Монтана. Малка, спретната... фабрика белее на хълма под телевизионната кула в Монтана. Това е "Аваспорт", която от 20 г. произвежда седалки за парапланери и парашути. Всеки месец от 80 до 150 сбруи тръгват към различни страни по света - от съседна Сърбия до далечна Япония. Клиентите им са от 30 държави. Защото "Аваспорт" е символ на качество и прецизност, а в небето това означава 100-процентова сигурност.
През 90-те години на миналия век Ани и Ангел Стаменови, инструктори по парашутизъм в легендарния аероклуб в Монтана, остават без работа. Аероклубът, научил на пилотаж десетки мъже, които днес са в гражданската и военната авиация, се закрива. Какво да работят? Решават да започнат с нещо, в което са най-добри. Купуват няколко парапланера и откриват училище. Но времената са трудни, хората обедняват и на никого не му е до скъпо хоби. Тогава решават да опитат с производство, но пак в тяхната област. В Пловдив, откъдето е Ани, взимат кредит и създават фирмата "Аваспорт" за производство на сбруи. До този момент са шили седалки за себе си и за приятели. Сега започват и за пазара. Работят само двамата - Ани и Ангел. Пак с кредит стигат до изложение на парашутни продукти в Германия. Мнозина се спират при техните модели, но като чуят, че са от България, отминават. Страната ни не е известна като производителка на такива стоки. Но в края на изложението съседът по щанд - австриец, който е огледал по-добре сбруите им, прави първата поръчка. От тогава до 1998-а шият за него. На сбруите поставят логото на неговата фирма "Комет". Успехът им дава самочувствие да продължат със собствена марка. През 2000 г. преминават през сложна процедура за сертифициране в Германия. Изделията им издържат успешно на всички тестове за издръжливост. Така "Аваспорт" става четвъртата фирма в Европа за производство на небесните стоки. Другите са от Германия и Франция.
В началото произвеждат само седалки за парапланери. След това започват да изработват сбруи и за парашути заедно с резервните куполи. Искат да купят летището на аероклуба в Монтана, но не им позволяват. Тогава купуват терен край Монтана при село Ерден и през 2005 правят първа копка на бъдещ летателен център. Откриват го на 12 август 2006. Вече са купили няколко самолета за излитане и скок на парашутисти. Ангел е един от пилотите.
През 90-те с тях на летището край Монтана с парашут скача и дъщеря им Весела. Тя е най-малкият парашутист в страната, само на 5-6 години. Днес Весела е авиоинженер, повече пилотира самолетите, отколкото да скача с парашут. Но майка й Ани има над 2000 скока, колкото и Ангел. Весела и съпругът и, също авионженер, управляват летателния център.
Спечелиха европейското първенство през 2015 г.
"Аваспорт" е спечелила следващото европейско първенство по парашутизъм, което ще се състои през 2015 година. На летището в село Ерден ще дойдат над 300 състезатели от цяла Европа.
Фирма "Аваспорт" била избрана преди дни на конференция на европейската федерация по парашутизъм във Виена. Три страни кандидатствали за първенството, спечелила България.
Подготвяме се да кандидатстваме и за световното първенство, което ще се състои през 2018 година, обяви Ани Стаменова.
Отказват поръчки заради липсата на работници
Ани и Ангел мечтаят да открият цех и в село Ерден за производство на парашути. Но с годините се появява проблем, за който не са предполагали в началото. Липсват им обучени шивачи. "Нашето производство не е типично шивашко, но го водят такова", обяснява Ангел. Преди години им пращали на стаж ученици от училището по текстил в града. Момичетата проявявали интерес към процеса, но след това не се връщали. Според Ангел Стаменов държавата трябва да предоставя средства на фирмите за обучение на персонала. Сега различни фирми печелят поръчките, но те водят доста откъснато обучение, което не отговаря на нуждите на бизнеса. Затова "Аваспорт" набира и обучава кадрите си. Една година е срокът, в който новонаетият се превръща в полезен работник на фирмата. Ушиването на сбруите е много специфична работа. Всеки тегел е различен, искат се мислене, съобразителност, усет. Затова много от постъпилите напускат с обяснението, че в тази фирма е много трудно. Не става въпрос за тежък физически труд, а за шиене, което изисква участие на мисълта, обяснява Ангел. Платовете си доставят от Германия, Франция, Италия, а коланите - от Чехия. Напоследък и Китай предлага материалите за седалките.
В най-добрите времена са произвеждали по 3000 сбруи месечно със 75 човека. Днес са останали с 40 работници. По тази причина отказват поръчки.
Досега нямат нито една върната сбруя заради лошо качество.
В края на града бизнесмените изглеждат самотни и забравени. Преди години им искат 20 000 лв., за да изградят път до там. Те си го правят сами - изравняват терена и го засипват с ломен камък. Едва в бюджета на общината за тази година е заложено асфалтиране на улицата, която води до фабриката. Но не е заради тях, а заради изграден до тяхната сграда център за настаняване от семеен тип. От този път ще се ползват и десетки жители на квартала, убедена е Ани. Това е единственото нещо, което общината прави за тях. Ако не се брои това, че изчаква фирмата да плати данъци и такса смет, когато има ресурса. Ако не се броят банките, от които са вземали кредити, никой друг не им е помагал през годините. То и банките какво са помогнали, пита Ани. Договаряме едни условия, а след това поставят други. Трудностите обаче са ги амбицирали. Ако са постигнали нещо, то е заради риска, който са поемали. Също като в небето. Когато скачат, не мислят дали парашутът им ще се отвори.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
