Брюксел. От 1 януари 2014 г. Брюксел маха още една бариера пред българите. След Нова година ще можем да работим без проблем във всички страни от Европейския съюз (ЕС). Вратите си за нашенците отварят и 8-те държави от ЕС, избрали да не ни допускат до последно до трудовия си пазар - Австрия, Белгия, Германия, Франция, Люксембург, Великобритания, Холандия и Малта. Затова 2 месеца, преди и тази бариера да падне, "Стандарт" се разходи до четири от тези страни. Със страх или с любопитство ни чакат в Белгия, Люксембург, Франция и Холандия - вижте само в поредицата ни "Отвъд Шенген".
В Белгия чакат с нетърпение края на годината. Не защото от 1 януари 2014-а българите и румънците ще могат да работят в кралството, възползвайки се от всички права на местните. А защото коледните празници са сред най-дългоочакваните моменти през годината. Обикновените белгийци свързват датата 1 януари с Нова година и новия късмет. Единици са тези, които са наясно, че в страната им съвсем легално за хляб ще се наредят българи и румънци. В Белгия истерия заради вълна от чуждестранни работници няма. Демонизирането на българите и румънците не е сред приоритетите на тамошните медии, а темата не е сред най-експлоатираните от политиците. Една от причините за относителното спокойствието по иначе щекотливата тема се крие в особеностите на самите белгийци. Те умеят да се възползват от обстоятелствата и гледат как да извлекат максимална полза от всичко.
"Прагматизмът е генетично заложен у белгийците. Те не обичат да разсъждават, а търсят конкретни и прагматични решения. Всички са такива, както във Валония, така и във Фландрия", твърди журналистът Шарл Брикман. Белгия се нуждае всяка година от 40 000 чуждестранни работници, добавят експертите по трудово право. Хората живеят по-дълго, а в същото врме се раждат по-малко деца. Трябва да се финансират пенсиите, лекарствата, уточняват те. "Имаме нужда от чуждестранни специалисти, които ще посрещнем на драго сърце", добавя Роже Бланпен, който е преподавател по трудово право в университета в Льовен.
В трите региона на Белгия - Валония, Фландрия и Брюксел, се готвят по различен начин да посрещнат новата конкуренция от Изток.
Френскоговорящата Валония, където българите се броят на пръсти, е готова да отвори врати за новото попълнение работници. В Брюксел заради безработицата имат едно наум, а във Фландрия имат особено мнение. Като цяло обаче никой не се обявява против желаещи работа чужденци.
"Българите са добре дошли в Белгия, ако идват, за да работят и да имат по-добър живот тук", казва Жан-Марк Деблике, който е полицай във валонския град Дур. "Против съм обаче чужденци, които имат намерение единствено да се възползват от социалната система. А това се прави от немалко хора. Ние плащаме данъци, за да могат подобни хора да съществуват", добавя той. "Да ви кажа честно, нямам нищо против българите. Физически не се различават от нас. Докато не създават проблеми, всичко е наред", казва на свой ред 64-годишната пенсионерка Мария-Енрика от Монс.
В региона Брюксел не са чак толкова гостоприемни. Като цяло на българите се гледа с добро око, тъй като по-голямата част са висококвалифицирани, работят в европейските институции и са добре интегрирани. Притесненията на Брюксел са свързани с безработицата, която надхвърля 20%. Броят на незаетите младежи в региона достига до 30-34%. Във Фландрия има по-големи опасения от наплив, тъй като някои градове са буквално залети от хора с БГ паспорт.
Около 10 000 българи живеят само в Гент, което принуди в началото на годината кметът да прикани сънародниците ни да се въздържат, тъй като градът няма ресурс да ги посрещне, уточниха от посолството ни в Брюксел. "В Гент има българи от всякакъв етнически произход. Градът е ставал свидетел на всякакви истории - лоши кредити, скандално поведение, което смущава обществения ред. Не става дума за криминални прояви. Не сме чак такъв огромен проблем, за да предизвикваме драми", добави дипломатически източник, пожелал анонимност. "Във Фландрия все пак се гледа с добро око на чужденците, които работят. Голяма част от тях вършат работата, която белгийците не желаят", твърди Курт ван Дам, който е адвокат. Мъжът е на мнение, че европейският трудов пазар трябва да е отворен за всички. "Не е добра идея поляците да могат да работят тук, а българите - не", продължава той, като изтъква, че за белгийците източноевропейците са едновременно екзотични и чаровни, но понякога будят тревога.
Мнението му споделя и французинът Еруан Мартен, който работи в европейските институции и смята, че прилагането на двоен стандарт в ЕС е недопустимо.
"Не се притеснявам, че българите ще вземат работата на белгийците. В Белгия има работа за всички. Отварянето на трудовия пазар за чужденци е добра идея, но за тези, които имат намерение да работят. Другите нека си стоят вкъщи", смята полицаят Жан-Марк Деблике.
Турци ни дават заплати на черно
25 000 българи живеят в Белгия. Това сочат данните на белгийското вътрешно министерство. Според посолството ни обаче бройката надхвърля 30 000. Две са категориите българи, които се намират на белгийска територия. Първата са добре образовани нашенци, които работят в европейските институции. За тях отварянето на белгийския трудов пазар няма да промени нищо. Втората категория българи не може да се похвали с добро образование, а голяма част от нейните представители не владеят добре български. Повечето от тях са заети в строителството и в месодобивната промишленост и често стават жертва на измами. "Една част от нашите сънародници попадат в различни схеми, тъй като пристигаха нелегално, без разрешение. Идваха при посредници, които ги принуждават да живеят при лоши условия и без социални осигуровки", разкри дипломатически източник.
"Българските турци се прикрепят към турците в Белгия, които са тук от 40-50 г. Най-вече заради езика. Това обаче е нож с две остриета, тъй като те се възползват от нас. И хлябът у тях, и ножът у тях", признава силистренката Джахиде Исмаил, която от 2001 г. живее в Брюксел. Жената добавя, че турците в Белгия наемат нашенци на черно, за да не плащат данъци. "Белгиец да те вземе на работа е малко вероятно. Трябва да имаш образование, да си специалист в някакво област и да говориш езици", добавя тя. Дида, както я наричат белгийците, чисти апартаменти, като си докарва на месец по 1200 евро. Смята да се завърне в България, като си уреди пенсията. По думите й, българите чакат 1 януари, но не вярват, че положението им ще се подобри. "Ще става още по-лошо. Едва ли повечето ще излязат на светло", твърди продавачката в българския магазин София. И двете обаче са убедени, че по-добър живот в Белгия ще имат децата им, които са учили там.
Според местните обаче отварянето на белгийския пазар за българи ще е от голяма полза за общността. "Това ще бъде добре за българите, които вече са тук, тъй като повечето ще могат да уредят статута си. Една голяма част работят като самонаети, което в повечето случаи създава проблеми. Не са редки случаите на злоупотреби и експлоатация", признава адвокатът Курт ван Дам. Белгийските власти смятат, че след 1 януари ще намалее броят на нелегалните работници. "До май тази година са били изгонени 60 души заради липса на разрешение на работа. Местната власт смята, че от 1 януари броят им ще бъде сведен до 10 души", добави дипломатически източник.
Печелят по Е40 на час
Минималната работна заплата в Белгия е сред най-високите в Европа, сочат данни на Евростат. С брутното месечно възнаграждение от 1502 евро кралството се нарежда на второ място в Европейския съюз след Люксембург, където минималната заплата е фиксирана на 1874 евро. Официално възнаграждението е формулирано като "минимален месечен гарантиран доход". Плащане на възнаграждение под установения минимум е забранено. От 1975 г. минималната работна заплата не е регламентирана със закон, а е резултат от преговори между социалните партньори. Индексира се всяка година.
Белгия е сред шампионите не само по минимална заплата. Един час труд излиза на белгийските работодатели 40,4 евро за служител и 41,9 евро за работник. По този показател кралството също се нарежда на второ място в Европа след Швеция, която плаща 41,9 евро на служител за час и 43,8 евро на работник за час.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
