- 100 000 служители се очаква да бъдат уволнени заради отрицателни лихви, Брекзит и несигурност
- Консолидацията на кредитните ни централи и силната ни икономика остава встрани от ерозията
Най-големите световни банки започнаха да закриват офиси и да съкращават работни места и то с темп, който е най-висок от 2008 г, когато избухна финансовата криза.
Преструктурирането на кредитните институции в Европа и Америка тече с различна скорост от началото на миналата година и е вследствие на различни причини - забавянето на европейската икономика, търговските войни, Брекзит, по-високите капиталови изисквания и преструктурирането на бизнеса. Отрицателните лихвени проценти и политическата несигурност изиграха ключова роля за ерозията на глобалния банков сектор. Дигитализацията, малките обеми на търговия и засилващата се автоматизация намалиха печалбите на глобалните банки и ги принудиха да свият своите разходи чрез закриване на клонове.
Според годишни доклади на кредитни институции и по данни на Bloomberg банките са съкратили 58 200 работни места в света за изминалите месеци на годината. Най-масовите уволнения са в Европа, където броят на съкратените служители достигна 52 424 или 90% от общо направените съкращения, тъй като европейският банков сектор продължава да се бори с високите си разходи.
Междувременно в Северна Америка са освободени 2 769 работници, 2 487 са те в Близкия Изток и в Африка, а 513 са уволнените в Азиатско-Тихоокеанския регион.
50-те най-големи банки, сред които HSBC, Credit Suisse и Bank of Amerika, вече обявиха и за нови съкращения на над 60 000 работни места още от 1 януари. Очакванията на експертите са, че до края на годината, ако темповете се запазят, в банките ще бъдат освободени около 101 000 служители. За сравнение, през 2008 г. 192 000 души се разделиха с работните си места заради натрупаните загуби от лоши кредити и глобалната финансова криза.
Най-потърпевши са британците
Най-голямо съкращение се очаква да бъде направено в следващите 3 години от британската HSBC - 35 000 души. Банката не работи в България директно, но нашумя преди 10 години, когато бе шумно рекламирана от тогавашния министър на енергетиката Трайчо Трайков и впоследствие избрана като консултант за проекта АЕЦ "Белене". Две години по-късно се оказа, че от доклада й полза няма, следващият министър - Дилян Добрев анулира договора, но банкерите си прибраха 800 000 щатски долара като неустойка.
Сегашните уволнения на служители в HSBC доближават печалния банков рекорд по отношение на намаление на персонал, който бе направен от Bank of America само през декември 2008 г. - 35 000 души.
HSBC сега твърди, че заедно с редукцията на персонала, предприема и стъпка по освобождаване от активи за 100 милиарда долара, съобщи Ройтерс.
Банкери дават няколко причини за рязкото движение. От една страна това е свързано със забавения ръст на основните пазари, както и заради Брекзит. В същото време банката се опитва да повиши конкурентноспособността си в условията на разпространение на коронавируса.
HSBC възнамерява да закрие една трета от 224-те филиала и така да увеличи доходността си в САЩ. А заради разпространението на китайския вирус банката отчита намаляване на клиентите.
Съкращенията в банковия гигант HSBC идват заедно с изненадващата оставка на изпълнителния директор на банката - Джон Флинт. Временно изпълняващият длъжността главен изпълнителен директор Ноел Куин се опитва да оптимизира дейността, като намали разходите на банковата група, в която работят почти 240 000 служители.
Още няколко британски банки ще последват примера на HSBC със съкращенията, но с по-бавни темпове. Lloyds предвижда намаляване на персонала с 16 800 души, или 16%, Barclays - с 3000 души, или 2% от служителите си. Мултинационалната банка вече съкрати над 3000 човека за тримесечие, по данни от отчета на главния изпълнителен директор Джес Стейли. 83 500 души е персонала в банката.
Дойчебанк спира търговията с акции
Едни от най-големите съкращения на банкови служители текат в германските банки. Deutsche Bank е сред десетте банки, които са съкратили най-много свои служители в Европа. Според анализатори причините за това са разхлабената парична политика, глобалното икономическо забавяне, търговското напрежение, геополитическата несигурност, добавени към структурната уязвимост и вътрешната икономическа слабост.
Неуспешният опит за сливане на два от най-големите трезора в страната сега ги кара да пишат планове за съкращение.
Начело в списъка за намаляване на работните места е Deutsche Bank, която миналата година обяви освобождаването на 18 000 служители като част от план за основно преструктуриране на стойност 8,3 милиарда долара. Според докладите по темата, най-голямата германска банка планира да прекрати продажбата и търговията с акции, както и бизнеса с инструменти с фиксиран доход, а прогнозата е, че служителите в банката ще намалеят до 74 000 служители до 2022 г.
Намаляват и работните места във вътрешния конкурент Commerzbank, който разполага с около 1 000 клона и офиси в почти 50 страни. Германското правителство е основен акционер в тази банка след изпълнението на спасителна програма. В края на септември Commerzbank обяви план за освобождаване на 4 300 от своите 49 000 служители, но ще добави 2 000 работни места в "някои стратегически райони". Една пета от нейните клонове също ще бъдат закрити, предвижда стратегията на банката.
"Основните фактори, които биха могли значително да деформират европейските икономически настроения и да възпрепятстват растежа, остават опасността от по-нататъшна икономическа деглобализация, включително ескалация на търговските конфликти, Брекзит и политически сътресения в някои страни от еврозоната", коментират пък експертите от KBC Group в доклад от второто тримесечие на 2019 г.
На този фон белгийската банкова и застрахователна група KBC, която има 42 000 души персонал и 1 389 банкови клона изглежда далеч по-стабилна. Банката оперира предимно в Белгия, в Чехия, в Словакия, в Унгария, в България и в Ирландия, а групата обяви, че предвижда съкращения от 1 400 души в рамките на три години, но само за персонала в Белгия.
Вълната стигна Италия и Испания
В Испания банковата картина изобщо не е розова. Най-голямата местна банка - Banco Santander, се съгласи със синдикатите да освободи 3 233 работници като част от усилията й да интегрира в структурите си Banco Popular. Същевременно банката заяви, че ще затвори 140 клона в САЩ, което обаче изложи на риск заемащите над 1 200 работни места.
Друга испанска банка - Caixabank, обяви през януари съкращение на 2 157 служители, което намалява със 7,3% общата численост на работната й сила. Най-голямата каталунска банка също планира да закрие над 800 клона в Испания.
Вълната от банкови съкращения обхвана и Италия. С най-много персонал ще се раздели тази година Intesa Sanpaolo - 3000 души, или близо 3% от работната сила на финансовата институция. Banca Monte dei Paschi di Siena ще освободи 2500 души, Banco Popolare - 1120 души.
UniCredit, която е собственик на Булбанк, ще се раздели с 6000 служители, но за период от 4 години. "Предвижда се и да закрие 450 клона в Италия в изпълнение на плана на главния изпълнителен директор на банката Жан Пиер Мустие за увеличение на ефективността на институцията. Според писмо, изпратено до италианските профсъюзи, уволненията и затварянето на офиси ще се случат до края на 2023-а. Всъщност, италианските редукции са част от обявените още през декември 2019-а намерения на ръководството на "УниКредит" да ликвидира около 8 хил. позиции или над 9% от работната си сила.
Писмото до профсъюзите цели да парира споровете около закриването на работни места. Мустие обяснява периодично, че това ще стане чрез предсрочно пенсиониране на служители по социално отговорен начин и чрез преговори с представители на отделните групи работници.
Целта е ясна - съкращаване на разходите и ускоряване на прочистването на банковия баланс.
Стратегическият план на "УниКредит" предвижда също да се увеличат доходите на инвеститорите чрез комбинация от дивиденти и обратно изкупуване на акции. Обещанието на мениджмънта към акционерите е да се създаде добавена стойност в размер на 16 млрд. евро.Предвижда се базисна чиста нетна печалба от около 5 млрд. евро през 2023 година, като същевременно ще се гони нетна печалба от 4,7 млрд. евро и приходи от 19,3 млрд. евро за същата фискална година.
Уолстрийт също даде прогноза
Както и европейските си колеги, американските банкери също планират да затварят офиси, заради ниските лихви и засилената употреба на изкуствен интелект в банковите дейности. Citigroup предвиждат съкращения, като това ще засегне и звеното с акции, което ще ползва с 10% по-малко персонал. Според говорител на банката причина е динамичният пазар.
По данни на MarketsInsider, печалбата на петте най-големи банки в САЩ е с 8% по-малка само за последното тримесечие на 2019 година.
"Това няма да е последната поредица от уволнения заради положението на пазара", каза Джеф Харте, аналитик в голяма инвестиционна компания и добави: "Голяма част от Уолстрийт мисли по същия начин".
Очакванията са, че 1575 работни места ще съкрати Bank of America, 1000 души ще си тръгнат от Goldman Sachs. Числата са два пъти по-големи от съкращенията, които предприемат австрийците в Erste Group Bank и в швейцарската UBS, но и обемите са много различни.
Вълната от банкови уволнения стигна и в Русия, където Alfa Bank също намалява работната си сила. В момента в банката работят повече от 24 000 служители. Изпълнителният директор Владимир Верхошински заяви, че 3 000 служители, или 12% от работната сила на банката, ще бъдат уволнени до края на годината. Това число се увеличава с 2 000 работници, напуснали преждевременно досега.
Франция също не прави изключение, тъй като третата по големина банка на Франция - Societe Generale, също разкри своите планове за съкращаване на 1 600 работни места, главно в своята корпоративна и инвестиционна дейност. Банката, в чиито структури в 30 страни работят 18 000 души, обяви, че ще съкрати 750 работни места във Франция.
BNP Paribas пък вече постигна споразумение със синдикатите да съкрати до 2 500 работни места.
Със синдикатите в момента преговаря и Националната банка на Гърция, която планира да уволни 1700 работници.
Къде е България?
Наивно е да се смята, че вълната от банкови уволнение стига до Европа, но заобикаля България. Още повече, че сред основните мотиви на европейските банки е подготовката им за влизането в действие на така наречените правила Базел IV, които ще увеличат капиталовите изисквания към кредитните институции. Промените ще влязат в сила през 2022 г. и ще увеличат изискванията за необходим капитал, което ще направи бизнеса по-малко печеливш за много от тях.
Въпреки това досега нито една кредитна институция у нас не е обявила публично подобно намерение.
Една от причините е консолидацията на банките, която тече в последните години, която доведе до намаляване на броя клоновете и оптимизация на разходите. Голяма част от европейските банки, които сега закриват клонове в чужбина, вече се изнесоха от България или продадоха бизнеса си тук.
В същото време високият икономически ръст на икономиката и нарастващите доходи с двуцифрени числа на населението помпат покупателната способност и вдигат ръста на потребителските и ипотечни заеми. Рекордният износ и размерът на БВП пък увеличават размера на фирменото кредитиране и носят рекордни печалби на банките в последните 3 години.
Фалирането на КТБ и предстоящото влизане в Банковия съюз пък накараха кредитните институции да подобрят финансовата дисциплина и да бъдат предпазливи към рискове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
