- Но политиците ни се занимават най-вече със себе си и със собствените си интереси, казва юристът, бизнесмен и меценат Антоан Николов в специално интервю за в. "СТАНДАРТ"
Антоан Николов е роден на 21.11.1967 г. Завършва "Право" в Софийския университет "Свети Климент Охридски". От 1990-а до 2003 г. заема различни изборни длъжности. Той е зам. председател на СДС-София и член на Националния изпълнителен съвет, общински съветник е в Столичния общински съвет от СДС /1991-1995, 1995-1999, 1999-2003/, председател на Столичен общински съвет /1997-1999 и 1999-2003/. През 2003 г. след разцеплението в СДС се оттегля от политическа дейност. Собственик е на винарска изба "Магура", председател на фондация "Интелектуални проекти". Представител на КРИБ за община Видин. Семеен с две деца. Ето какво сподели Антоан Николов пред "Стандарт" в последните дни на 2022-ра.
- Как оценявате 2022 година за българския бизнес, господин Николов - с палец надолу или нагоре?
- За мое съжаление, 2022-ра не беше много по-добра от предишната. Излязохме от тежката пандемия с всичките ? последствия, но попаднахме в неочакваната и непредвидима ситуация, породена от войната на Русия срещу Украйна. Само на 400-500 километра от нас. Тя дава и ще продължава да дава негативно отражение в икономиката на цяла Европа и, естествено, на България. Високите цени на горивата и енергията доведоха до увеличаване на инфлацията и намаляване на покупателната способност. Всичко това създава критична икономическа среда и за средния и дребен бизнес, и за потребителите. Изпращаме годината по-скоро с палеца надолу. Но въпреки всичко е важно да гледаме позитивно и с известна надежда към 2023-та.
- Добра ли беше 2022-ра за гилдията на винарите - производители и търговци?
- Беше добра за реколтата. Говоря за Северозападна България, но доколкото знам, и в другите региони на страната добивът на грозде също беше удовлетворяващ. Направихме хубави вина. Но бяхме свидетели и на протести на лозарите и винарите, предизвикани от трудните условия, при които работят. Според мен държавата все още е длъжник на лозарите и винопроизводителите. Те получават в пъти по-ниски държавни субсидии в сравнение с колегите си от другите страни на Европейския съюз. Да не говорим за организацията на работата, свързана с издаването на разрешителни, с митническия контрол и други подобни - всичко е тромаво, бюрократично, скъпо за винопроизводителите и няма нищо общо с модерните пазарни механизми. Почти липсва подкрепа и за рекламата на българските вина в чужбина. Заради тези проблеми нашите вина не са достатъчно конкурентни. Актуалните политици се занимават най-вече със себе си и със секторите, в които имат големи лични интереси - като строителството и енергетиката, но забравят за лозари, винопроизводители, земеделие, туризъм, култура, образование, здравеопазване.
- Настроен сте песимистично...
- Започнах да губя привичния си оптимизъм, наблюдавайки състоянието на българската политика и действията на политиците ни през последните две години. Фактът, че в момент на вътрешна и световна криза, когато недалеч от границите ни бушува война, не можем да излъчим редовен кабинет, е меко казано стресиращ. Дори последните опити будят недоумение - защо не беше подкрепен кабинетът на професор Габровски, който се опита да предложи решения в интерес на всички?! А ПП се опитват да убедят останалите партии да подкрепят кабинет на малцинството. Не е ли това политическа подигравка с всички нас?! Мнозинството от хората виждат, че политическите партии трябва да търсят общото отвъд различията си, да намерят начин за единодействие в името на България. Партиите обаче нямат нито желание, нито капацитет да отговорят на това предизвикателство. И като последствие виждаме в проучванията на социолозите как непрекъснато намалява доверието и в държавните институции, и в партийната система, а и желанието да се гласува на избори. Може да звучи парадоксално, но според мен единственият изход е провеждането на парламентарни избори до момента, в който се достигне до стабилно мнозинство без значение коя политическа формация ще го реализира. Така е и според Конституцията.
- След пандемичните мерки българинът отпусна ли му края в насладата от еликсирите, дадени ни от лозята?
- Усеща се увеличаване на търсенето. На този етап си го обяснявам с края на пандемията и серията от празници през декември и януари. Това принципно е добре за бизнеса, добре е и за хората. Убеден съм, че трябва да работим за подобряване на винената култура на българина, защото хубаво червено вино в разумни количества е доказано полезно за здравето ни. Винаги давам пример с Франция. Французите имат добра винена култура. Те консумират умерено количество вино и нацията им е с най-малко инсулти в Европа. Учените констатират, че една от причините е антиоксидиращото въздействие на виното.
- Каква е ситуацията в Европа - пият ли европейците българско вино?
- Колкото и да са хубави българските вина, трудно си пробиват път на европейския пазар. Затова и много от нашите производители реализират продукцията си в Азия. Тук искам да повдигна темата за местния протекционизъм. На вътрешния пазар търговците, ресторантьорите и хотелиерите трябва да обръщат по-голямо внимание на хубавите и качествени български вина за сметка на вносните. Както добре знаем от посещенията ни в Италия, Франция, Гърция, над 70 процента от винената листа по заведенията там е от местни производители. В България за жалост това не е така.
- Какво според вас трябва да бъде едно вино, за да е емблематично за България?
- Хубаво! За да се представи България по най-добрия начин на тематичния пазар, виното трябва да бъде от някои от характерните национални сортове - гъмза, врачански мискет, мавруд и други. Виното трябва да е вплело в себе си хармонията на тероара, симбиозата между земята, слънцето, водата, вятъра, въздуха... Това най-добре се усеща, когато се дегустират регионалните вина. Това е част от магията да пиеш истинско вино. Последните години доста от българските изби се справят добре и това се вижда от наградите, които получават от световните конкурси. С удоволствие споделям, че Изба "Магура" беше наградена на един от най-престижните винени конкурси в Лас Вегас - със сребърен медал за шампанското ни Магура Брут.
- Има ли нова мода в бранша? Наскоро нашумя така нареченото оранжево вино...
- Има и синьо вино, и плодово, и други. Всяка година се появяват нови тенденции, като производителите търсят изненада в пазарната ниша. В това няма нищо лошо, стига да се спазват класическите технологии за производство и да е с минимална технологична намеса. В сферата на винопроизводството България може да разкаже своя собствена приказка, започваща от древността и продължаваща до днес - като част от винената култура в Европа и в света. Но за да разкажем тази приказка, не са достатъчни усилията на бранша - необходими са съгласувани усилия, сериозна подкрепа от държавата, креативност и постоянство. Бих пожелал през новата година поне малко от тази приказка да започне да се случва, защото и винопроизводителите, и страната ни заслужават своя собствена история на успеха.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
