Борисов, петима министри и 100 индустриалци чертаят стратегия за растеж и стабилност
Канал 3 и радио К2 излъчват пряко дебата, организиран от "Стандарт" и КРИБ
Държавна стратегия за развитие на индустрията в България чертаят във вторник премиерът Бойко Борисов, петима министри и 100 крупни предприемачи. Влиятелният вестник "Стандарт" и най-авторитетната организация на бизнеса у нас - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), събират в 9 ч. собствениците и изпълнителните директори на водещи компании от всички производствени браншове с изпълнителната власт.
Те ще задават своите въпроси на министрите на икономиката, енергетиката, земеделието, транспорта и финансите - Божидар Лукарски, Теменужка Петкова, Десислава Танева, Ивайло Московски и Владислав Горанов.
Стартовата дискусия от първата по рода си кампания "Да! На българската икономика" ще се проведе в зала "София" на Кемпински Хотел Маринела София. Голямата цел на всички партньори в нея е да се набележат конкретни мерки и управленски решения за растеж и стабилност на българската индустрия, да се подкрепи качественото и иновативно родно производство, както и да се подпомогне експорта с намирането на нови пазари.
Във форума ще се включат повечето председатели на агенции към министерствата, зам.министри, ръководствата на основните браншови организации в индустрията и земеделието.
Приемането на държавна стратегия за подкрепа на българската индустрия е голямата цел на кампанията "Да! На българската икономика", казаха инициаторите Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт" и Кирил Домусчиев, председател на КРИБ. Подкрепата е належаща, тъй като индустрията понася двоен удар - след финансовата криза и санкциите срещу Русия. Стабилността на отрасъла е определяща за растежа на икономиката. Инвестициите на индустриалците в България са и основна стъпка за намаляване на безработицата в страната и създаване на благоприятен климат за привличането на нови чужди капитали. Успешните политики, законодателни промени и управленски решения могат да бъдат направени само в пряк диалог между бизнеса и властта.
Обобщените предложения ще бъдат представени на форума. Всеки от въпросите ще получи отговор - на дискусията или писмено, обещаха министрите пред "Стандарт". Вестникът се ангажира да публикува всеки отговор.
ИНДУСТРИЯ
I. ОБЩИ ВЪПРОСИ ЗА ВСИЧКИ СЕКТОРИ
1. Кога ще се изработи държавна стратегия за развитие на българската индустрия?
2. Докога българската индустрия ще потребява най-скъпата електроенергия в региона и ще покрива загубите на "Булгаргаз" с високите цени на природния газ?
3. Какви усилия се полагат за намаляване на цената на природния газ и превръщането на България в газов хъб ?
4. Валутният риск е основен ценообразуващ фактор на цените на природния газ. Смятате ли, че кабинетът може да подпомогне "Булгаргаз" ЕАД в развитието на модели и експертиза в посока хеджиране на валутния риск?
5. Предвижда ли се компенсация на директните и индиректни разходи за емисии за засегнатите от изтичане на въглерод?
6. Подготвяният закон за индустриалните зони и технологичните паркове трябва да гарантира достъпа до подходящата мрежова инфраструктура. Затворените разпределителни системи, регламентирани в Третия енергиен пакет на ЕО, са важен фактор на конкурентоспособност в повечето европейски страни. Готвят ли се политики у нас в тази насока?
7. Ще бъде ли намалена бюрокрацията и оптимизиран процесът на усвояване на средства от оперативните програми?
8. Ще се предприемат ли ефективни действия за запълване на дупките в осигурителната система посредством ограничаването на сивата икономика и злоупотребите с болнични и инвалидни пенсии?
9. Ще бъдат ли взети мерки за консолидиране на прекалено големия брой браншови организации в някои сектори, водещ до нефункциониращ диалог между държавата и бизнеса?
10. Кога образователната система ще обвърже своите цели и резултати с нуждите на бизнеса?
11. Може ли да очакваме по-скоростно въвеждане на дуалната система на професионално обучение?
12. В началото на годината много фирми направиха значими инвестиции за снабдяване на ведомствените бензиностанции с фискални устройства и свързването им със съответните данъчни органи. Как тези фирми могат да бъдат убедени, че инвестицията е имала смисъл и по какъв начин ще бъде облекчена тяхната работа, напр. чрез облекчена комуникация с данъчните органи?
13. Възможно ли е на Агенция "Митници" да е била дадена инструкция да се търсят всякакви аргументи, за да не се възстановяват мита и акцизи, включително когато това е предвидено в закон? Например акцизът върху използвания природен газ от потребители, които го влагат в производство на крайни продукти.
14. Възможна ли е промяна в Закона за насърчаване на инвестициите и конкретизиране както на критериите за допустимост, така и на очакваните поощрения от страна на държавата?
15. Какви са следващите стъпки за разрешаване на проблема с междуфирмената задлъжнялост на компаниите в енергийния сектор след подписването на Меморандум за разбирателство между Националната електрическа компания (НЕК) и ТЕЦ "AES Марица Изток 1" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица изток 3" и реалистично в какъв срок проблемът може да намери решение?
II. Машиностроене
1. Кога ще бъде утвърден списъкът със защитените професии, сред които очакваме тези от машиностроенето? Това ще гарантира младите да се обучават в специалности, които сега липсват в професионалните гимназии.
III. Високи технологии
1. Ще се фокусира ли държавата върху стимулиране на високотехнологични браншове като електроника, информационни технологии?
2. Какви стъпки смята да предприеме правителството по отношение на:
- Промяна на Кодекса на труда за осигуряване на гъвкаво работно време на наетите, позволяващо почасова работа на временен/проектен договор, както и за улесняване на процедурата по издаване на разрешения за работа на висококвалифицирани специалисти от трети страни (извън ЕС).
- Опростяване на програмите, финансирани по структурните фондове на ЕС по отношение на преквалификация и иновации. Данъчни облекчения за инвестиции в новосъздадени предприятия с предмет на дейност създаване на иновативни продукти и услуги.
IV. ГОРИВА
1. Защо има ред правила и регулации за легалните участници на пазара, докато в същото време на много пристанища, жп разтоварища, складови бази и митнически складове в страната липсват каквито и да било измервателни уреди за преминаващите през тях горива? Същото важи и за редица бензиностанции, т.нар. ведомствени, чрез които контрабандно внесеното в страната гориво се реализира без всякакъв контрол и отчетност
V. Мебелна индустрия
1. Какви мерки ще предприеме държавата за ограничаване на сивия сектор в мебелната индустрия?
2. Ще подпомогне ли държавата мебелната индустрия в изграждането на изпитателен център, каквито има в редица страни от Европа?
3. Какви мерки ще се предприемат за подкрепа на експортния потенциал в традиционен бранш като мебелното производство?
4. Държавата ще задоволи ли потребностите на предприятата от суровина - дървесина, за пълните им капацитетни възможности?
VI. КОЗМЕТИЧНА ИНДУСТРИЯ
1. Какви мерки ще предприеме държавата срещу масовото разпространение на фалшификати на качествени български продукти?
ТРАНСПОРТ
1. Какви са пречките пред Флага на Р. България, за да стане предпочитан от корабособствениците?
- Тежест на българското законодателство (Кодекс за търговско корабоплаване, данъчно законодателство, трудово законодателство)
2. Каква е морската политика на Р. България в областта на обучението и квалификацията на кадри за морската индустрия:
- Морски офицери (капитани и механици);
- Морско инженерство (корабостроители и хидроинженери);
- Специалисти в експлоатацията на пристанищата и флота;
3. На какво се дължат разликите в митническото обслужване на пристанищата Варна и Бургас, а именно:
- работното време на митническия стационарен рентген;
- организацията на работата при обработката на документи (нареждания за товарене на кораби, митнически направления, декларации за внос и др.)
4. Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) събира линейни кейови такси за поддръжка на пристанищната инфраструктура от корабите, посещаващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение, а реално поддръжката на тези от тях, които са отдадени на концесия, се осъществява от концесионера със собствените му средства. В тази връзка - кога режимът на събиране и разходване на линейните кейови такси на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, отдадени на концесия, ще бъде приравнен към режима на събиране и разходване на линейните кейови такси на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение?
5. През 2014 г. беше обявено, че ЕБВР е отпуснала 305 млн. лв. на Р. Македония за довършването на жп линията Скопие - София, която е от приоритетна важност за черноморските ни пристанища. Какви действия могат да бъдат предприети от страна на Р. България, за да може линията да бъде завършена и от страна на Македония?
6. Какви действия са предприети от Министерството на транспорта за разрешаване на проблема с турските разрешителни и кога ще бъде либерализиран режимът на автомобилните превози между двете държави?
7. Какви действия са предприети във връзка с възстановяване на ДДС на турските превозвачи за заредено гориво на територията на България?
8. Защо контролът върху разрешителните се извършва от Агенция "Митници", а не от транспортното министерство?
ЗЕМЕДЕЛИЕ И ХРАНИ
Хранително-вкусова промишленост
I. Общи за всички браншове
1. Има ли правителството стратегия за развитието на българското земеделие, животновъдство и хранителна промишленост през следващите 20 години?
2. Къде е мястото на хранителната промишленост - в Министерството на земеделието и храните или в Министерството на икономиката?
3. Възможно ли е да се въведе диференцирана ставка по ДДС за храните?
4. Какви мерки се взимат срещу сивия сектор, който при бързооборотните стоки наближава 50%?
5. Как ще се спре нерегламентираният внос на храни?
6. Възможни ли са промени в Закона за защита на конкуренцията и може ли българският потребител да очаква засилен контрол от страна на КЗК по отношение на вносни стоки в българската търговска мрежа?
6. Защо държавата не помага за рекламата на български продукти зад граница?
7. Какво ще се направи за облекчаване на износа на български хранителни стоки?
II. Мляко и млечни продукти
1. Ще има ли специално подпомагане за животновъдите заради спада от 15% в цената на млякото за година?
2. Какво смята правителството относно нашето предложение за подкрепа под формата на национално доплащане в размер от минимум по 10 евроцента или 20 ст. на литър мляко?
3. Ще вземе ли мерки властта за ограничаване на нелегалния внос на европейски сирена в подкрепа на българското производство?
III. Месо и месни продукти
1. Ще вземе ли държавата спешни мерки за подпомагане на животновъдството, за да не сме принудени да купуваме суровини отвън?
2. Защо България е нетен износител на зърно, най-големият износител в света на слънчоглед, а е нетен вносител на месо и мляко?
IV. Вино
1. Какво смята да предприеме Министерството на земеделието и храните за изравняване на субсидиите за производство на грозде в България с тези на другите страни от ЕС?
2. Има ли Министерството на земеделието и храните нови идеи по отношение на облекчаване на режима за използване на сезонни работници ?
3. Възможно ли е да се оптимизира процесът за подпомагане на участието в международни винарски изложения ?
4. Има ли готовност МЗХ да стане инициатор за провеждането на дискусия и изработването на стратегия за подобряването на имиджа на България като традиционен производител на селскостопански стоки и храни, привлекателна туристическа дестинация и добро място за инвестиции?
5. Чрез какви механизми държавата ще насърчи производството, продажбата и експорта на български вина и ракии както у нас, така и зад граница?
5. С какви законодателни и административни мерки държавата планира да противостои на нелегалното производство на спиртни напитки и вина, което по експертни оценки представлява 60% от целия пазар, а загубите за хазната възлизат на близо 70 млн. лв. годишно?
V. Производители на зеленчуци
1. Ще има ли спешно национално подпомагане, за да се справим с конкуренцията на европейските зеленчуци?
2. Ще се приеме ли най-сетне закон, който да регламентира кой е земеделски производител и кой е търговец?
3. Държавата ще осигури ли постоянен контрол на границите ни срещу нелегалния внос на земеделска продукция?
4. Транспортираме хора от десетки села с отдалеченост до 70 км. Не е ли логично държавата да ни подкрепи?
5. Защо в бюрата по труда е пълно с безработни, които получават помощи, а ние имаме десетки свободни места и пътуваме все по-далече, за да съберем хора за работа?
VI. Доставчици и търговски вериги
1. Как държавният апарат ще съдейства за навлизането на повече български хипермаркети на пазара?
2. Какво ще направи държавата, за да регулира взаимоотношението по веригата производител-търговска верига ?
3. Как държавата ще гарантира равния достъп на българските производители до пазара и как ще ги защити от нелоялните търговски практики при реализацията на бързооборотни стоки?
4. Чрез какви мерки ще стимулирате търговските вериги да увеличат дела на произведените у нас продукти за сметка на вносните им аналози, които невинаги отговарят на високите европейски стандарти за качество?
5. Можем ли да очакваме законово регламентиране на отношенията между производители и търговци с оглед декларацията на Европейския парламент от 2009 г., призоваваща за предпазване на производителите, работниците и потребителите от всякакъв вид злоупотреба с господстващо положение чрез въвеждане на регламенти и други нормативни актове?
VII. Производители и търговци на зърно
1. Защо се допускат фрапантни случаи в законодателството и излиза, че производителите трябва да плащат като земеделска земя полски пътища?
2. Какво се прави за комасацията на земята?
3. Ще има ли държавни инвестиции в напояването, особено в Североизточна България?
4. Ще се вземат ли мерки за модернизиране на инфраструктурата и пристанище Варна, както и мощностите за товарене?
5. Защо държавата не даде пустеещи земи на безработните ?
СТРОИТЕЛСТВО
1. Как държавата ще стимулира родните фирми да инвестират извън страната?
2. Кога ще бъдат готови новите нормативни актове, които ще наследят Закона за устройство на териториите?
3. Ще се приеме ли практиката за евротърговете, при която да се отварят първо ценовите оферти, а след това само на победителя да се разглежда техническата документация?
4. Защо не се въведат процедури на инженеринг, при който се залага крайната цена и целта на поръчката, а изпълнението и технологията се избира от строителя?
5. Ще има ли специален дял в ЗОП за строителството, което има различни специфики в сравнение с всички останали браншове?
Ръст на БВП, в %
2010 0,7
2011 2,0
2012 0,5
2013 1,1
2014 1,7
* Източник НСИ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
