София. 700 представители на бизнеса ще отправят въпросите си към премиера Пламен Орешарски днес. Това ще стане по време на първия национален форум "Правителство - бизнес", организиран по инициатива на министър-председателя. Той ще се проведе в зала 3 на НДК и ще се излъчва директно по БНТ1.
На него ще присъстват представители от всички национални бизнес организации. Предприемачите ще могат лично да отправят своите питания, препоръки и предложения към Орешарски и екипа му. От кабинета гарантират, че всеки въпрос ще получи отговор - веднага или с писмо.
"Предстоящия форум ще посветя на търсенето на нови възможности за растеж и стабилност на българската икономика след тежките години на световна криза, които дадоха своето отражение и върху България", заявява премиерът в писмото си до бизнеса, научи "Стандарт". В него Орешарски припомня, че е поел предизборни ангажименти към предприемачите и ги е спазил. Сред тях са запазването на стабилността на валутния борд и на данъците - 10% корпоративен, 5% налог върху дивидента, 0% върху капиталовите печалби, 0% ставка върху печалбата за АДСИЦ. Друго изпълнено обещание е прекратяване на забавянето при възстановяването на ДДС. "За първи път в края на 2013 г. държавата се разплати на 100% с бизнеса и започнахме 2014 г. на чисто", се казва още в писмото на Орешарски. Там премиерът добавя и, че е "необходим постоянен, открит и пряк диалог" между бизнеса и държавните институции.
Затова днес 12 министри имат готовност да участват в 4 големи дискусии. В първия панел освен Пламен Орешарски са вицето Даниела Бобева и финансовият министър Петър Чобанов. Те ще дават разяснения за растежа и стабилността на икономиката, за привличането на чужди инвестиции. Министрите Драгомир Стойнев, Хасан Адемов, Ангел Найденов, Анелия Клисарова и шефът на банката за развитие Димо Спасов ще отговарят на въпроси за икономическата и социалната политика, увеличението на работните места. За бъдещето на регионите и развитието на инфраструктурата бизнесът ще пита Десислава Терзиева, Данаил Папазов, Иван Данов и Искра Михайлова. Земеделският бранш ще подложи на кръстосан разпит Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Мирослав Николов.
Пазарът да определя цената на тока
- Кога цената на тока ще се определя пазарно, а не административно, питат индустриалните потребители на енергия. Те искат да се ускори намирането на възможности за алтернативни достави на природен газ - чрез изграждането на интерконекторни връзки, както и от местен добив. И да се приемат по-гъвкави процедури за сключването на договори за концесия с вече открити находища. Да отпадне забраната за проучване възможностите за добив на шистов газ, като се изяснят рисковете и потенциалните възможности, иска част от бизнеса.
- Предприемачи настояват за приемане на комплекс от мерки, които да доведат до по-добро регулиране на енергийните монополи. Компаниите в енергетиката да бъдат задължени да публикуват финансовите си отчети, както и да разкриват информация за свързани сделки.
- До кога ще се субсидира потреблението на електроенергия от бита за сметка на фирмите?
- Докога ще се провежда социална политика за сметка на конкурентспособността на икономиката, питат още родните производители.
- Да се прекрати износът на електроенергия на по-ниски цени в сравнение с цените за българските предприятия. За целта търговете за вътрешния пазар да се правят преди тези за износ, за да се елиминира влиянието върху цените и да се гарантират количествата на БГ потребителите.
- Да се разработят и приложат механизми за компенсиране на увеличените цени на електроенергия, основани на европейски директиви, като тези за ВЕИ, искат още от бизнеса и настояват БЕХ да се ликвидира, тъй като съществува в противоречие с антимонополното законодателство.
- Кога ще бъде готов проектът за енергийна стратегия на страната и кога ще бъде публикуван за обществено обсъждане?
- Държавата да направи преглед на всички минни концесии с цел да се прекрати нелегалният въгледобив в Перник, искат още фирмите.
Промени за обществените поръчки и рамо в чужбина
Промени в законите за обществените поръчки, за строителството и за публично-частното партньорство иска строителният бранш. С поправките трябва да се изчистят критериите за допустимост и за оценка на кандидатите и да се намали корупцията. Нужно е да се прецизира ролята и отговорността на всеки от участниците в инвестиционния процес. Държавата да подпомогне бизнеса в опита му за навлизане на чужди пазари, както и да направи нужното за привличане на повече чужди инвеститори, искат още строителните предприемачи. Най-важно според тях обаче е да има политическа стабилност в държавата, за да може бизнесът да работи спокойно и в предвидими условия. Всички законови промени да се обсъждат предварително с бранша, а правителството да въведе стимули от страна на държавата за коректните фирми и компаниите, които инвестират в по-икономически изостаналите региони, както и за онези, които обучават кадри, настояват още строителите.
Кога ще имаме е-правителство?
- Кога ще заработи електронното правителство? Това е един от най-често задаваните въпроси към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Какви конкретни мерки ще предприеме кабинетът за развитие на е-правителство, какви ще бъдат източниците на финансиране и кога ще стартира изготвянето на секторни политики за е-управление (като тази за е-здравеопазване) и въвеждането на електронни обществени поръчки, пита още бизнесът.
- Каква е стратегията на кабинета за увеличаването на броя и качеството на ИТ специалистите в България - чрез образователната система, чрез привличането на чуждестранни специалисти или по друг начин, пита високотехнологичният бранш. Има ли у нас стратегия за развитието на ИТ сектора и за позиционирането му на световната карта?
- Какво ще бъде направено, за да има нискотарифни полети до Бургас и Варна, с които да се стимулира туризмът ни, питат от туристическия бранш. И напомнят, че България е единствената държава в ЕС с развит зимен туризъм, която няма създадено специалиризирано звено за спешна медицинска помощ с хеликоптери (HEMS - Helicopter Emergency Medical Service). Ще бъде ли създадено такова звено и у нас и с какво финансиране ще се провеждат дежурствата и полетите с хеликоптери за търсене и спасяване на пострадали?
- Кога ще бъде поведена сериозна борба със сивата икономика в областта на превозите на пътници и товари у нас и в чужбина с автомобили, питат представители на сдруженията на превозвачите.
Министерство и право на глас
За собствено министерство и повече диалог между властта и бизнеса настояват представителите на туристическия бранш. Да се решат спорните въпроси между еколози и инвеститори за бъдещето на планинските курорти, държавата да подпомогне откриването на повече въздушни линии и навлизането на нискотарифните самолетни компании. Повече пари за национална реклама и право на глас при изразходването им, искат още туроператори и хотелиери. Те настояват всяка нормативна промяна първо да бъде съгласувана с легитимните браншови организации и след това да влиза в сила. Да се даде право и на луксозните хотели да предлагат ястия от собствена продукция или закупени биопродукти от малки производители, за да се повиши качеството на услугата, настояват от бранша.
Земеделие и храни
Парите от Европа са най-важни за фермерите
- Кога ще потекат новите потоци от европари? Всички земеделци и представители на хранително-вкусовата промишленост настояват да видят черновата на новата Програма за развитие на селските райони, както и индикативните бюджети по отделните мерки.
- Липсата на достатъчно български суровини е основен проблем, който стои пред хранително-вкусовата промишленост. Как ще се увеличи количеството на родните суровини, за да не се налага внос, който често е с по-ниско качество, но излиза по-скъпо на преработвателите?
- Въвеждането на диференцирана ставка на ДДС за хранителните продукти е другата сериозна тема за хранителната индустрия.
- Винпромите настояват да се затегне контролът върху нелегалния алкохол.
Търговия
Контрол за вноса и реклама в чужбина
- Какви мерки ще бъдат взети срещу евтиния внос от чужбина? Как ще се регулират отношенията между търговските вериги и българските доставчици? Фирмите искат стоките, които влизат от чужбина, включително и от ЕС, да подлежат на същия контрол, както и българските. Нужна е национална ангажираност и стратегия за реклама на родните продукти зад граница.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
