- 1 531 земеделски стопанства са извън директна подкрепа, по-високият минимален осигурителен доход обрича на фалит над 35 000 стопани
- По инициатива на ДПС Стратегическият план ще бъде променен, казва народният представител в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Яхова, по инициатива на ДПС парламентът изслуша земеделския министър Кирил Вътев и проведе разискване относно политиката на правителството за развитие и защита на селскостопанското производство в България, осигуряващо храни от първа необходимост за населението като хляб, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци. Какви са резултатите и какво следва?
- Разискването в пленарна зала бе проведено по инициатива на ПГ на ДПС и бе по темата за развитие и защита на селскостопанското производство в България. То беше с цел поставяне на проблемите на земеделските производители, както и отговор на проблемите на дребните и малките фермери в страната.
- Какво показват данните, които изнесе земеделският министър?
- В отговор на питане от народния представител от ДПС доц. д-р Джевдет Чакъров министър Кирил Вътев изнесе данни, които показват ситуацията в първичното земеделско производство и производството на храни днес. Земеделието играе важна роля за продоволствената сигурност на всяка държава. За ДПС земеделието трябва да се превърне в национален приоритет. Както казах и в моето изказване по време на дебата.
Земеделието се намира в сериозна криза, а стратегическата важност на сектора изисква диалог и обединение в намирането на решенията на проблемите на българските земеделски производители.
Ковид кризата и военните действия в Украйна сериозно засегнаха земеделието като сектор, когато все повече се поставя въпроса за гарантиране на продоволствена сигурност и независимост. Това изисква запазване на селскостопанското производство и развитие на земеделието.
- Какви са начините за преодоляване на кризата?
- Един от тях е Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. Там е записана основната икономическа подкрепа за стопанствата чрез директните плащания и развитието на селските райони, както и интервенциите в областта на околната среда и климата.
Промяната в Стратегически план е неизбежна, за да бъде адаптиран към новите предизвикателства. Трябва да се отбележи и това, че страната ни разработи своя стратегически план за ОСП, без да са отразени последствията от събитията във връзка с военните действия в Украйна.
- Изменението на плана е тема още от момента на изпращане на неговия окончателен вариант в Брюксел през ноември 2022 г.
- Точно така. Още тогава представителите на сектор "Животновъдство" и "Растениевъдство" изразиха своето недоволство от разпределението на средствата и от ставките, заложени в Стратегическия план. В момента, провеждането на Кампания за директни плащания 2023 г. показва, че има земеделски производители, които няма да могат да се възползват от включените интервенции, защото разходът, който трябва да направят, за да отговорят на изискванията, е много по-голям от размера на компенсаторното плащане, което ще получат. Поставят се и редица други проблеми като приложимостта на Стандартите за добро земеделско и екологично състояние в нашите условия, приложимостта на еко схемите. Доколкото разполагам с информация има еко схеми, включени в плана, които не са работещи. Преди дни излезе Сравнителен анализ на Стратегическите планове за прилагане на ОСП и техният ефективен принос за постигане на целите на ЕС, изготвен от ЕК, който показва, че България е сред държавите с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар използвана земеделска площ. При средно 352 евро на хектар годишно, в нашата страна интензитетът е под 250 евро.
Трябва да се вземе под внимание и оценката на Комисията относно уместността на интервенциите, предвидени в българския стратегически план и разпределението на финансирането, а именно че интеграцията между еко схемите и останалите интервенции е относително ниска, и че финансирането е разпределени върху голям брой интервенции (около 99), като за някои от тях е разпределено относително малко финансиране, което рискува да се разпръсне подкрепата и да не постигне целта си.
- Каква е препоръката на ЕК?
- Да се върви към по-нататъшна консолидация на интервенциите.
Процесът по изменение на стратегическия план започна още на 21.12.2022 г., когато Комисията по земеделието, храните и горите в 48-то НС прие Решение за промяна на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. Има постъпили доста предложения за изменение на плана, и всеки сектор има своите искания за промяна и те са основателни. Процедурата трябва да продължи официално с конкретните действия на Управляващия орган на Стратегическия план, с участието на всички заинтересовани страни, без противопоставяне на сектори и въдства.
- Какви са първите Ви впечатления от работата на новото ръководство на Министерството на земеделието и храни. Ще има и диалог с бранша?
- Очакванията ми са, че ще има диалог. Нещо повече - надявам се той да доведе до по-справедливо разпределение на средствата, на база на обосновани данни и анализ на потребностите.
- Какви промени в Стратегическия план за земеделие трябва да се направят, за да се гарантира подкрепата за малките земеделски стопани?
- Предложенията са много. Основно те са насочени към адекватно разпределение на пакета за т.нар. еко схеми, който е 25% от средствата за директни плащания, включително в полза на производствените площи, както и преизчисление на размера на плащанията по еко схемите. Сериозно предложение е включване на трайните насаждения и на оранжерийното производство за подпомагане по някои от еко схемите.
- Какво се предлага за сектор "Животновъдство"?
- Увеличаване на ставките, като е поставен и проблемът с модулацията при някои от еко схемите. Промените следва да засегнат и изискванията за прилагане на еко схеми, с което да се увеличи интересът към тях.
Решението на НС е в срок от два месеца МЗХ да представи проект на разпределение на средствата, предвидени за интервенции в Стратегическия план, което да бъде и надлежно обосновано. Препоръчително е в рамките на този срок Управляващият орган да подаде искането за изменение на стратегическия план до Комисията. Разбира се, това трябва да се случи при спазване на изискванията на чл.119 от Регламент (ЕО) ╒ 2021/2115. Комисията, не по-късно от три месеца след подаване на искането, следва да одобри изменението на стратегическия план по ОСП на страната ни, което при евентуални коментари и предоставяне на допълнителна информация, би означавало че до края на настоящата година промените ще са факт. Те ще влязат в сила от 01.01.2024 г.
Всяко едно закъснение с представянето на искането в Брюксел, би означавало и следващата кампания през 2024 г. да се проведе при сегашните текстове на плана.
Тези срокове в полза на българските фермери са напълно достижими, тъй като на първото заседание на Комитета по наблюдение на Стратегическия план, проведено на 5 юни 2023 г., е започнало обсъждане на постъпилите предложения както от Комисията по земеделието, храните и горите от предходното НС, така и на браншовите организации и заинтересованите страни.
- Колко от животновъдите остават извън държавните помощи?
- Извън обхвата на държавната помощ "Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна", която се предоставя през настоящата 2023 г., остават земеделски стопани, които отглеждат в стопанството между 6-8 крави и техните приплоди, които попадат в категорията "малко стопанство". Според дефиницията малко е със СПО между 8 000 и 30 000 евро.
На база последните данни от МЗХ за броя на животните в България, това означава, че обект на подпомагане по тази държавна помощ са само 26,9% от стопанствата в България, отглеждащи млечни крави. Останалите 73,1%, в които броя на животните е до 9 животни остават извън обхвата на подпомагане. Това са 1 531 земеделски стопанства, които са извън подкрепа.
- До 6 месеца земеделското ведомство трябва да представи пред НС и план за възстановяване на напоителните системи, както и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими цени. Какъв е проблемът и как той може да бъде решен?
- Модернизацията, възстановяването и обновяването на напоителните системи е от основно значение за продоволствената сигурност и икономическата стабилност на земеделските стопани, те са стратегическа част от земеделието. Състоянието на напоителната инфраструктура в страната е критично, като се ползват между 4 и 8% от нея. Глобалната хранителна верига зависи от наличието на достатъчна вода за отглеждане на културите. Поливното земеделие означава по-високи добиви, намаляване на използването на пестициди и торове. Изпълнението на такъв план ще се отрази благоприятно на целия земеделски сектор, ще повиши конкурентоспособността на българските стопани, като това сериозно ще се отрази при производството на плодове и зеленчуци. Това е в унисон и с целите на Зелена сделка и стратегията на ЕК "От фермата до трапезата". За съжаление от Плана за възстановяване и устойчивост бе премахната възможността за финансиране възстановяването на напоителните системи в България. Това бяха средства за реконструкция, възстановяване и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране към климатичните промени. Това намалява шанса да се възстановяват напоителните системи в държавата. Целта на изготвянето на такъв план ще бъде сериозна крачка към акумулиране на всички средства и ресурси за неговото реализиране.
- В последните дни излязоха много тревожни данни за фалит на кравеферми поради ниската изкупна цена на млякото. Парламентът по инициатива на ДПС задължи земеделското министерство да представи до три месеца конкретни мерки за национално подпомагане на уязвимите сектори - мляко, месо, плодове и зеленчуци, и пчелен мед. Какви трябва да са тези мерки?
- Осигуряването на национално финансиране под формата на държавни помощ е от изключително важно значение, тъй като то може да обхване тези направления, които са изключени от Стратегическия план, и особено дребните и част от малките ферми.
В проекта на Закона за бюджет на държавното обществено осигуряване през 2023 г. е предвидено от 1 август 2023 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и тютюнопроизводители да се увеличи от 710 лв. на 780 лв. Това ще засегна близо 35 800 стопани, които ще бъдат обречени на фалит, защото в по-голямата си част разходите за осигуровки, които ще трябва да плащат надвишават приходите от земеделската им дейност. Именно националното подпомагане е инструмент тези стопанства да бъдат компенсирани за увеличението на разходите им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
