БАН ни попари с прогноза за икономиката. На фона на нестабилната политическа обстановка с липсата на кабинет и бюджет, дойде и тревожен анализ на Института за икономически изследвания към Академията, който казва, че страната ни трябва основно да разчита на европейски пари. Оперативните програми обаче не са тръгнали, Планът за възстановяване и устойчивост и Стратегическият план за земеделие буксуват.
ВИЖ ОЩЕ: Заради еврото! Нов закон за БНБ и светкавични плащания
Предвид неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП ще намалее до около 1,7% в периода 2023-2025 г., се посочва в средносрочната макроикономическа прогноза на Българската академия на науките за периода 2023-2025 година.
Докладът беше оповестен от Института за икономически изследвания.
Очаква се забавянето на глобалната икономическа активност да продължи, като този процес ще се наблюдава преди всичко в развитите икономики и в по-слаба степен в развиващите се страни.
Преобладаващата част от държавите членки на ЕС ще навлязат в рецесия през 2023 г., което ще потисне външното търсене на България и темповете на износ ще спаднат, като това най-силно ще се почувства през първата година на прогнозния период, уточняват от института при БАН.
Основните финансови потоци към страната ще са от страна на еврофондовете. Ако няма нов шок върху енергийните цени, икономиката ще навлезе в период на дезинфлация, но процесът ще бъде по-скоро бавен.
Не се очаква осезаемо повишаване на безработицата, въпреки нарастването на заплащането на труда през последните месеци. Бюджетният дефицит ще е в силна зависимост от политическата ситуация.
Продължаване на действието на приетите компенсационни механизми и нагласите за по-нататъшни увеличения на минималната работна заплата и пенсиите няма да позволят на икономиката да постигне балансиран бюджет за целия прогнозен период.
Публичният дълг вероятно ще достигне нива от около 30% от БВП в края на периода, но това едва ли ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията.
Предвид липсата на политически консенсус, резки промени в данъчната политика не се очакват. Политиката на Българската народна банка (БНБ) за увеличаване на задължителните минимални резерви не се очаква да окаже сериозен ефект върху инфлационните процеси в страната, но би се отразила в известно забавяне на темпа на кредитиране.
Високата инфлация през последните две години означава, че още през 2024 г. БВП в номинално изражение ще надхвърли 200 млрд. лв. До края на прогнозния период растежът плавно ще се възстанови до средните нива от преди пандемията.
В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3.0-3.5% годишно. Нарастването на инвестициите ще се определя основно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България, най-вече по линия на НПВУ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
