилна индустрия, трябва да разчитаме на помощта от правителството и институциите, каквато подкрепа получават всички наши европейски партньори. Идете в Мюнхен и ще видите, че няма полицейски автомобил, който да не е германски, посетете Швеция, за да се убедите, че там всяка кола на полицията е шведска. Готови сме да проведем диалог и да предложим подходящи мерки на ресорните институции, които имат отношение към състоянието на автомобилния парк в България.
Нужна е политика, която да стимулира производството и продажбата на нови автомобили.
Пазарът да определя цената на тока
Константин Стаменов,
Федерация на индустриалните енергийни консуматори
Трябва има работещи мерки за енергийна ефективност. Например финансирането на населението по програми от ЕС да бъде и за къщи, не само за блокове. Така сметките за отопление на хората ще паднат. Втората ми препоръка е свързана с либерализация на електроенергийния пазар и пазарно определяне на цената, не административно. Трето, ускоряване на намирането на възможности за алтернативни достави на природен газ, в това число повече концесии за местен добив. По-гъвкави процедури по отношение на открити находища на природен газ и бързо довеждане на интерконектори - Турция, Гърция, Румъния, Сърбия.
Какво да очакваме за периода 2014-2020
Стилиян Стоянов, председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в Добруджа
Няма яснота за новия програмен период 2014-2020 г. в областта на селското стопанство. Вече сме изпратили запитване в земеделското министерство и Европейската комисия. Искаме да знаем какви мерки са предвидени. До момента липсва яснота както по програмата за развитие на селските райони, така и по общата селскостопанска политика. Настояваме за конкретика, защото България е страна производител на суровини, което я прави бедна. Настояваме да се възстанови преработващата промишленост и при едни точни разчети, ако ни бъдат представени, ще има хора, които ще инвестират в преработващата промишленост, за да изнася страната ни не само суровини, а и готови стоки.
Как ще пробием на чуждите пазари
Проф. Николай Михайлов, председател на СД на "Трейс Груп Холд" АД
Ефективното усвояване на европейските средства за инфраструктура през новия програмен период е във фокуса както на държавата, така и на бранша. Те обаче не са единственият и устойчив инструмент за модернизиране на инфраструктурата ни. Затова моите въпроси са в три посоки:
- Какви ще са действията, които ще предприеме държавата за повишаване на усвояването на еврофондовете?
- Какви ще са мерките за привличането на чужди инвестиции за мащабни инфраструктурни проекти?
- Как държавата ще подкрепи местния инфраструктурен бизнес за излизането му на външни пазари?
В тази връзка възникват и съвсем конкретни въпроси на експертно ниво:
1. За новия програмен период 2014-2020 се предвижда използването на Инструмента за свързана Европа за целите на изграждане на ключови енергийни, пътни и жп проекти. В рамките на този инструмент се дава възможност за издаването и на т.нар. гаранции от първокласни банкови институции (ЕИБ, ЕБВР), които да бъдат предоставени на първокласни инвеститори. В тази връзка предвижда ли се от определения за България ресурс в размер на 359 млн. евро да се отдели част, която да се използва за подкрепа на тази мярка?
2. МРР и МОСВ предвиждат ли съвместна законодателна промяна на Закона за публично частно партньорство, тъй като той към днешна дата е неприложим за големи и мащабни инфраструктурни проекти - пътища, сметосъбиране, ВиК и т.н.?
3. Предвижда ли се програмата за "Устойчиво развитие за растеж в регионите", финансирана от бюджета, да има продължение и през 2015-2016 г.
Как ще се справим с недостига на специалисти
Елена Маринова,
президент на Мусала Софт, член на УС на БАИТ
ИТ и особено софтуерната и BPO (аутсорсинг на бизнес процеси) индустрия са пълна противоположност на средното състояние на българската икономика - ние имаме недостиг на кадри при нулева безработица за повече от 10 г. (недостигът на ИТ специалисти до 2015-а в света е 4,5 млн., за Европа - 1 млн., за България - няколко десетки хиляди), средна заплата за 2013 в ИТ в България е над 2500 лв., експортната насоченост е над 50%. В този контекст:
- Каква е стратегията на правителството за увеличаване на броя и качеството на ИТ специалистите в България - чрез образователната система, привличане на чуждестранни специалисти и т.н.?
- Каква е стратегията на правителството за развитието на ИТ сектора и позиционирането му на световната карта?
- Каква е позицията на кабинета по темата за е-правителството?
Евтини полети от Европа до Варна и Бургас
Красимир Станев,
изпълнителен директор "Албена" АД
Слабата транспортна достъпност е сред основните проблеми за туристическия бранш по Черноморието. Сезонът става все по-къс. И това, че няма нискотарифни полети до Варна и Бургас, още повече го скъсява. Докато до Варна и Бургас не започнат да летят най-големите нискотарифни компании като "Рейн еър" и "Изи джет", и то от множество градове на Европа и Близкия изток, трудно можем да сме конкурентни на съседите ни. Все по-често сме принудени с колегите да вземаме туристи от летищата в Букурещ, Констанца, Истанбул.
Друг сериозен проблем е законът за Черноморското крайбрежие. Спрямо Турция и Хърватия България има по-малка плажна ивица и с изискването по закон част от нея да е свободна изкуствено я скъсяваме още повече. Практиката показва, че свободните ивици така си стоят. Гостите се струпват в участъците, където се предлагат услуги. Не на последно място са проблемите с техническата инфраструктура - водоподаване, канализация, ЕРП-та. Държавата трябва да се намеси като арбитър. Услугите, които ЕРП-тата предоставят, са все по-лоши, а цените растат.
Как ще спрете нелегалния алкохол
Иван Папазов, Винпром Пещера
Какво смята да предприеме правителството за намаляване на обема на нелицензираното производство на алкохолни напитки - 60% от пазара на високоалкохолни продукти и вина са в сивия сектор?
Зад марката "домашна ракия" - нещо, което е характерно за бита на българина като отглеждане на собствено лозе и производството на малко количество ракия или вино за собствена консумация, се маскират нелегални производства и се продават промишлени обеми, които достигат до милиони литри годишно. Този алкохол, произведен в мръсни помещения, неотговарящи на никакви стандарти за хигиена, и за който не се плаща акциз, се пласира като "домашна ракия" в заведенията по планинските и морските курорти.
Контрол върху казаните за ракия
Пламен Ангелов, Вини Сливен
Какви мерки ще бъдат взети за засилване на контрола върху казаните за домашна ракия? Какво ще направи Агенция Митници, за да спре търговията с незаконен алкохол. И в момента по пътищата на страната могат да се видят пластмасови бутилки "вино" с неясно съдържание и цвят. Това бърка не само в държавната хазна, но е опасно и за здравето на хората.
Чакаме документите за новите програми от ЕС
Радослав Радев, Национална лозаро-винарска камара
Кога администрацията ще бъде готова с всички документи и мерките по Оперативните програми на Европейския съюз? Има индикации, че това ще се случи през септември, но всъщност новият програмен период тече от 1 януари 2014 г. Опасяваме се, че има вероятност новите мерки у нас да не се открият и до следващата година.
Искаме по-нисък ДДС
Димитър Зоров, собственик на млекопреработвателното предприятие "Пършевица"
- С какво правителството ще допринесе за излизането от суровинната криза? В момента има предприятия, които работят с изключително намален капацитет именно заради липса на суровини, не достига сурово мляко. Как ще се реши този проблем?
- От години стои въпросът за диференцираната ставка на ДДС. Ще има ли решение по този въпрос? Несериозно е да се твърди, че не може да се въведе и че в Европа се върви към уеднаквяване на ставката. Според нас въвеждането на по-нисък ДДС за храните е единственият начин за справяне със сивия сектор.
Как ще спасите бакалиите от хипермаркетите
Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната фирма "Тандем"
Какво ще се направи за регулиране на взаимоотношенията между доставчиците и търговските вериги? Виждате ли начин да бъдат спасени малките квартални магазини, след като беше допуснато безпрецедентно навлизане на големите търговски вериги в центровете на градовете?
Как ще постигнем растеж на икономиката
Доц. Стоян Проданов,
изпълнителен директор на "Бул Инс"
1. Застраховането и неговото развитие е пряко свързано с реалната икономика. Как правителството вижда тенденциите за възстановяване на икономиката и какви са тенденциите за растеж? За 2014 г. е заложено близо 2% увеличение на БВП, но дали в рамките на мандата на това правителство бихме могли да достигнем ръст от 3-4-5%, което ще бъде една по-добра основа за развитието на финансовия сектор?
2. Напоследък отново се заговори за създаване на катастрофичен пул в България и управлението на катастрофичните рискове. Доколко темата е заложена в дневния ред на правителството и Народното събрание? Може ли да се очаква по-сериозна дискусия, която да доведе до развитието на някакъв модел? Защото в съседните на България страни се работи отдавна по въпроса, акумулират се средства във фондове. У нас такива фондове все още няма, а при ниския обхват на доброволното имуществено застраховане не могат да се акумулират достатъчно средства, които да покрият щетите при едно катастрофично събитие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
