Решението на кабинета ще натовари хазната с още 300 млн. лева
Повече пари е едно от традиционните пожелания в новогодишната нощ. Ще се сбъдне ли то за българите? От една страна е инфлацията, която изяжда спестяванията му. От друга - какво ще влезе и ще излезе от джоба му в много случаи зависи от решенията на управляващите. "Стандарт" събра най-важните промени, от които ще зависят сметките и финансите ни през 2023 г.
780 лева става минималната заплата от 1 януари. Консенсусното решение взе Министерски съвет на последното си за годината заседание.Досега най-ниското възнаграждение бе 710 лева.
"Вдигаме МРЗ с 9,9%, а на годишна база увеличението е с 20 на сто", каза социалният министър Лазар Лазаров.
С решението си от четвъртък служебният кабинет потвърди предложението на министерството на социалната политика, което бе обявено по време на Съвета за тристранно сътрудничество преди седмица. Но недоволните са много - и финансовото министерство, и синдикатите, и работодателите, и някои от партиите. Парадоксът е, че в някои области с вдигането на парите на най-ниско платените, доходите им ще се доближат до средните. Така ножицата между доходите на уличните чистачи, от една страна, и заплатите на учителите, от друга, ще е по-малко отворена.
Ръстът на МРЗ с 9,9% ще натовари хазната с около 300 млн. лева за цялата 2023 г., съобщи Лазар Лазаров.
От финансовото ведомство настояваха минималното възнаграждение да бъде вдигнато най-много до 770 лева. Друго предложение на Росица Велкова бе тази промяна да влезе в сила от юли, когато се очаква да има приет закон за държавния бюджет за 2023 г. По време на преговорите със социалните партньори размерът от 780 лв. не се хареса на бизнеса, който настоява показателят да се определя по сектори. Не го приеха и синдикатите, които искат второ увеличение по-късно през годината.
Обсъждането мина през много дебати и спорове и между различните политически сили. Депутатите от „Продължаваме промяната“ и БСП се опитаха да прокарат близо 20-процентно вдигане - до 850 лева. Имаше и още една идея - да стане 50% от средната заплата в страната (до около 870 лв. по данни за третото тримесечие на 2022). Това гласи европейска директива, която трябва да бъде приета у нас до 2 г.
Дебатите доведоха до пълен хаос, като дори бе одобрено в комисия клас прослужено време да влезе като компонент от минималното възнаграждение. В крайна сметка обаче никое от предложенията не бе окончателно прието.
В четвъртък министър Лазаров заяви, че сегашното увеличение на 780 лева не бива да се приема като опит да се транспонира директивата на Европейската комисия за минимално възнаграждение. Работата по това ще започне в началото на следващата година в сътрудничество със синдикатите и бизнеса. Идеята е тогава да се създаде механизъм, който да регулира размер на базовите заплати без административни корекции.
Лазаров обясни още, че с вдигането на МРЗ се цели да бъдат компенсирани хората за нарасналата през годината инфлация. Към момента тя достига 16,9% на годишна база. Натрупаната инфлация от началото на годината е 15,8%. "С увеличението от 20 на сто тези процеси са компенсирани и по този начин се дава възможност получаващи минимална заплата, или лицата, чиито основни заплати се определят като съотношение от минималната заплата, да имат увеличение от началото на януари", коментира още служебният социален министър.
НАП не дава официална статистика за броя на хората, които работят на минимална заплата, но от управляващите и парламентарната трибуна се чува, че става въпрос за около половин милион души, коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Според нея една част от тях получават допълнително пари на ръка (вероятно в хотелиерството, транспорта, строителството) и повишаването на МРЗ просто ще налее пари в хазната и осигурителните системи.
Друга част са наети от държавата и общините (основно в почистването) и там заплатите ще трябва да се вдигнат при всички положения. Трета част обаче реално получава толкова в частния сектор и работодателите ще трябва да повишат заплатите (включително на останалите работниците или поне на тези, които получават малко над минималната), или да намалят наетите, или и те ще минат на варианта „в пликче“, допълва Славова.
Според нея за високоплатените сектори и длъжности и районите, в които произведената добавена стойност е по-висока, никое от предложените увеличения няма да се отрази в голяма степен, но ситуацията в различните краища на страната и отделните браншове съвсем не е еднаква.
Данните за третото тримесечие на 2022 г. показват, че заплатите са най-ниски в областите Кюстендил, Благоевград и Хасково и там настоящата минимална заплата е над 60% от средната. Ако МРЗ се повиши до 50% от средната заплата за страната, в тези области реалният й дял ще се увеличи до близо 75% от средната. Ясно е, че част от нискоквалифицираните няма останат на работа, а за безработните ще се затворят още повече врати.
Същевременно в столицата - областта с най-висока средна заплата, делът на МРЗ ще се повиши от 30% на 36%, изчислява Славова.По сектори ситуацията също е красноречива. В хотелиерството и ресторантьорството, във ВиК сектора, в строителството и в земеделието делът на МРЗ е над 50%, достигайки 66% при хотелите и ресторантите. В ИКТ сектора това увеличение ще промени дела на МРЗ от 17% до 21%, показват изчисленията на ИПИ.
От една страна, отделните сектори произвеждат различна добавена стойност, съсредоточават различна по квалификация работна сила и имат различна организация на труда, което означава и големи разлики в заплащането. От друга страна, регионалната карта показва голямата ножица по области. Естествено, трябва да се стремим към кохезия и високи доходи за всички, но не можем в името на популизма да не се съобразяваме с реалността, е заключението на Славова.
Работодателските организации пък винаги са били на мнение, че определянето на размер на МРЗ не е работа на управляващите, а трябва да е свързана с производителността на труда. "Българската минимална заплата е най-висока в ЕС спрямо производителността на труда", заяви шефът на Асоциацията на българския индустриален капитал Васил Велев.
Изводът е, че е крайно време да се намери нова методика за изчисляване на минималното възнаграждение, която да е справедлива за всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
