Важни въпроси за спешно разрешаване ще поставят пред изпълнителната власт най-големите фирми в родния бизнес по време на първата национална дискусия "Да! На българската икономика". Грандиозното събитие, в което участие ще вземат четирима министри и ръководствата на над 80 големи български компании, се организира съвместно от в. "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Събитието ще се състои на 7 април в "Кемпински хотел Маринела София". То се провежда с подкрепата на "Хювефарма", "БМФ Порт Бургас", "Аурубис" и "Лукойл", със съдействието на "Главбулгарстрой", "Градус", "Сливенска перла", "Рефан", "Белла България", "Карнобат", "Ел Би Булгарикум", "Спетема", БАСАД, БМФ, "Биовет", "Булгартабак", БМФ.
В месарския бизнес има излишък от производствени мощности спрямо свития вътрешен пазар
Кирил Вътев, съсобственик на месопреработвателната компания "Тандем"
- Г-н Вътев, как се развива пазарът на месо у нас?
- Пазарът на месо у нас е изключително зависим от внос. Свитото потребление като цяло налага продажби да се правят основно през акции и промоции на по-ниски цени. За съжаление този похват се наблюдава вече и при продажбата на свежо месо за пряко потребление. Това лишава българските производители от рентабилност. Конкуренцията за все по-ниски цени поради ниската покупателна способност на населението, води до израждане на хранителните продукти, предпочитани от търговските обекти, защото процентът на хората, които чисто финансово могат да си позволят качествена храна, намалява.
- Ще има ли достатъчно българско агнешко за празниците на пазара?
- Агнешкото месо се консумира в България сезонно - основно около Великден и Гергьовден. Далеч по-рядко през друго време. Не само у нас, но и в световен мащаб най-консумирани са пилешкото и свинското меса, защото са по-евтини. Всеки, който може да си позволи, със сигурност ще си сложи на трапезата по време на Великден агнешко и ще го купи оттам, откъдето е най-евтино, без значение дали е българско или вносно.
- Какви са проблемите в отрасъла и евентуалните им решения?
- Построиха се нови и много модерни предприятия, отговарящи на най-високите международни стандарти. Съществува излишък от производствени мощности спрямо възможностите на вътрешния пазар, а месните продукти не са сред стоките с голям експортен потенциал. Българските производители стават все по-малки спрямо търговските си партньори, които стават все по-големи и по-силни в договорния процес. Малките фамилни магазини са изчезващ вид от родния пазар. Сивият сектор продължава да заема сериозен дял от много на брой малки локални оператори на пазара. Продължава творческият подход в контрабандата с нови схеми за източване на ДДС. Или в едно изречение - притиснати производители от свито потребление, нелоялна конкуренция и нерентабилни продажби, голяма междуфирмена задлъжнялост.
Решенията са пределно ясни с безброй работещи примери и в старите, и в новите страни членки на ЕС. Прилагането им е въпрос на лично, национално достойнство и национална отговорност от страна на избраните да управляват България.
- Как може да се насърчи родното производство?
- Като се сетя за Ботев и Иречек, не очаквам потреблението да се увеличи само от патриотични мотиви. Но все пак наложително е да се вземат незабавни и безкомпромисни мерки срещу нелоялната конкуренция;
Да се приложат мерките, които прилагат спрямо своите производители останалите страни от ЕС. Ще се огранича само с Полша и Румъния.
- Как българинът може да стане патриот в магазина и да предпочита родното?
- Българинът копнее за родното предимно от носталгия, когато е далеч от родината. Социалната и бизнес среда у нас основно притъпяват патриотизма. Вероятно, когато намери достатъчно основание за доверие в институциите и държавата, когато загуби почва да проявява андрешковското и ганьовското у себе си, ще стане патриот не само в магазина, но и наистина.
Моите въпроси към министрите Десислава Танева и Божидар Лукарски:
- Кой е националният приоритет в земеделието и храните през последните 10 години и ще си остане и в следващите 10? Кои са неговите отличителни характеристики?
- Защо България е нетен износител на зърно, най-големият износител в света на слънчоглед, а е нетен вносител на месо и мляко?
- Има ли дългосрочна национална стратегия за период от 15-20 години, в частност на земеделието и храните, според която и българските производители да изграждат своя дългосрочна стратегия ?
Да се спазват законите, за да има конкуренция
При търговете най-ниската цена невинаги е най-добрата
Мирослав Манолов, изпълнителен директор на "Трейс Груп Холд" АД
- Г-н Манолов, като представител на една от най-успешните компании в областта на строителството, как според вас държавата може да улесни работата на бизнеса?
- Рецептата е една - да се спазва законът, а там, където е нужно, да се подобри законодателството с цел създаване на чиста конкурентна среда.
- Кои закони трябва да бъдат променени, за да работят по-добре фирмите във вашия сектор?
- Драстични промени в законодателството не са нужни. Прави ми впечатление, че на всички форуми, в които участваме от бизнеса, се искат рецепти за законови промени. Да, ние можем да дадем такива предложения, но считам, че е крайно време акцентът да падне не върху промените, а върху необходимостта да се осигури спазването на закона. Тук отговорност носим както ние, така и държавата. Все пак законите трябва да се придържат към обективни качествени и количествени измерители, а не към субективните усещания и нагласи на бюрократи с недостатъчен опит и квалификация.
- Как гледате на идеята при европейските търгове да се отваря техническата документация единствено на участника с най-ниска цена? Ще пести ли наистина време тази промяна или в резултат ще има повече обжалвания на търгове?
- Тази идея е една от многото за подобряване и ускоряване на тръжните процедури. Дали обаче ще се приеме окончателно, е дискусионно, защото най-ниската цена невинаги е най-доброто решение. Да, от гледна точка на обществото това звучи добре, но в инфраструктурното строителство тя е свързана с компромиси. Според нас цената трябва да е балансирана добре и тогава ще има качество за възложителя, за работниците ще има по-високи заплати, не минимални, а изпълнителите ще имат печалба, която ще им позволи да реинвестират и да бъдат конкурентоспособни.
- Вашата фирма работи и инвестира в чужбина. Как държавата може да помогне на родните фирми не само да са успешни у нас, но и да излязат на чужди пазари?
- Мога да говоря единствено за строителния бранш. Държавата трябва да изгради изключително стабилна нормативна рамка с другите държави, която да осигурява законова защита на българските инвестиции.
Ние в ТРЕЙС смятаме, че за да си силен навън, трябва да си силен първо в собствената си страна и да си се научил да спазваш закона в нея. Позиционирането на различни пазари позволява на фирмите да преразпределят риска, да са по-ефективни и конкурентни. Необходимо е държавата да има готовност при необходимост да защитава националния ни капитал зад граница, защото това е единственият начин да бъдем успешни в отделни индустрии не просто и едиствено у нас, а в Европа и света.
Трябва нова пазарна стратегия за виното
Пламен Ангелов,
изпълнителен директор на "ВИНИ" АД
Моите въпроси по повод предстоящата първа национална дискусия "Да ! На българската икономика" са следните:
Към министър Божидар Лукарски:
1. Какво ще направи държавата, за да регулира взаимоотношението по веригата производител - търговска верига?
Към министър Десислава Танева:
1. Какво смята да предприеме МЗХ за изравняване на субсидиите за производство на грозде в България с тези на другите страни от ЕС? Съществуването на отделна "Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г." не компенсира тези различия, понеже тя е насочена основно към създаване на нови лозя.
2. Има ли МЗХ нови идеи по отношение на:
- облекчаване на режима за използване на сезонни работници;
- осигуряване на вода за напояване от алтернативни източници, като се има предвид незадоволителното състояние на "Напоителни системи" ЕАД;
- създаване на нова пазарна стратегия за реализация на виното. Анализ на мярката "Популяризиране на пазарите на трети държави" от Наредба 2 на МЗХ за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. би показал, че направеното и като намерение, и като резултат е крайно недостатъчно.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
