- Водим разговори с потенциални инвеститори, търсим заместващи рудодобива индустрии
- След затварянето на рудника част от миньорите отидоха в ГОРУБСО-Мадан
- Трябва да се пресече практиката БТС да управляват природни ресурси
- Поток от хора ще доведе до развитието на целия сектор от услуги
- Минералната вода, която открихме, е страхотен подарък, казва Румен Пехливанов, кмет на Рудозем в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Пехливанов, вече 20 г. се чака изграждането на пътя Рудозем - Ксанти и на гранично-пропусквателен пункт на границата с Гърция. Кога може да се случи този проект?
- В момента върви строителството на граничния контролно-пропусквателен пунк. То вече е към края си, почти е готова и съпътстващата инфраструктура и в рамките на около месец се очаква той да бъде изцяло изграден от наша страна. Предстои изграждането на обходния път на Рудозем и довършване на участъка Средногорци - Рудозем. Всички тези проекти би следвало да се случат в рамките на тази година. Оттук нататък, кога ще се отвори граничният пункт зависи изцяло от гръцката страна. Това, което имам като информация е, че от страната на Гърция са необходими още няколко месеца работа, за да приключи първият етап. Отварянето на ГКПП-то ще позволи преминаването на автомобили до 3,5 тона - тоест леки автомобили и малки бусове. Когато са готови, вече ще може да се движи и тежкотоварният трафик. Ще е нужна много серозна дипломатическа офанзива от страна на българското правителство, така че да се случат по-бързо нещата.
- Денят на миньора е традиционен празник за Рудозем, какво ще предложи на жителите на града тази година общината?
- Денят на миньора традиционно се празнува на 18 август. На 14 август пък селището Палас е преименувано в Рудозем. Това даде основание преди година, по мое предложение, Общинският съвет да вземе решение,официалният празник на общината да се провежда съвместно и заедно в седмицата между тези две дати. Тази година се случва малко по-рано. За съжаление имахме проблеми с рудодобива и тази година не можем да кажем, че голяма част от празника ще бъде посветена на миньорите, но все пак сме направили много хубава програма. Има музикално оформление за трите дни до края на седмицата. Вчера беше официалното откриване. Постарали сме се да предложим различни стилове музика. Залагаме на това, което хората искат да чуят. Има типична родопска музика, снощи имаше изяви на читалищата в общината, ще има и фолклор, надиграване. Младата звезда Ивайла Терзиева, която е родом от Рудозем, но в момента живее с родителите в село Милево, ще е първият изпълнител след официалното откриване. След това продължаваме по програмата с нещо за по-младата аудитория. В съботния ден имаме забава за деца, следобяд има 4 часа фолклор. След това ще има надиграване на клубовете по народни танци. Вечерта ще има концерт на една поп-фолк изпълнителка и на гръцки дует - Диогенис Франсанас, дуетната му половинка и техният оркестър. Така ще сложим край на официалната програма за празника.
- Миналата година икономически причини принудха ликвидацията на рудника. Има ли възможност да бъдат спасени доходите на хората, които са работили там, а и в общината като цяло?
- Миналата година наистина беше много тежка за целия свят, не само за Рудозем. Скъсаха се всички световни вериги за доставки. Това доведе до резки покачвания и спадове на цените на суровините. Тази ситуация, след няколко месечно умуване, доведе до решението на "Рудметал" да затвори рудника. Той се оказа икономически неефективен и по тяхна информация, дълго време е работил на загуба.Голяма част от миньорите успяхме да ги пренасочим към ГОБУБСО-Мадан, защото той за щастие успя да се запази. Голяма част от работещите там са бивши работници от "Рудметал". Една голяма част от тези, които не пожелаха да продължат в рудодобива, си намериха работа в други отрасли. 80-100 души работят по общинските инфраструктурни проекти. Но при всички случаи, затварянето на рудника се отрази много тежко на бюджетите на семействата, на домакинствата и в крайна сметка на приходната част на общинския бюджет.
- Може ли инвеститорският интерес за изграждане на самолетна писта върху рекултивираното хвостохранилище да се превърне в икономическа цел на общината?
- Много хора гледат с насмешка на тази перспектива. Аз ще отговоря само с едно изречение - не сме спирали да работим по този въпрос от три години. Обследваме въздушните течения, ветровете, за да знаем дали е възможно този проект да се осъществи. Има разговори с потенциални инвеститори. Но първо трябва да минат тези многогодишни изследвания на въздушните течения. Перспектива винаги може да има, когато има икономически обоснован проект. Затова на този етап отговорът ми е - да видим първо резултатите от това обследване и тогава ще решаваме какво ще правим там.
- Кои са стратегическите отрасли, които в бъдеще ще могат да гарантират устойчиво икономическо и социално развитие на общината?
- Виждам три направления, в които може да се развива общината и това се опитваме да направим - търсим заместител на рудодобива в други икономически направления и отрасли. Първият е свързан с туризма. Туристическият отрасъл има два възможни подотрасъла. Първият е балнеологичният туризъм. Открихме находище на минерална вода с изключително добри лечебни и релаксиращи качества - както за външно, така и за вътрешно питейно приложение. Сега Министерството на околната среда и водите трябва да ни утвърди запаси, след което ще продължим процедурата с даване на концесии на хотели за изграждане на СПА центрове, за рехабилитация и т. н. Втората възможност е с отварянето на ГКПП-Елидже на границата с Гърция и връзката Рудозем-Ксанти. Това ще доведе туристи и ще заведе туристи. Всеки преминаващ през общината е потенциален клиент на услигите, които биха могли да са интерес както за местния бизнес, така и за туристите. На трето място е секторът с услугите и той е свързан с първите два. Тоест там, където има поток от хора, логично е да се появи възможност за откриване и разработване на различни видове услуги. Освен туризма обаче ние търсим и заместващи индустрии. Водим разговори с трима потенциални инвеститори, които да дойдат в общината и да инвестират значителни средства. Много скептици казват: кой ще дойде да инвестира в Родопите? Около Пловдив има толкова много заводи, които търсят работници и не намират. Да, но на един човек, който живее и работи тук, разходите му за живот са много по-малки, отколкото ако отиде в Пловдив. Наличието на собствено жилище е голям плюс, така че ако успеем да привлечем още инвеститори, убеден съм, че ще започне обратният миграционен процес и хора, които отидоха да живеят в Пловдив, ще се върнат в Рудозем. Вече говорих с млади хора, две-три семейства, които се преместиха да живеят в София, но заради пандемията се върнаха и работиха дистанционно. Вече се устроиха, намериха си работа и останаха тук за постоянно. Общината работи активно за развитие на тези отрасли. На първо място, по отношение на туризма, минералната вода е един страхотен подарък за нас. Правилното й използване ще предопредели, какво от очакванията ни ще се сбъдне. Тази вода ни дава възможност да развием болницата за рехабилитация, която е в общината, но тя дава възможност и за строителството на нови хотели, СПА центрове и т.н., които да привличат туристи с по-големи финансови възможности. По тази тема общината кандидатства по Фонд "Флаг" и получихме кредит от 5,5 млн. лева, за инфраструктурата, да се изградят помпени станции и инсталации, за да стигне минералната вода до всички места, където се очаква развитие. В същото време използвахме и част от тези пари за облагородяване за паркове, за допълнителни паркинг зони, за облагородавяне на площите около пазара, за ремонта на една важна улица - "Васил Левски". Идеята е като дойде туристът, да има привлекателна градска среда. Във времето, когато не са заработили оперативните програми, този механизъм е изключително полезен.
- Рудозем е район с много богата и древна история, какви са плановете на местната управа за развитие на туризма?
- Като част от стратегията ни за развитие на туризма сме се насочили към няколко обекта. Първият е свързан с екопътеки до местата, където има какво да се види. Имаме крепостта Козняк, където все още не е завършена процедурата с Министерството на културата, обектът да се предостави за стопанисване на общината. Имаме пещера - Голяма Боевска дупка, която е много различна и много красива, към която също трябва да се учреди режим на опазване и използване. И трябва да се пресече практиката БТС и разни неправителствени организации да управляват подобни природни ресурси. Те трябва да се използват от общините на чиято територия са. Няма друг по-заинтересован от развитието на туризма на тази територия от самата община и местният бинес, както и от хората, които живеят на тази територия. Надявам се, че най-накрая този въпрос ще бъде решен законодателно. Културно-историческите и природните ценности са държавна собственост, но да бъдат предоставени за управелние на общините, там където ги искат, а вероятно всички ще ги искат. Знам, че ще вляза в спор с БТС, защото те управляват пещерите, но не правят нищо, нито за тяхното популяризиране и развитие, нито за общините, на чиято територия се намират. Няма как общината да прави стратегия, а някой друг да управлява обекта, както намери за добре.
- Крепостта Козник е малко известна, но с голям потенциал, тъй като има много тайни и легенди, свързани със Средновековието. Как би могла да се превърне в атракция и имате ли планове за този обект, така че да се свърже с останалите Чудеса в района?
- Освен пещерата, освен Циганско градище, където също се правят археологически проучвания, Козник е старохотен скален феномен, около който е построена крепостна стена. Слабо проучена е, необходими са разкопки и реставрация. Общината има огромно желание да се намерят финансиращи органи, които да вложат средства в изграждането на атракциони, но да се изградят такива неща, които не влияят на околната среда. Аз съм голям противник на това да се излива бетон, да се правят метални конструкции. Ние искаме всичко да бъде автентично, да се направят някъде на разстояние паркинги, подходи и инфраструктура. Имаме много ясна идея, но тя ще се разивива при учредено право от държавата общината да управлява този ареал.
- Християни и мюсюлмани живеят заедно и редом с джамиите са вдигнати и църкви. Как се случва това мирно съжителство?
- Това е процес, който си върви така още преди аз да се родя. Християни и мюсюлмани сме заедно, вторите преобладават, но ние тук не се делим, съвместно си живеем. Така сме родени, така сме възпитани и продължаваме тези традиции. Когато се строеше джамията имаше много доброволци християни, когато се ремонтира православният храм - християни и мюсюлмани работеха заедно. Тонът се задава от властите - общинските, държавните, от религиозните водачи, с настоятелставата имаме добра комуникация. На християнски празник изпращаме покана към мюсюлманите, на общинските празници сме заедно, отпред са техните духовни водачи. Мирно съжителство е имало и ще продължава да има. Няма симптоми за наличие на проблем, ако все пак някой си го представя, той не е в главите на жителите на Рудозем. Заедно сме в добро и лошо, в радости и неволи, помагаме си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
