Банките промениха условията по кредитите си
Нови такси или суми за допълнителни гаранции събират от вчера фирмите за отпускане на бързи заеми, показа проверка на "Стандарт". От 23 юли влязоха в сила промени в Закона за потребителския кредит, с които се слага таван от 50% на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите. Компаниите вече са въвели това изискване, но взимат и нови такси от клиентите си. Например ГПР при някои от фирмите е 49,6%, но наред с това има нова такса в размер над 50 лв. за експресно разглеждане на искането на кредит до 15 минути. Други фирми пък изискват допълнителни гаранции по заемите, като в същото време предлагат доста по-ниски лихви от определените в закона - около 25%. Цената на допълнителните гаранции се уточнява при подписване на договора.
Други компании пък изискват допълнително обезпечения, застраховка или поръчителство, които се заплащат отделно и не влизат при изчисляване на ГПР. Например, ако кредитоискателят не може да осигури двама поръчители с достатъчно висок доход, фирмата за бързи заеми осигурява поръчителство за сметка на клиента в друга компания, "предоставяща гаранционни услуги на пазарна цена". Повечето от компаниите дават информация за новите условия за кредитиране само ако попълните формуляра и кандидатствате реално за заем.
Повечето банки вече са отразили в условията си промените в Закона за потребителския кредит, показа проверка на "Стандарт". Там, където промените не са нанесени в тарифните таблици, на сайта на банката е пояснено какви са те и от кога влизат в сила. Вече няма такси за управление и за усвояване на заема. Но при предсрочно погасяване на ипотечни заеми условията на банките се различават. При някои от банките изобщо няма такса за предсрочно връщане на парите. При други обаче се събира наказателна такса от 0,5% или 1%, ако заемът е върнат до 1 година от получаването му, каквато възможност два закона. При други пък има наказателна такса за предсрочно погасяване на заеми над 147 000 лв., което също е разрешено от закона.
Прогнозират скок на лихвите
Банките ще вдигат лихвите по заемите заради промени в Закона за потребителския кредит, които влязоха в сила от 23 юли, коментира изпълнителният директор на "Кредит център" Тихомир Тошев. "С поправките в закона отпадат таксите за управление и за усвояване на кредита. Нормално е банките да компенсират, като повишат лихвите", обясни експертът. Той отбеляза, че в следващите 2-3 години се очаква плавно и постоянно лихвите по кредитите да се повишават. Причината е, че лихвите ще се формират от индексите Euribor, Libor и Sofibor. Според Тошев банките ще вдигат лихвите по заемите два или три пъти годишно.
Бързите кредити също подлежат на регулация с поправките в ЗПК. "Законът постави таван на годишния процент на разходите - не повече от 50%. Досега беше около 400%", посочи Тошев. Той обясни, че разликата от 350% ще се компенсира от нови такси, които няма да са обвързани с кредита, за да не се смятат в годишния процент на разходите. "Голяма част от фирмите за бързи кредити отиват в дома на клиента да подпишат договор и могат да сложат такса "посещение". Или пък такса "разглеждане на документи", "юридическа консултация", които законът казва, че могат да се взимат", каза Тошев. Той прогнозира, че до месец може да измислят още такси, които ще оскъпят най-вече малките заеми от 100 до 400 лв.
Плащаме по-често с карти
Българите са все по-склонни да плащат с карта в чужбина. По-голямата част от българските картодържатели вярват в безопасността при използване на разплащателни карти в чужбина, когато пътуват по работа или ваканция. 62% от анкетираните в изследването MasterIndex на MasterCard са на това мнение, което е ръст с 8% спрямо 2013 г. Най-уверени в сигурността на картите, използвани извън България, са най-младите на възраст 18-24 години (69%) и тези между 35 и 44 години (67%). Проучването показва, че почти половината собственици на банкови карти в България планират да пътуват в чужбина през тази година. 30% ще ходят на почивка, 10% ще пътуват в чужбина по работа. 9% пък планират да посетят член на семейството или приятел. Според изследването най-посещавани от българските картодържатели са Гърция (31% от участвалите в проучването), Турция (18%) и Великобритания (13%).
Държавният дълг нарасна с Е489 млн.
Държавният дълг нарасна с 489 млн. евро през юни и в края на месеца е 8,11 млрд. евро, обявиха от Министерството на финансите. Основна причина за това е извънредната емисия на 30 юни на 5-месечни облигации за 1,228 млрд. лв., с цел да се осигури буфер за обезпечаване на безусловна подкрепа за ликвидността в българската банкова система. Вътрешните задължения към юни са 4,1292 млрд. евро, а външните задължения са 3,9867 млрд. евро. В края на юни делът на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната възлиза на 19,7%, като делът на външния дълг е 9,7%, а на вътрешния е 10% от БВП. В структурата на държавния дълг в края на юни вътрешните задължения заемат дял от 50,9%, а външните - от 49,1 на сто. 49,9% от дълга на държавата е в евро, 38,7% - в левове, 10,4% е в долари, а 1% - в други валути. Плащанията по държавния дълг през юни възлизат на 378,5 млн. лева.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
