София. Необходим е реален енергиен баланс и разчет на инвестициите в сектора, за да функционира стабилно енергетиката. Друга основна задача е приемането на енергийна стратегия, защото енергетиката не бива да бъде разглеждана на парче. Това каза зам.-министърът на икономиката и енергетиката Антон Павлов по време на конференцията „Електроенергиен пазар – инфраструктура и услуги", организирана от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, съобщиха от Министерството на икономиката и енергетиката. От десет години България работи за изграждането на свободен електроенергиен пазар, след като на 19 септември 2004 г. АЕЦ „Козлодуй" започна да продава на частна компания. Резултатите обаче не са задоволителни нито за производителите на ел. енергия, нито за търговците и потребителите.
Павлов съобщи, че преди десет години участниците на свободния пазар на електроенергия у нас са били едва 11. През 2013 г. те са вече 2157. От тях 9 са производители, 2096 – потребители, и 52 - търговци на електрическа енергия, като координаторите на стандартни балансиращи групи са 13. Миналата година лицензии за търговия са имали 1130 търговци. През 2013 г. количествата, търгувани на свободния пазар от потребители в страната, са се увеличили с близо 30% (6 871 571 MВтч, спрямо 5 295 565 MВтч през 2012 г.), като най-голям относителен дял предоставят АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ „Марица Изток 2".
Пазарът на електрическа енергия в България функционира, но не бива да спираме до тук, подчерта зам.-министърът.
"Ще продължим да работим, за да се уверим, че либерализацията му не е само поет ангажимент към Европейката комисия, а задача, която изпълняваме в полза на индустрията в България. Не само за индустриалните консуматори, а и за клиентите на средно напрежение трябва да се осигури плавен преход от регулирани към свободно договорени цени. Въпреки че у нас все още няма организирана борса за ел. енергия, основите на балансиращия пазар са положени. Надявам се, че със съвместни усилия от страна на всички участници ще бъдат коригирани методите на неговата работа и той ще функционира реално", каза още Павлов.
Зам.-министърът обърна внимание и върху ролята на НЕК като обществен доставчик и подчерта, че през последните десет години е водена непоследователна политика в енергетиката. Това е довело до натрупване на дефицит от близо 3 млрд. лв. в НЕК. Ако не бъде променен моделът за задължително изкупуване на електроенергия по преференциални цени, НЕК ще генерира още около 900 млн. лв. загуби за година, поясни Павлов. Той допълни, че служебното правителство предприе спешни мерки за стабилизиране на сектора. Води се диалог с всички участници на пазара и се очаква всеки от тях да направи разумни отстъпки. Увеличението на цената на електроенергията ще покрие едва 1/5 от загубите на НЕК. Но ние сме категорични, че българските домакинства не бива да поемат тежестта за некомпетентно взиманите през годините решения.
Що се отнася до евентуална газова криза, зам.-министър Павлов увери, че електроенергийната система ще издържи завишено натоварване, защото имаме достатъчно производство от АЕЦ и централите в Маришкия басейн. Кризисният щаб работи активно по въпроса за ритмичността в газовите доставки за страната и за снабдяването с алтернативно гориво на топлофикационните ни централи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
