- Тиха дипломация вместо фанфари бележат завършването на тръбата до Сърбия
- България лавира в сложна игра със срокове и санкции
Строителството на "Балкански поток" е завършено, българският участък от газопровода е свързан със сръбския, съобщи ТАСС на 8 ноември, позовавайки се на свой информиран източник, свързан с изграждането на газопровода. Новината бе публикувана във всички руски медии. В България не бе потвърдена официално.
Енергийният министър Теменужка Петкова каза следното: "Саудитската компания "Аркад" /б.ред. избрана за строител на газопровода у нас/ има определени ангажименти, срокове в договора, които трябва да бъдат изпълнени. Така че очакваме в кратки срокове, може би до края на годината, да бъдат финализирани процесите по изграждането на този проект".
Според източника на ТАСС, липсата на официални събития във връзка с завършването на газопровода е заради пандемията с коронавируса, а церемонията вероятно ще се състои по-късно.
Агенцията припомня думите на премиера Борисов от октомври, че строителството на газопровода "Балкански поток" е почти приключило. Тогава той подчерта, че "с изпълнението на проекта "Балкански поток" България ще се превърне в регионален стратегически газоразпределителен център и ще гарантира диверсификация на доставките на газ".
Проектът се забави с година
Всъщност газът през България трябваше да потече към Сърбия още в началото на 2020 г. - тогава тръбата трябваше да бъде въведена в експлоатация частично, а през януари 2021 - цялостно. Страната ни полага 474 км тръби с диаметър 1200 м от границата с Турция до Сърбия. За изпълнител бе избран бе саудитският консорциум "Аркад", който предложи най-ниска цена от 1,102 млрд. евро без ДДС. Сърбия изпълни своя ангажимент, но у нас проектът се забави, след като "Булгартрансгаз" /БТГ/, която го управлява, изненадващо реши да декласира "Аркад" и да възложи стрпоителството на втория участник в процедурата - консорциума с руско участие "Комплишмънт дивелопмънт". Това бе обжалвано от "Аркад", който бе върнат в играта и на свой ред бе обжалвано от фирми, участници в "Комплишмънт". Те обаче изненадващо оттеглиха жалбата си и "Аркад" отново стана изпълнител, а за подизпълнители нае няколко фирми, сред които и руски.
Следващият срок бе строежът да бъде завършен през първото полугодие на 2020 г. Според подписания миналия септември договор, това трябваше да стане на два етапа - първият изтече в края на май 2020 г., а вторият трябваше да приключи в края на следващото лято. Заради мерките срещу коронавируса обаче "Аркад" не успя да въведе в експлоатация първото трасе в уречения срок.
На 2 септември 2020 г. е подписано допълнително споразумение между БТГ и "Аркад". Според анекса строителят се ангажира до 15 декември 2020 г. да има акт 15 за цялото трасе на газопровода, за да може да започне въвеждането му в експлоатация.
Така от януари 2021 г. "Булгартрансгаз" ще има възможност да пренася около 15 млн. куб. м дневно, но реално ще транзитира по-малко - около 10 млн. куб. м, колкото са договорените от БТГ обеми, става ясно от думите на шефа на дружеството Владимир Малинов пред Mediapool. Той припомни, че операторът има сключени договори за капацитета на съоръжението и с други фирми освен с руската "Газпром" и швейцарската МЕТ, които резервираха около 90 процента от капацитета на входа на газопровода, който е 19.3 млрд. куб. м годишно.
По думите му вече са пристигнали предсрочно трите компресора за едната от станциите на съоръжението - "Расово", и тя ще бъде въведена в експлоатация през януари-февруари 2021 г., с което капацитетът за транзит ще бъде повишен до 20 млн. куб. м дневно. През септември 2021 г., когато стане готова и другата компресорна станция - "Нова Провадия", се очаква да се достигне пълният капацитет на газопровода.
Ако газът от България тръгне към Сърбия в началото на 2021 г., доставките за Унгария се планират за втората половина на 2021 година, а достигането на окончателната проектна мощност - за втората половина на 2022 година, съобщи "Интерфакс", позовавайки се на "Газпром".
Факторът САЩ
Докато строителството на газопровода у нас се бавеше поради една или друга причина, в средата на юли Държавният департамент на САЩ включи "Северен поток -2" и "Турски поток - 2" сред проектите, попадащи под санкции.
"Те са основен инструмент на Кремъл за експлоатация и разширение на зависимостта на Европа от руските енергоносители, инструмент, който подкопава Украйна, блокира транзита на газ през тази критически важна демократична страна, инструмент, който подкопава трансатлантическата безопасност. САЩ са винаги готови да помогнат на нашите европейски приятели да задоволят енергийните си нужди", е заявил държавният секретар на САЩ Майкъл Помпео, цитиран от ТАСС.
На 21 октомври Държавният департамент разшири обхвата на санкциите и срещу фирми, свързани с "Турски поток 2" и "Северен поток 2", като им даде срок от един месец да напуснат проектите. На американски наказателни мерки вече подлежат не само непосредствените строители на газопроводите и техните продължения, но и тези, които предоставят различни услуги на собствениците на кораби и съоръжения. Става дума за дейности като монтиране на допълнително оборудване и модернизация на корабите за "Турски поток" и "Северен поток 2", както и за предоставянето на финансиране за такива работи.
Не бе ясно посочено дали санкциите засягат строителството на "Балкански поток" в България. Макар че според Франсис Фенън, помощник държавен секретар в Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ, който бе на посещение у нас в началото на октомври, американците разглеждат "Балкански поток" като продължение на "Турски", доставките на услуги за кораби, прокарващи тръби по морското дъно, е приключила фаза за него.
В същото време България не признава, че газопроводът през нашата територия е част от "Турски поток". "Обясних на нашите американски партньори основните разлики между "Балкански поток" и други проекти. Изпълнява се изцяло от България, без влиянието на която и да е държава. За нас е важно да запазим мястото си в европейската газоразпределителна мрежа и това е възможно само ако е налице необходимата инфраструктура. "Балкански поток" се изпълнява в съответствие с изискванията на ЕС, обществените поръчки и регулаторната рамка. Спазваме всички правила", казва Теменужка Петкова.
Всъщност последният ултиматум на САЩ към фирмите, които участват в изграждането на "Северен поток 2" и "Турски поток 2", изтича след 20 ноември.
Ако строежът на "Балкански поток" е предсрочно завършен, дори санкциите на САЩ да засягат и фирмите участнички в него, те няма как да се състоят.
Китайската следа
На 23 октомври - два дни след като бяха обявени новите санкции срещу двата газопровода, България и САЩ подписаха важен документ. Този акт заслужава да се отбележи, макар че на пръв поглед няма връзка с "Балкански поток".
В присъствието на премиера Бойко Борисов и на държавния секретар Майк Помпео чрез видео връзка бяха подписани рамкови споразумения за сигурността на 5G мрежите и на ядрената енергия.
"С този акт България се присъединява към нарастващата коалиция от държави и компании, ангажирани да защитят своите 5G мрежи от ненадеждни доставчици", посочиха в свое изявление от посолството на САЩ в София.
Заместник-държавният секретар Кийт Крак, който присъства в София на церемонията, определи момента като исторически. "Светът се събужда и отваря очи за опасностите, които биха били скрити от ненадеждните доставчици в мрежите от пето поколение. Ние трябва да осъзнаем този риск. Трябва да осъзнаем, че чистата мрежа е от жизненоважно значение за икономическото сътрудничество, за сигурността и България се присъединява към държавите от ЕС, които са вече част от чистата мрежа", каза Крак.
А за Вашингтон "чиста мрежа" означава едно - без участие на китайски доставчици.
Великобритания и Швеция също наложиха забрана на Huawei и ZTE, а германският канцлер Ангела Меркел засега се колебае.
Според Еuractiv, България се е присъединила към ръководената от САЩ международна коалиция срещу Huawei, за да може да завърши продължението на "Турски поток" през българска територия.
Новата администрация в Белия дом
Какво ще се случи с новите газопроводи в Европа след като в Белия дом влезе администрацията на Джо Байдън? По всичко изглежда, че на 20 януари 2021 г. той става 46-ят президент на САЩ. Засега от екипа му не са коментирали енергийните проекти в Европа. Ясно е обаче, че политиката му към Русия ще бъде много по-твърда от тази на Тръмп.
Според руски медии, администрацията на Байдън се готви да изтъргува с Германия реализацията на "Северен поток 2". Пред ТАСС анализаторът Симонас Вилейкис коментира, че е напълно възможно газопроводът да бъде достроен в замяна на обещанието за покупката на повече втечнен газ от САЩ.
РИА Новости пък цитира бившия сенатор от Вирджиния Ричард Блек, според който Байдън няма връзки с петролната индустрия в САЩ и вероятно ще допусне проекта, но срещу определени обещания.
Преди повече от четири години, когато беше вицепрезидент на САЩ, Байдън беше категоричен, че "Северен поток 2" е лоша сделка за Европа и цели дестабилизацията на Украйна. По време на пресконференция в Стокхолм през 2016 г. той посочи, че опасността идва от факта, че Русия използва проекта като геополитическо оръжие", припомня investor.bg.
Досега Джо Байдън не е коментирал този казус, засягащ основно отношенията с Германия. Напълно е възможно той да се съгласи почти финализираният проект да заработи в израз на добра воля към ЕС и възстановяване на нормалните търговски отношения. Още повече, че Берлин изглежда няма намерение да се отказва от "Северен поток 2".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
