Ако е прав Джон Кейнс, че „идеите оформят хода на историята”, то прясно приключилата годишна среща на МВФ и Световната банка със сигурност не може да се нарече историческа. Но е в графата – симптоматична, защото ясно показа белезите на болната световна икономика, недоизлекувана през последните 10 години. За всеобщо съжаление, без особен успех върху нея вече е изпробвана всяка от познатите фискални и монетарни инжекции. А на всичкото отгоре дрийм - тиймът от финансови специалисти на планетата се произнесе във Вашингтон за диагнозатата, но тепърва ще решава какво да е лечението.
90 процента от икономиката на света е
в
синхронното забавяне
заради нарасналите търговки конфликти, ръстът падна до следкризисните нива от 2009-та, китайската икономика най-отчетливо се забавя за последните 20 години, неяснотите по Брекзит задъхват допълнително Европа заради отворените икономики, държавите по света нямат възможност да поемат повече дългове, отрицателните лихви спъват инвеститорите, корупцията е проблем, който вече изисква и надзор от МВФ, образованието по света сериозно куца и спешно се нуждае от нови маркери. Това накратко са част от изводите в приетото комюнике в края на 5-дневната среща на върха на двете най-големи международни финансови организации.
Рекордното присъствие
от над 4500 финансисти банкери, премиери, министри, консултанти, топ мениджъри и журналисти бе логично. Повечето от тях дойдоха, за да видят на живо новите шефове на МВФ и Световната банка. Кристалина Георгиева седна преди 3 седмици в овакантения стол от Кристин Лагард, която пое Европейската централна банка. Дейвид Малпас пък пое Световната банка през април като наследи на поста временно изпълняващата длъжността Георгиева. И докато българката се прие като обединена европейска кандидатура с френски заряд, то зад бившия заместник-финансов министър на САЩ застана Тръмп на 100 процента. Като член на кабинета, Малпас твърде често критикуваше Световната банка. Днес обаче, вече начело на кредитната институция, възпитаникът на университета в Джорджтаун не показа нито за миг разногласие с Георгиева. Нещо повече – двамата заедно биха камбаната за влошена финансова ситуация и приближаваща се криза.
Точно преди срещата, за пореден път
МВФ свали прогнозата
за 3% ръст през 2019-та - най-ниската стойност след кризата 2008-2009 г. Световната банка се усъмни, че темпът ще надхвърли 2,7 процента.
Всички губят, каза Кристалина в словото си. Макар че, щетите ще са навсякъде различни. От 20-те най-големи икономики, САЩ са най-малко изложени на спад на износа, Причината е ясна - огромната база на вътрешното потребление. Последствията обаче са с неизвестен мащаб за Европа. Те ще са особено осезаеми за всички от ЕС, които „разчитат на износ и са отворени за търговия“, заяви комисарят на Европейския съюз по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси. Финансовият министър на Унгария засили черните краски, като каза, че източноевропейските страни засега държат високите темпове (Унгария е на второ място по ръст след Полша), но в бъдеще са лесно податливи на рисковее, защото в твърде голяма степен засилят от търговията със западните си партньори.
Най-голямата икономика на Европа – Германия подсили страховете на финансовите анализатори с едва 0,1 процента ръст за второто тримесечие. Повече от
40% от БВП на Германия идва от износ
през 2018 г, – дял, какъвто няма никоя друга голяма световна икономика, но бизнесът е обзет от несигурност, каза на форума финансовият министър на страната Олаф Шолц. Той припомни, че търговската група BGA вече е преразгледала прогнозата си за растеж на износа до едва 0.5%, спрямо 1.5% през 2018-та. Това пък сваля на земята много инвестиционни планове, допълва Reuters.
Допълнителни страхове Европа изживява и заради предстоящото излизане на Великобритания от ЕС. Най-лошото е, че от цялото търговско напрежение в света на преден план излезе проблем, който не е количествен и не може да го измерим. Става дума за
нежеланието да инвестираме
каза представител на една от най-големите инвестиционни групи в Европа и предизвика всеобщо одобрение в пленарната зала.
С голям интерес се очакаше изказването на Ислания, която първа след кризата преди 10 години, поиска финансова помощ от МВФ и постигна за кратко невероятни резултати. Сега обаче финансовият министър заяви, че усеща заплаха за икономиката, независимо, че не разчита на износа.
"Ние обаче станахме достатъчно зависими от туризма“, обясни управителят на централната банка на Исландия. След кризата посетителите в страната нараснали петкратно до 2.5 млн. души, но с началото на търговските войни
чуждестранните туристи намалели с 15.6%
на годишна база.
Песимизъм обзе и китайците. Очакванията са, че снижаването китайската икономика ще продължи, дъно ще се стигне, а чак от средата на следващата година може да се тръгне отново нагоре. Растежът през третото тримесечие е 6 процента и е рекордно ниско от 90-те години на миналия век. Шокиращата прогноза за Китай през 2020 година е 5,8 процента ръст.
Други кахъри, но не по-малки, си имат африканските страни. Търговското напрежение ни кара да мислим
как да създадат по-самостоятелен континент
и да разширим търговията помежду си на основата на Африканското континентално споразумение за свободна търговия, каза кенийският министър Каначо. Търговското напрежение между САЩ и Китай ще ни засегне в енергийния сектор и ще намали средствата на финансовите пазари, от които можем да възползваме, оплака се финансовият министър на Сенегал.
Колегата му от Бахрейн заяви, че регионът на Персийския залив също е засегнат от търговското напрежение и произтичащото от това забавяне на инвестициите, въпреки че геополитическите опасения, например за Иран, са друг важен фактор. Министърът на Перу беше далеч по песимистичен. Той обясни, че кабинетът вече е свил прогнозата си за икономически растеж на 3% от 4.2%.
Мексико обяви, че се приближава до рецесия
която според властите там може да бъде по-трудна за преодоляване, отколкото по време на последния спад преди повече от десетилетие.
Без съмнение, тазгодишната среща излъчи еднозначно послание с код: Несигурност.
Несигурността ражда поредица проблеми в глобалната икономика, монетарните мерки са изчерпани, защото живеем в епохата на отрицателните лихви, така че имаме нужда от
натиск за увеличаване на растежа
каза в изказването си Кристалина Георгиева. Тя се обяви за премахването на административните ограничения и митата, защото „МВФ има интерес от глобализацията, която няма как да върви при поставяне на бариери”. Но в същото време предупреди, че глобализацията се изчерпва, защото „доскоро стимул за нея бе евтината работна ръка, но това вече не е такъв фактор и ще доведе до свит обем на инвестиции", а допълнително производителността е с темп, по-малък от този на нарастване на застаряващото население.
Когато светът не знае какво да прави,
започва да чете Кейнс или Фридман
беше казал с усмивка един от Нобелистите за икономика.
В задаващия се финансов тупик, Кристалина Георгиева също се обърна към вечните съвети на Кейнс. Започна изказването си с мисъл на най-великия британския топикономист на 20-ти век, изречена при учредяването на МВФ: „Икономиката е етична, а не естествена наука. Тя си служи с елементите на интроспекцията и оценъчните съждения”.
За съжаление обаче рецептата на Джон Менърд Кейнс от следвоенната капиталистическа епоха, че правителството трябва да играе решаваща роля в икономическото и обществено развитие, е все по-малко приложима за 21-ви век. Защото както призна и Георгиева, опасната свръхзадлъжнялост на много държави прави безсилна пред кризата вече и фискалната политика.
След умерения оптимизъм на финансистите по време на зимния Давос и засиления песимизъм на банкерите от есенния Вашингтон, на ход са политиците. С техния брутален реализъм обаче кризата все по-бързо се приближава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
