Приемането на еврото като национална валута е сред приоритетите на България и Румъния и двете страни ще се опитат да финализират този процес през 2013-2014 г. Това прогнозират икономистите на УниКредит Груп в последния си доклад „Еврото отива на изток” , съобщава ProntoSofia.
Около 320 млн. европейци в 15 страни използват еврото като официално платежно средство всеки ден. В следващите седем-осем години, след присъединяването към Еврозоната на всички страни-кандидати от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), се очаква броят на разплащащите се с евро да се увеличи с около една трета. Населението на страните, които се готвят да въведат еврото за национална валута, е около 120 млн. души.
Според икономистите на УниКредит Груп поемането на политически ангажимент за влизането в Еврозоната и стремежът за постигане на маастрихтските критерии са полезни за страните от ЦИЕ.
Най-близо до приемане на еврото като официална валута в момента е Словакия, която получи зелена светлина за това от Европейската комисия съвсем скоро. За разлика от Словакия, Полша, Унгария и Чехия (които също се присъединиха към ЕС през 2004 г.), все още не са определили официална дата на въвеждане на единната европейска валута. Все пак всички те полагат усилия да се придържат към критериите от Маастрихт, които са задължителна предпоставка за влизане в Еврозоната, се посочва в доклада.
Според икономистите на групата, към момента най-вероятно изглежда трите страни да приемат еврото в периода 2012-2013, като фокусът все по-ярко се измества към 2013 г.
Трите балтийски републики, чиито валути вече са вързани към еврото, са се прицелили към 2011/2012 като възможни дати за влизане в Еврозоната.
„Инфлацията е основния виновник за постепенното изместване на датите на въвеждането на еврото”, посочва главният икономист на УниКредит Груп. По думите му разминаването в инфлационния критерии никога не е било толкова сериозно и то може да бъде коригирано постепенно.
Какви са Маастрихските критерии:
- Бюджетният дефицит да е по-малък от 3% от БВП
- Държавният дълг да е по-малък от 60% от БВП
- Инфлацията да не надхвърля с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност (т.е. най-ниска инфлация)
- Дългосрочните лихвени проценти не трябва да надхвърлят с повече от 2 процентни пункта средното ниво в страните с най-висока ценова стабилност
- Валутният курс на местната валута не трябва да се колебае с повече от +/- 15%.
АСН
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
