Клиентите ще получават една фактура с обща цена за енергията и мрежовите услуги
След дълги обещания и многократни отлагания от 1 април пазарът на електроенергия най-сетне ще бъде освободен и за битовите клиенти. Но какво точно означава "освободен"? И как ще се отрази тази либерализация на цените на тока?
За либерализацията на енергийния пазар у нас се говори вече доста години. Твърди се, че в резултат от освобождаването на пазара ще се появят множество доставчици, конкуренцията между които ще ги заставя да се надпреварват да ни предлагат все по-евтина електроенергия.
Всъщност за либерализация на електроенергийния пазар у нас не само се говори, но отдавна се и действа - първо на свободния пазар излязоха индустриалните консуматори, а вече и малките. От 1 април процесът на либерализация на пазара на ток навлиза в Петият си етап - отварянето му и за битовите клиенти. Но за да излезе битовият абонат на свободния пазар трябва да направи няколко стъпки. Първата е да си избере нов доставчик на електроенергия. За целта той сам трябва да направи проучване на действащите в неговото населено място или квартал търговци. Трудна задача, особено в началото, поради липса на информация за доставчиците. А след като няма информация - изводът е да не се бърза с избора. Още повече, че всеки потребител сам носи отговорност за избора на доставчик. Принципно той може да се откаже от услугите му във всеки момент, но докато чака смяната с нов, което ще става от 1-во число на всеки месец, той ще трябва да купува енергията си от Доставчика от последна инстанция (ДПИ) - на неговата висока цена.
Втората стъпка на клиента е да подаде заявление за смяна на доставчика си - сам, или чрез избрания от него нов доставчик, в съответното ЕРП, на чиято територия живее, до 10-о число на текущия месец. ЕРП-то извършва преглед на документите и причислява клиента към един от вече разработените Стандартизирани товарови профили (СТП). Всеки СТП отразява характера на потреблението на дадена група малки потребители във всеки час от годината. Това са само битови клиенти и малки фирми с обикновени електромери, които не записват и не отчитат консумацията всеки час.
Единственото условие, на което трябва да отговаря малкият битов или бизнес потребител, за да се прехвърли към нов доставчик, е да няма задължения към досегашния си доставчик. За целта новият доставчик, с когото клиентът иска да сключи договор, изпраща запитване към стария доставчик чрез ЕРП-то. В нормативната уредба обаче все още не е посочен срок, в който старият търговец на електроенергия трябва да отговори дали клиентът има неизплатени задължения към него. При това положение, ако търговецът не отговори повече от 20 дни, с което забавя смяната, ЕРП-то е длъжно да я регистрира, за да не изпусне законовия 30-дневен срок за извършването й. При това положение обаче ЕРП-то може да попадне под ударите на стария доставчик на клиента, който може да пусне жалба, че смяната е направена преди той да е отговорил дали клиентът има задължения. Това е и единственият засега законен начин старите доставчици да бавят напускането на клиенти. По настояване на ЕРП-та този пропуск ще бъде отстранен.
Ако клиентът няма задължения към стария доставчик, след 1-во число на следващия месец смяната влиза в сила. Така, след около 45 дни, клиентът ще получи една фактура от новия доставчик, в която е включена цената и на използваната енергия, и мрежовите услуги. Това е важно да се знае, тъй като до неотдавна между ЕРП-та и търговците се водил сериозен спор какво да бъде вписано във фактурите. Търговците искали комисиона от ЕРП-та за това, че ще събират от клиентите и техните пари за мрежовите услуги, но с решение на КЕВР тази тяхна идея отпаднала. Тук не става дума за прехвърляне на задължения от ЕРП-та към новите търговци на електроенергия, а за условия на бизнеса, коментираха от КЕВР. И който иска да прави бизнес, трябва да приеме тези условия.
Цялата схема за либерализацията на електропазара за битовите и малките бизнес клиенти е така разработена, че те да не почувстват трусове от смяната на доставчика си. Тяхната единствена грижа е да си изберат стабилен и сериозен доставчик, с добра репутация. Оттам нататък цялата процедура по смяната ще се води от новите им доставчици.
Важното е клиентите да знаят, че при какъвто и да било проблем те трябва да се обръщат към доставчика си, а той пък - към ЕРП-то. Няма нужда клиентът да се ориентира в целия сложен пазар, а само да държи връзка с доставчика си.
Със сигурност още отсега може да се каже, че след 1 април почти всички битови клиенти ще остават на регулирания пазар само поради факта, че все още у нас не се е появил нито един търговец, който да е отправил добра оферта за тяхното излизане на свободния. И това е логично, тъй като цените на регулирания пазар все още са по-ниски от тези, които би могъл да предложи дори и най-добрият търговец.
Поради поевтиняването на природния газ и очакваното падане на изкупните цени на "кафявата" енергия от когенерациите, много е вероятно цените на регулирания пазар да останат ниски и след 1 юли, така че излизането на повече битови клиенти на свободния пазар ще се забави поне до 30 юни 2017 г. Защото възможността за либерализация е едно, а пазарната необходимост - нещо съвсем друго.
Промяната става с
2 рамкови договора
Цялата, сложна на пръв поглед, либерализация на търговията с електроенергия за битовия сектор, ще става само с два рамкови договора. Единият ще се сключва между клиента и търговеца, а вторият - между търговеца и ЕРП.
В първия договор ще бъде записано, че ако клиентът не се издължи на търговеца, последният има правото да поиска от ЕРП-то спиране на доставката на електроенергия. За целта има разработена процедура, която предвижда срок за предупреждаване на клиента, който не трябва да е по-малък от 10 дни.
Във втория договор също има клауза, според която ако търговецът не се издължи на ЕРП-то, то има право да спре достъпа му до мрежата - нещо, което ще остави всичките клиенти на този търговец без ток.
За да не се случва често това, ЕРП-та ще си съставят рейтингова система на търговците на електроенергия. За целта ЕРП-то в Пловдив, например, е решило да иска от търговците гаранция в размер на 150% от средномесечната вноска за мрежовите разходи. Ако търговецът е изряден платец, след 1 година гаранцията пада на 75%, а след още 1 година - изцяло отпада. Тази идея била добре приета от КЕВР и ще се прилага и от останалите ЕРП-та.
Разделят абонатите
според консумацията
Понятието Стандартизиран товаров профил (СТП) отразява характера на потреблението на дадена група малки потребители във всеки час от всяка конкретна година. Става въпрос само за битови клиенти и малки фирми с електромери, които не записват консумацията на енергия на всеки час.
Задължение на всяко ЕРП е да разработи няколко свои СТП. "Енерго-Про Мрежи" изготви 7 СТП - 2 за битови клиенти, 4 за стопански потребители и 1 за улично осветление. "ЧЕЗ България" представи 8 СТП, от които 5 - за стопански потребители, 2 - за битовите и 1 - за улично осветление. "ЕВН Разпределение" състави 9 СТП, от които 3 - за битови клиенти, 5 - за малки фирми и 1 - за улично осветление.
Най-общо битовите клиенти се делят на "Общ профил", "С отопление на ток" и "С централизирано отопление", а бизнес клиентите - "Общ профил", "С интензивно дневно потребление" и "Интензивно нощно потребление".
За клиентите СТП нямат почти никакво значение. Самото ЕРП на базата на информацията в подадените документи причислява всеки клиент към даден СТП. СТП вероятно ще оказва влияние върху цената, която се очаква да е малко по-висока за тези, които се отопляват на ток.
СТП ще дава предварителна информация на търговеца, ЕРП-то и ЕСО кога и как клиентът консумира енергията, за да съставят точно своите товарови графици.
На по-големите клиенти, с над 100 кВт предоставена мощност, ЕРП-та монтират "умни" електромери, който записва всеки час какъв е товарът. ЕРП-та предоставят тази информация на доставчика и на ЕСО, за да се съпостави с договорения с клиента товаров график.
Тъй като най-евтината енергия се търгува в часовете с най-ниска консумация (обикновено нощем), а най-скъпата - в пиковите часове (сутрин и вечер), СТП дава информация на доставчика какви разходи ще трябва да направи, за да достави енергия на дадена група клиенти, а оттам - да им предложи цена, която да е изгодна както за тях, за да ги привлече, така и за него - за да покрие разходите си по закупуването и доставката й и да е на печалба.
Информацията е нужна, тъй като търговецът се договаря с фирмата каква енергия ще й предоставя на всеки част от денонощието, седмицата, месеца и годината. Разликата между заявения товаров график (заявената енергия) и отчета на товаровия профил (реално консумираната енергия) дава дебаланса на енергия (недостиг или излишък), който съответно се заплаща или изкупува по изключително високи или драстично ниски цени.
Процесът започна
през 2004 година
Процесът на либерализация у нас започна плахо през септември 2004 г. със сключването на първата сделка за продажба на електроенергия между АЕЦ "Козлодуй" и тогавашната компания "Юмикор мед" (днешната "Аурубис България"). След това и други големи клиенти сключиха договори с АЕЦ при липсата на нормативна уредба, балансиращи групи и пр.
С влизането на България в ЕС през 2007 г. и в изпълнение на изискванията на Втория енергиен либерализационен пакет бяха разделени предприятията за доставка на енергия от мрежовите оператори. През 2007 г. и 2008 г. на свободния пазар излязоха няколко големи индустриални клиенти, които сключиха директни договори с АЕЦ "Козлодуй".
Третият етап от либерализацията започна през 2013 г. с отварянето му за бизнес клиенти на средно напрежение, с появата на нови търговци и на Доставчик от последна инстанция (ДПИ).
Четвъртият етап беше миналата година, когато на свободния пазар масово излязоха голям брой малки фирми на ниско напрежение. Тогава, набрали опит от продажбата на средно напрежение, търговците поканиха бизнес клиентите на ниско напрежение с по-голяма консумация да излязат на свободния пазар.
След многократно отлагане през декември миналата година най-сетне беше даден и стартът на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която ще внесе допълнителен стимул в либерализацията. Засега на нея се търгува само ток от АЕЦ и ТЕЦ "Марица изток 2", и то - за ден напред. Предстои от 1 юли на БНЕБ да заработи платформа за сключване на дългосрочни договори, а най-късно до една година - и търговия в рамките на деня. Едва тогава на БНЕБ ще се търгуват по-големи количества ток и пазарът ще започне да придобива онази прозрачност, заложена в "Регламент 1227/2011 относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT)".
Петият етап от либерализацията започва от 1 април и се отнася за битовите клиенти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
