50 млн. лв. повече ще влязат в НОИ догодина заради по-високи осигурителни прагове. Вицепремиерът Йордан Христосков обяви, че ще вдигне с 4,2% праговете във всички сектори без споразумения между синдикати и работодатели.
Договорени са най-ниските възнаграждения за над 1 млн. работници
Двуцифрен ръст на минималните осигурителни доходи догодина ще има в три икономически бранша. Според подписани споразумения между работодатели и синдикати в производството на мебели те се увеличават с 13,2%, в производството на електросъоръжения - с 12,6%, а в производството на компютърна и комуникационна техника - с 11,3%. В други два сектора с огромен брой заети - селското стопанство и търговията на дребно, пък увеличенията са 8,3% и 6%. Именно тези браншове са "виновници" за отчетения 4,2% среден ръст сред подписаните споразумения, който вицепремиерът и социален министър Йордан Христосков се кани да наложи на икономическите дейности, в които не са водени преговори.
От 85 икономически дейности тази есен синдикати и работодатели договориха минималните заплати само от 41 бранша, в които се трудят над 1 милион българи. Най-високите, двуцифрени ръстове обаче, са в най-ниско платените сектори. Те се дължат най-вече на предположението, че догодина минималната работна заплата ще се увеличи от 340 на 380 лв. За квалифицираните работници в производството и на електросъоръжения и на компютърна техника осигурителните прагове през 2015 г. скачат от сегашните 430 лв. на 500 лв. Ръстът при операторите на машини е от 430 на 490 лв., а на техниците - от 470 на 510 лв. За инженерните специалисти увеличението е от 540 на 590, а за ръководителите от 650 на 690 лв. Догодина осигуровките на квалифицираните работници и операторите на машини в мебелните фирми няма да могат да се начисляват върху суми по-ниски от 390 лв. Това е с цели 50 лв. повече от тази година. С 60 лв. пък скача минималната заплата за техниците и те ще се осигуряват минимум върху 400 лв. От 405 на 425 лв. се вдигат праговете за инженерните специалисти в този бранш, а от 520 на 560 лв. - на ръководителите. За поредна година синдикалните и работодателските организации в селското стопанство договарят сериозен ръст на осигурителните прагове за всички наети работници. Мотивите са, че в сектора навлизат достатъчно субсидии, които трябва да водят до увеличение на възнагражденията. Средният ръст е 8,3%. С 55 лв. до 682 лв. се увеличават минималните заплати за техниците в селското стопанство. Трактористи, комбайнери и други машинни оператори ще се осигуряват минимум върху 662 лв. при сегашни 613 лв. Между 40 и 50 лв. скачат прагове за останалите категории от ръководителите до неквалифицираните работници.
Следващ по ръст на минималните осигурителни доходи е секторът "Производство и преработка на месо от домашни птици" - 7,6%. Със 100 лв. се увеличава минималната заплата за ръководителите в този сектор и догодина тя ще е 1060 лв. Възнагражденията на специалистите няма да могат да падат под 910 лв. при сегашни 830. Техническите кадри в птицепроизводството ще се осигуряват на не по-малко от 780 лв., при сегашни 710 лв., а квалифицираните работници - на 580 лв. при сегашни 500. В този бранш минималният осигурителен праг за длъжности, за които не се изисква квалификация, ще е над минималната заплата - 390 лв. Над средно договореното ниво е ръстът на осигурителните прагове в търговията на дребно - 6%, където са заети около 305 000 души. Тук увеличението идва под натиска на големите търговски вериги. За специалистите в търговията минималните заплати растат с 40 лв. и догодина ще са 950 лв. За квалифицираните работници ръстът е от 525 на 550 лв. От догодина с 4% ще нараснат минималните осигурителни доходи в машиностроенето. Ръст от 20 лв. ще има за най-важните категории персонал за сектора - аналитични специалисти, техници, квалифицирани работници и операторите на машини.
С 3% пък ще нараснат осигурителните прагове в добивната индустрия. При въгледобива това увеличение означава ръст на осигурителните прагове на миньорите до 660 лв., при сегашни 641 лв. За операторите на машини пък увеличението ще е от 582 на 599 лв. С около 20-25 лв. ще се вдигнат и праговете за ръководните кадри и специалистите във въгледобива.
В туризма увеличение се предвижда с 20 лв. праговете на квалифицирания персонал като готвачи, бармани, рецепционисти от 530 на 550 лв. При длъжностите, неизискващи квалификация, увеличението е с 10 лв. от 390 на 400 лв.
Пощенските служители също са сред работещите, за които са договорени по-високи минимални заплати по длъжности. За ръководните кадри те не трябва да падат под 470 лв. при сегашни 440 лв. За специалистите увеличението е от 440 на 460 лв. С 25 лв. скачат праговете за квалифицираните работници - от 350 на 375 лв.
Символичен ръст - под 1%, е договорен в строителството, а в производството на хляб и хлебни изделия е подписано споразумение за замразяване на осигурителните доходи на нивото от тази година.
Ефектът за повече приходи е спорен
Димитър Бранков, зам.-председател на БСК:
Ефектът от вдигането на минималните осигурителни доходи (МОД) се консумира в предприятия, райони и длъжности, които са с ниско ниво на заплащане. Именно там се очаква блокиране на разкриването на работни места. Например фирми от Видинска, Монтанска, Шуменска област, където средната заплата за региона е под 500 лв. Това означава, че там заплатите масово са на нивото на МОД. Затова посочените от министър Христосков 50 млн. лв. допълнителен приход в НОИ е спорен. Смятаме, че ако изобщо ги нямаше осигурителните прагове, тези средства щяха да бъдат насочени към допълнителна заетост и така да имат по-голям ефект. Освен това ръстът от 4,2% за недоговорените отрасли не кореспондира на ръста на производителността на труда в страната, който за м.г. беше малко над 2%, а за второто тримесечие на т.г. - малко над 1%.
Изгодно е за работника
Асия Гонева, експерт КНСБ:
МОД бяха въведени като инструмент за борба със сивата икономика през 2003 г. Днес 80-90% от фирмите осигуряват работниците си на нива доста по-високи от МОД. Така че няма нищо обезпокоително за бизнеса. Ръстът от 4,2% не е непосилен. Разбира се, най-добрият начин да се намери баланс, са преговорите между синдикати и работодатели и КНСБ винаги е била активна.
Тъй като 40% от осигуровката се плаща от работника, някои казват, че вдигането на МОД е неизгодно за работника. Аз твърдя, че е изгодно, защото те трупат осигурителни права за пенсия, майчинство, болест и безработица върху по-високи доходи. Това е изгодно и за работодателя, защото когато работникът е болен, той ще има повече средства, за да се лекува и така ще се върне по-бързо на работа.
Работодатели вещаят фалити
Три от работодателските организации - БСК, БТПП и АИКБ, се противопоставят остро на административното увеличение на осигурителните прагове за браншове, в които не са водени преговори. И се заканиха да поставят за преразглеждане това решение, когато законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. влезе в новосформирания след изборите парламент. Представителите на бизнеса поискаха за трета поредна година осигурителните прагове в недоговорените сектори да бъдат замразени. "Има браншове и региони със сериозни икономически затруднения, в които подобни ръстове ще доведат до освобождаване на работна ръка и фалити на малки фирми", предупредиха те.
Министър Христосков обаче сподели притеснението си, че във все повече сектори бизнесът отказва умишлено да договоря минималните доходи, под които не може да се начисляват осигуровките. "Има опасност тази система на договаряне и нейният ефект да бъдат дискредитирани", отбеляза той.
Фирми с бонуси за наука
Фирмите да бъдат насърчавани да инвестират в наука, предвижда национална стратегия за научните изследвания. Техните разходи в изследователска и развойна дейност да бъдат признавани на 200% при корпоративното подоходно облагане, настоява документът. Освен това ще има специални програми, насочени към предприятията, които правят иновации. Учените пък ще имат възможност да получават платен творчески отпуск в рамките на една година, за да работят навън. Младите ще бъдат стимулирани да участват в проекти и проучвания още докато карат магистратури. Документът посочва, че най-много публикации в световно признати научни списания имат физиците, химиците и медиците ни. В същото време има цели научни области, от които нито един изследовател не се е отчел със значима публикация. Близо половината от професорите ни пък са над 65 години, посочва още документът.
Бизнесът и науката искат 6% повече пари в държавата до 4 години
Земеделието и туризмът са козовете на икономиката ни, смятат учени и индустриалци
Бизнесът и науката настояват за силен кабинет и прекратяване на практиката на избори до дупка. "За да съществува страната ни, трябва политиците, които влязат в парламента, да осигурят нормален индустриален живот". Това коментира председателят на клуба на учените и индустриалците "Добри Желязков-Фабрикаджията" и шеф на БАН акад. Стефан Воденичаров. Според него и членовете на клуба държавата няма шанс да тръгне напред, ако не бъде сформирано силно правителство, което има обществена и политическа подкрепа. "Изгубихме девет месеца, не бива да повтаряме тази грешка", коментира акад. Воденичаров. "Клубът събира каймак от интелектуалци и предприемачи, които искаме да кажем нещата такива, каквито са, да назовем проблемите и да предложим конкретни решения", коментира бизнесменът Красимир Дачев, който също е част от клуба. "Не може да говорим за въвеждане на нанотехнологии, пък да внасяме домати от чужбина", смята той. Според него има конкретни стъпки, които могат да се предприемат в областта на административната реформа, на енергетиката и други сектори на икономиката, които биха довели до подобряване на бизнес средата у нас. Клубът направи шест предложения към държавниците. Членовете му настояват за ускоряване на ръста на брутния вътрешен продукт, който в края на мандата на следващия кабинет да се увеличи с 6%. Според членовете на клуба земеделието и туризмът са козовете на икономиката. Настоява се за по-ефективно използване на природните суровини, както и за реформи в областта на здравеопазването и образованието. Една от основните задачи, с които според интелектуалците и индустриалците трябва да се заеме новият кабинет, е осигуряване на ръст на информационните технологии с поне 15% на година. Земеделието също е в обсега на техните предложения като според членовете на клуба трябва да се заложи цел, която е постигане на увеличение на обемите от селскостопанска продукция до нивата от 80-те години. Приоритет според клуб "Добри Желязков-Фабрикаджията" трябва да бъде биоземеделието. Членовете на сдружението настояват още туризмът да се превърне в ракета носител за съпътстващите го браншове.
Не мразя никого, няма да се извиня
Йордан Христосков, социален министър
Никого не мразя, на никого няма нужда да се извинявам. Предложението е на група експерти в отговор на препоръките на ЕК. Предложението е да се въведе навсякъде възраст за пенсиониране, включително и в специалните ведомства, включително и за балерините. Това се обсъжда точно сега, защото сега е дошъл срокът, в който трябва да отговорим на препоръките на ЕК.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
