КРИБ подкрепи споразумението за дългова емисия
Свободните пари във фискалния резерв на страната са само половин милиард лева. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов на днешното заседание на съвета за тристранно сътрудничество. Той обяви, че в края на януари фискалният резерв е 7.129 млрд. лв. От тях 1.321 млрд. лв. са вземания от ЕС, които не са ликвидни. Останалите 5.808 млрд. лв. обаче също не са изцяло на разположение на правителството. От тях 2.445 млрд. лв. са парите в Сребърния фонд, а други 1.450 млрд. лв. са във фонд Радиоактивни отпадъци и фонд Извеждане на ядрени съоръжения. Има ще 800 млн. лв. в ПИБ като депозит на правителството.
По думите на Горанов държавата няма намерение да оказва натиска на банката да ги връща сега, а след време, "когато нещата се успокоят". Така по последна информация към 19 февруари т.г. свободният ресурс във фискалния резерв е 547 млн. лв., заяви Горанов. В същото време до края на май т.г. държавата трябва погаси заем от 1.5 млрд. евро, предупреди финансовият министър. Той изнесе тази информация по настояване на АИКБ, които поискаха темата за дълга да влезе извънредно в тристранката, тъй като е свързана с доходите и жизнения стандарт на българите. Финансовият министър Владислав Горанов още в началото на заседанието предупреди социалните партньори да се въздържат в бъдеще да вкарват в тристранката "всяко нещо, което им хрумне, че е свързано с доходите и жизненото равнище".
По думите на финансист номер 1 необходимият нов дълг в следващите 3 години може да е по-малък от 8 млрд. евро, ако през 2016 и 2017 г. няма дефицит в бюджета. "Чукате на отворена врата за намаляване на разходите за следващите две години съвкупно с 2 милиарда евро", заяви той по повод забележките на АИКБ, че държавата няма намерение да свива бюджетните дефицити. Според тригодишната прогноза общият размер на планираните дефицити е 3.3 млрд. евро. "Като се прибавят още 6 млрд. евро падежи, отиваме на 9,3 млрд. необходимост от финансиране в следващите няколко години", посочи Горанов. Той за пореден път подчерта, че споразумението с банките партньори е за дълг с максимален лимит от 8 млрд. евро, който ще бъде емитиран на части и то "само когато Законът за държавния бюджет гласува такъв лимит". С банките партньори са договорени най-ниските комисиони, плащани досега от страната ни за емитиране на дълг, посочи Горанов. По думите му сумата е 18 пъти по-ниска от тази, платена през 2002 г.
"Подкрепяме параметрите на споразумението за дълга", заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, който пое зам. председателското място в тристранката от квотата на работодателите. "За нас е важно в следващите 3 години да бъде осигурена финансова стабилност за държавата", аргументира се той.
Домусчиев: Държавата да се грижи за неосигурените
Държавата трябва да спре да осигурява хората, които сами могат да си плащат вноските, а да се погрижи за неосигурените. За това призова председателят на КРИБ Кирил Домусчиев на тристранката при обсъждането на промените в закона за здравното осигуряване. В него се предвижда въвеждане на задължителни отстъпки за иновативните лекарства, които плаща касата, увеличаване на Надзорния й съвет с двама души от държавата, разделяне на пакета с услугите, които НЗОК финансира на две, оценка на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности. Срещу одържавяването на НЗОК се обявиха всички организации на работодателите и работниците. Разделянето на пакета на здравната каса на две беше друга от спорните моменти в законопроекта. Тази идея не отговаря на нуждите на пациентите, а на тези на министъра, тя се базира на финансови причини, заяви Иван Кокалов от КНСБ. Въпроси за разделянето на пакета на НЗОК повдигнаха и от КРИБ. Искаме да се посочат причините за него, както и какви са очакваните положителни ефекти, защото сега не е ясно, каза Домусчиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
